О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 05.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4043/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. Н. М. ЕГН **********, И. Х. М. ЕГН **********, Х. С. Х. ЕГН ********** и Н. Г. Х. ЕГН **********, всички с адрес за призоваване гр. В., ул. „Ц” 36, ет. 1, приподписана от адвокат В против въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 402/1.08.2008 г. по гр. д. № 75/2008 г.
С жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението се твърди: 1. въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че в случая съдът е приел, че ищецът, респ. неговия праводател са собственици на имота на основания, които не са заявявани в исковата молба /чл. 92 ЗС/ и които не са били предмет на доказване, с което е нарушена трайната практика на ВКС относно пределите, в които съдът има право да се произнесе и правилата за доказателствената тежест. Позовават се на решение № 311/21.12.1999 г. по гр. д. № 159/99 г., 5-чл. с-в, ВКС и на решение № 643/1.07.2004 г. по гр. д. № 1480/2003 г., ІІ г. о., ВКС; 2. В противоречие с материалния закон- чл. 79 ЗС вр. чл. 92 ЗС съдът е приел, че ответниците не са имали правна възможност да придобият по давност собствеността на процесната стопанска постройка, поради нейния обслужващ несамостоятелен характер. Съдът не е взел предвид, че ответниците са съсобственици на дворното място, в което е построена стопанската сграда, като едновременно притежават и самостоятелен жилищен имот в същото дворно място. Стопанската сграда е използвана като обслужваща именно на жилищния имот, поради което придобиването й по давност е допустимо. Позовават се и прилагат решение № 546/22.05.1991 г. по гр. д. № 332/91 г., І г. о., ВС; на аргумент от противното на решение № 80/26.05.2003 г. по гр. д. № 1335/2002 г., ІV г. о., ВКС; решение № 679/11.04.1967 г. по гр. д. № 2077/1966 г., І г.о ., ВС и решение № 598/12.06.1991 г. по гр. д. № 362/91 г., І г. о. ВС.
Ответникът по касация М. Б. К. от гр. В. чрез адвокат М е оспорил жалбата като недопустима и неоснователна. Счита, че представените съдебни решения на ВС и ВКС са неотносими към конкретния случай.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, ІІІ г. о. приема следното:
За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение следва да е постановено по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС, посочена в изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съществен е правният въпрос, свързан с решаващия извод на съда, въз основа на който е обосновано съществуването или несъществуването на спорното материално право, предмет на делото.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Великотърновски районен съд № 1449/23.11.2007 г. по гр. д. № 1028/2007 г., с което е уважен иск за собственост на масивна стопанска постройка /второстепенна сграда/, построена в УПИ *, кв. 58 по плана на гр. В.. Ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението върху стопанската постройка, отменен е на основание чл. 431, ал. 2 ГПК нотариалния акт за собственост и са присъдени разноски по делото.
Великотърновският окръжен съд е приел, че ответниците по делото не са имали правна възможност да придобият собствеността на процесната стопанска постройка по давност, поради нейния обслужващ несамостоятелен характер без да съобрази приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, че ответниците са съсобственици на дворното място, в което е построена стопанската сграда, както и че притежават и самостоятелен жилищен имот в същото дворно място, а стопанската постройка използват като обслужваща сграда на жилищния имот.
С този решаващ извод въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 79 ЗС вр. чл. 92 ЗС, в който смисъл е приложеното решение № 546/22.05.1991 г. по гр. д. № 332/91 г., І г. о., ВС, с което е прието, че съсобственикът може да придобие по давност собствеността на постройка върху съсобствен терен.
Предвид изложеното ВКС в настоящия състав намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 402/1.08.2008 г., постановено по гр. д. № 75/2008 г.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да се укаже на касаторите в едноседмичен срок да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство или сумата 46.50 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 402/1.08.2008 г. по гр. д. № 75/2008 г.
УКАЗВА на касаторите Г. Н. М., И. Х. М. , Х. С. Х. и Н. Г. Х. , всички с адрес за призоваване: гр. В., ул. „Ц” 36, ет. 1 в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят платежен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС на РБ в размер на 46.50 лв., както и че при неизпълнение на това указание в срок жалбата ще се върне.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. при ВКС, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: