Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
С о ф и я, 27 м а р т 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 ф е в р у а р и 2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КАПКА КОСТОВА
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 168/2014 година.
Производство по Глава тридесет и трета от НПК.
Направено е искане на основание чл.420, ал.2 от НПК от името на осъдения Е. Д. Г. от Пазарджик, в момента в затвора Пазарджик за отмяна на влязлото в законна сила решение № 140 от 19.07.2013 г., постановено по ВНОХД № 239/2013 г. от окръжен съд-Пазарджик и възобновяване на производството по наказателното дело на основание чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по приложението на материалния закон, както и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с алтернативни искания за постановяване на решение от касационната инстанция за оневиняването му по предявеното обвинение, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и накрая, за намаляване на размера на наложеното му наказание с приложението както на чл.55 от НК, така и на чл.66, ал.1 от НК, отлагайки изпълнението му с подходящ изпитателен срок.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
В производството пред ВКС осъденият Г., редовно уведомен, не взема лично участие, като представя писмени бележки, в които и чрез защитника си адв.М.К. от АК-Пазарджик поддържа искането си и моли да бъде уважено.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в съответствие с правомощията си по чл.425 от НПК, като взе предвид следното :
С присъда № 35 от 06.02.2012 г., постановена по НОХД № 1696/2010 г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия Е. Д. Г. от Пазарджик, в момента в затвора Пазарджик, за виновен в това, че за периода от м.януари 2008 г. до м.септември 2008 г. в Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „ръководител направление кредитиране” в „Б. Г. Ф.”-О.-П. е присвоил чужди пари, собственост на дружеството, в размер на 51 064,01 лв – големи размери, връчени в това му качество да ги пази и управлява и на основание чл.202, ал.2, т.1 вр.чл.201 вр.чл.26, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК е осъден на 4 години лишаване от свобода, което на основание чл.61, т.3 вр.чл.59, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
С присъдата е уважен предявеният от търговското дружество граждански иск, като подс.Г. е осъден да му заплати сумата от 51 064,01 г., ведно със законната лихва върху всяка помесечно присвоена за периода сума от 01.02.2008 г. до 01.10.2008 г., начислявана до окончателното изплащане на дължимите суми, като с отделно определение от 08.03.2012 г. е осъден да заплати на ищеца и 4000 лв направените от него разноски по делото.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 789,02 лв, както и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2 042,56 лв.
Присъдата е била обжалвана от подсъдимия Г. като необоснована и незаконосъобразна поради несъставомерност на деянието му, заради допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита и заради отказа на съда да събере всички относими към предмета на доказване доказателствени материали, както и заради явната несправедливост на наложеното му наказание и недоказаност на уважения срещу него граждански иск с искане за отмяната й и оправдаване с нова присъда по предявеното му обвинение, алтернативно в пренията за връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция или за намаляване на наказанието на основание чл.55 от НК и отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК.
Подадена е била и частна жалба срещу определението за възлагане в негова тежест направените от ищеца разноски по делото с искане за отмяната му, алтернативно намаляване на размера на разноските на 400 лв.
С решение № 161 от 06.11.2012 г., постановено по ВНОХД № 157/2012 г. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил както присъдата, така и определението за присъждане на разноските на гражданския ищец.
Подадено е било искане от защитниците на осъдения Е. Г. адв.Е.П. и адв.М.К. от АК-Пазарджик от 13.02.2013 г. на основание чл.420, ал.2 от НПК с доводи за наличие на основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с претенцията за отмяна на двата съдебни акта и постановяване на решение от ВКС за оневиняване по предявеното му обвинение с отхвърляне изцяло на предявения срещу него граждански иск, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или за намаляване на размера на наказанието на основание чл.55 от НК с отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК.
С решение № 238 от 23.04.2013 г. по н.д.№ 503/2013 г. Върховният касационен съд, ІІІ н.о. е уважил искането като „частично основателно”, като е коментирал различията в основното и допълнително заключение на ССЕ на експерта Б., което не било намерило отражение както във фактическите констатации на втората инстанция, така и в крайното й решение относно размера на предмета на престъплението, а оттам и върху размера на дължимото се на осъдения наказание, като не било отговорено и на всички доводи на защитата във връзка с показанията на св.Б. и представеното по делото писмено доказателство за кредитирането между двете дружества „Б. Ге. Ф.”-О.-П., в което е бил назначен на работа осъденият и „Н. Л.”-О.-П., в нарушение на чл.13, чл.14 и чл.339, ал.2 от НПК, поради което е било отменено въззивното решение и делото е било върнато на окръжния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание с указания за отстраняване на констатираните недостатъци в доказателствения анализ на съда.
При новото разглеждане на делото с решение № 140 от 19.07.2013 г. по ВНОХД № 239/2013 г. Пазарджишкият окръжен съд, след проведено съдебно следствие е изменил първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част, като е признал подс.Г. за невинен и го е оправдал за разликата в предмета на присвояването над 50 486,61 лв до първоначалното му обвинение за 51 064,01 лв, в гражданско-осъдителната част, като е намалил размера на присъдената в полза на ищеца сума на 50 486,61 лв, определяйки началната дата на лихвата за забава на 01.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и размера на дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска от 2 042,56 лв на 2 019,47 лв, като иска в останалата му част до предявения размер от 51 064,01 лв е отхвърлен като неоснователен, а присъдата в останалата й част е потвърдена, както и обжалваното с частна жалба определение за присъждане на разноски на гражданския ищец.
В тежест на подсъдимия са присъдени допълнително направените разноски по делото в размер на 30 лева.
С искане от 17.01.2014 г. от името на осъдения Е. Г. защитникът му адв.М.К. от АК-Пазарджик атакува това второ по ред въззивно решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, алтернативно заради явната несправедливост на наложеното му наказание с доводи за наличие на основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искания за отмяната му и постановяване на решение от касационната инстанция за пълното му оневиняване по предявеното обвинение и отхвърляне на предявения срещу него граждански иск, алтернативно връщане на делото за поредно разглеждане от друг състав на въззивния съд или намаляване на размера на наложеното му наказание при приложението на чл.55 от НК и на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението му с подходящ изпитателен срок.
В „писмени бележки” осъденият Г. доразвива оплакванията на защитника си с доводи срещу доказателствения анализ на втория състав на окръжния съд относно достоверността на показанията на св.Б. и представените по делото писмени доказателства за кредитирането между двете търговски дружества, противоречията в заключенията на експертите по ССЕ, довело до ограничаване на правото му на защита да докаже невинността си за деянието, което счита за несъставомерно и несправедливото му осъждане, като поддържа искането за отмяна на съдебните актове и връщане на делото „на Прокуратурата”.
Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира, че искането е подадено от осъден, имащ право на такова искане и в законния срок по чл.421, ал.3 от НПК, срещу въззивно решение, неподлежащо и непроверено по касационен ред, поради което е допустимо, но разгледано по същество за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Депозираното по настоящето дело от защитника искане е пълно копие на първоначално изготвеното и частично удовлетворено от ВКС по н.д.№ 503/2013 г.-ІІІ н.о., което освен за професионална некоректност, обяснимо не съдържа конкретни доводи относно правилността на въззивния съдъбен акт, постановен при второто разглеждане на делото. За разлика от него (искането), допълнителните бележки от осъдения (но подадени извън срока по чл.421, ал.3 от НПК) коментират тенденциозно показанията на св.Б. през призмата на някои от събраните по делото писмени доказателства и експертни заключения, както и повтарят доводи за обективна несъставомерност на деянието му, получили отрицателен отговор в отменителното решение на ВКС. От друга страна, тези оплаквания са били на вниманието на въззивния съд при новото разглеждане на делото и са получили законосъобразен отговор, който касационната инстанция споделя.
В проверяваното въззивно решение съдът е изложил подробно и в хронологичен ред развилите се трудови и по пълномощия отношения на осъдения Г. като „ръководител направление кредитиране” в „Б. Г. Ф.”-О.-П. по отпускане на парични кредити и събиране на дължимите се вноски, което след м.март 2008 г. ставало при грубо нарушение на изискванията на ЗСч и установените от управителя на дружеството св.Б. правила, при умишлено създаден хаос при водене на счетоводството, включително по водене на сметка 501 за касовата наличност на паричните средства и тяхното отчитане, дало отражение върху ефективността на осъществяваната кредитна дейност и връщане на заетите от „Н. Л.”-О.-П. парични средства и което мотивирало последния да предизвика проверка в дружеството, при която били констатирани значителни липси в касата му. Съобразно дадените от ВКС указания окръжният съд е извършил преразпит на свидетелите Б. и С., изяснил е различията в основното и допълнителното заключение на експерта Д.Б., събрал е всички представени му писмени доказателства за кредитирането между двете търговски дружества. Както тези, така и останалите доказателствени източници са били обсъдени взаимосвързано, в пълнота и според действителното им съдържание. Неоснователно осъденият възразява срещу оказаното от съда доверие на показанията на св.Б., подкрепени както от тези на извършили проверката на касовата наличност, на счетоводните документи и записвания, на ДМА, така и пряко участвали в дейността на дружеството като негови служители. В това отношение съдът задълбочено е коментирал показанията на св.С., К.-П., Л., свързано с извършения одит, наличните счетоводни документи в банката и представените по делото, съобразени от експертите Ц. и Б.. Неоснователно е оплакването за неоснователно отказани доказателствени искания на осъдения и защитниците му, след като още на първата инстанция в голямата си част те са били удовлетворени, доколкото са били относими към предмета на доказване по делото. Предният състав на ВКС е отрекъл да е налице ограничаване на правото му на защита поради отказ да се изиска „касовата книга” на дружеството в инкриминирания период и това е съобразено от окръжния съд. В крайна сметка, установената липса на парични средства в размер на 50 486,61 лв, с които се е разпореждал единствено осъденият, убедително е коментирана от съда при извеждане на фактическите обстоятелства, относими към престъпния състав по чл.201 от НК. Той не просто меко казано „некоректно” е водил осчетоводяването на теглените в брой и предоставяни като кредити парични средства и получаваните също в брой погасителни вноски, но като е задържал част от тях и се е разпореждал като със свои, при подготовка да започне и паралелна кредитна дейност. Отстранено е въведеното от защитата съмнение установената липса да се дължи на проблеми около кредитирането между двете търговски дружества, при категорично установените причини за настъпването й в инкриминирания период от действията на Г.. Няма неизпълнени указания в отменителното решение на ВКС, игнориране или превратност в анализа на доказателствените материали, поради което настоящият състав не намира допуснати процесуални нарушения и основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Правените повторно в писмените бележки на осъдения доводи по приложението на материалния закон са изяснени в първото решение на ВКС. И въззивният съд законосъобразно е извел длъжностното му качество по чл.93, т.1, б.”б” от НК както от трудовото му правоотношение за включване в организационната структура на дружеството, така и по пълномощия за получаване на паричните средства в посоченото качество да ги пази и управлява. Законосъобразно съдът е приел, че установените по делото факти изпълват с нужното съдържание всички елементи на състава на престъплението по чл.202, ал.2, т.1 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, поради което е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Не е налице основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Въззивният съд обстойно се е занимал и със справедливостта на наложеното на осъдения наказание, съобразявайки наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, както и липсата на многобройност или изключителност при последните. Като се е съгласил с определеното малко над законовия минимум наказание от 3 години лишаване от свобода, с основание е отхвърлено искането за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК като проява на необоснована снизходителност. Към това не е налагало и намаляването на размера на предмета на престъплението с 577,40 лева (поради аритметична грешка на експерта, изяснена при преразпита му и в мотивите на решението) и ВКС също намира този извод за правилен и законосъобразен. От друга страна, освен че размерът на наказанието не позволява, и обществената опасност на осъщественото и на осъдения налагат той да изтърпи ефективно наказанието си. Поради това настоящият състав приема, че не е налице и основание за изменяване на въззивното решение на основание чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК.
Отстранени са недостатъците при присъждане на дължимото се от осъдения обезщетение на ищцовото дружество за причинените му имуществени вреди, като законната лихва е присъдена върху сумата 50 486,61 лв от 01.10.2008 г. до окончателното й изплащане, а искът е отхвърлен до пълния предявен размер като неоснователен. В тази насока няма развити доводи в искането и ВКС не дължи съображения.
С оглед изложените съображения ВКС намира искането за неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.424, ал.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Д. Г. от Пазарджик, в момента в затвора Пазарджик, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 140 от 19.07.2013 г., постановено по ВНОХД № 239/2013 г. от Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :