3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
С., 02.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 773 по описа за 2011 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 698 от 09.02.2011 г. по гр.д. № 11721/2010 г. на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и чл. 228, ал.2 КТ вр. с т.13 от трудов договор от 01.02.2005 г., предявени от А. О. Г. от [населено място] против [фирма] (в хода на процеса заменено от правоприемника му [фирма]), [населено място]. В решението е прието, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя със заповед № 359ЧР от 30.09.2005г. на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ. Прието е, че работникът не е приел отправеното от работодателя предложение за прекратяване на трудовия договор, поради което уволнението е извършено в нарушение на закона. Прието е, че обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ се дължи за времето от уволнението до изтичане на срока на трудовия договор, който срок по отношение на ищеца като чужд гражданин, съгласно чл. 70, ал.1 ЗНЗ е в зависимост от срока за разрешение за работа в България, предвид което е присъдено обезщетение в размер на 31050 лева. Като основателен е уважен и искът за обезщетение в размер на 57500 лева, уговорено при прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя.
Касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 325, ал.1, т.1 КТ, съгласно която предложението за прекратяване на трудовия договор може да бъде отправено и от работодателя, в т.ч. и чрез самата заповед за уволнение, а приемането на предложението от страна на работника може да бъде установено с всички доказателствени средства. Приложени са решения № 972 от 23.11.2005 г. по т.д. № 264/2005 г. на ТК на ВКС и решение № 1574 от 04.10.2002 г. по гр.д. № 1574/2001 г. на ІІІ г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпроса за приложението на чл. 225, ал.1 КТ по отношение на чужд гражданин, чието пребиваване е свързано с получаване на разрешение за работа, както и по въпроса недействителна ли е по смисъла на чл. 74, ал.1 КТ уговорка за обезщетение, дължимо независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът по касационната жалба А. О. Г. счета, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ.
Твърдяното от касатора противоречие между формираните в решението правни изводи по приложението на чл. 325, ал.1, т.1 КТ и тези в решение № 1574 от 04.10.2002 г. по гр.д. № 1574/2001 г. на ІІІ г.о. ВКС не е налице. В съответствие с посоченото решение, съгласно което волеизявленията за прекратяване на трудовото правоотношение на насрещните страни по трудовия договор следва да бъдат изразени писмено, въззивният съд е приел, че при липса на писмено волеизявление на работника, уволнението по чл. 325, ал.1, т.1 КТ е извършено в нарушение на закона. Решението е постановено и в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 325, ал.1, т.1 КТ, обективирана в решения № 326 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 706/2009 г. и решение № 400 от 13.05.2010 г. по гр.д. № 1109/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно които всяка от страните следва да изрази писмено и по категоричен начин желанието си за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а ако не стори това се счита, че предложението не е прието.
Приложеното към касационната жалба решение № 972 от 23.11.2005 г. по т.д. № 264/2005 г. на ТК на ВКС, касаещо правоотношения по договор за изработка, не следва да бъде обсъждано поради неотносимостта му към правния спор, предмет на въззивното решение.
Основателни са доводите за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпросите по приложението на чл. 225, ал.1 КТ и чл. 74 КТ. Повдигнатите в изложението въпроси по отношение на срока, в който се дължи обезщетение на чужд гражданин с разрешение за временно пребиваване в страната, както и действителна ли е уговорка за обезщетение, дължимо независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение са обуславящи изхода на спора и от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, предвид което, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 698 от 09.02.2011 година по гр.д. № 11721/2010 година на Софийски градски съд в частта му, с която са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ и чл. 228, ал.2 КТ вр. с т.13 от трудов договор от 01.02.2005 г., предявени от А. О. Г. от [населено място] против [фирма], [населено място].
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 1771 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 698 от 09.02.2011 година по гр.д. № 11721/2010 година на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, предявен от А. О. Г. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 359ЧР от 30.09.2005г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: