О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1171
гр. София 19.12.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 20 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 951 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от ищеца [фирма] [населено място], чрез адв. В. Р. против решение № 350/04.07.2011 г. по в.гр.дело № 384/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 147/02.02.2011 г. по гр.дело № 1781/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС от жалбоподателя срещу [община] за недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ поземлен имот № */бивш № */ по КК с площ от 4654 кв.м.
Поддържаните доводи за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. за предпоставките по чл.17а ЗППДОП за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно, респективно общинско имущество, решен в противоречие с практиката на ВКС – чл.280,ал.1,т.1 ГПК, 2. с какви доказателствени средства следва да се установят предпоставките на чл. 17а ЗППДОП/отм./ и чия е доказателствената тежест, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 1079/01.12.2005 г. по гр.дело № 511/2003 г. на ВКС IV г.о. и решение № 97/29.03.2011 г. по гр.дело № 431/2010 г. на ВКС II г.о., 3. каква е доказателствената сила на акта за държавна и общинска собственост, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 97/29.03.2011 г. по гр.дело № 431/2010 г. на ВКС II г.о., 4. в кой случай се счита, че регулационният план е приложен, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 3/28.03.2010 г.
В писмен отговор ответникът по жалбата [община], чрез адв.Ев.Б. и адв.Н.С. са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалавне по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от жалбоподателя относно недвижимия имот, находящ се в [населено място], представляващ поземлен имот № */бивш № */ по КК с площ от 4654 кв.м. е неоснователен.
За да направи извода съдът е приел от фактическа страна, че с договор № */30.07.2007 г. [община] продала на [фирма] [населено място] правото на собственост върху 100% от дяловете в капитала на [фирма] [населено място]. Наименованието на дружеството е променено на [фирма].
С решение № 638/25.07.95 г. Общински съвет [населено място] в капитала на [фирма] е включено имуществото – 26 дка. асвалтова база, складова база с общински терен 26 дка, адм.сграда, цех за колбаси, варовъзел, гаражи и складова база с терен 13 дка., 570 кв.м. , свинеферма 7 дка.
Прието е от съда, че с решение № 118/27.10.92 г. на ОбС А. са приети допълнителни обстоятелства, необходими за съдебната регистрация на дружеството – наименование – „Св.Кн.Б. I”, седалище, предмет на дейност, размер на капитала, назначаване на управител на дружеството. Според съда съдържанието на решението сочи на взето друго решение на ОС [населено място], което не е приложено по делото.
Прието е че е съставен акт за държавна собственост на 01.09.95 г. според който в оперативно управление на [фирма] е предоставено застроено и незастроено място от 52 дка, представляващо парцел * – п. з. „С.” кв.* с отбелязване, че с акт за въвод от 13.01.88 г. са предоставени 30 дка земя, включена в уставния капитал на дружеството, съответно за останалите 22 дка липсват данни за начина на предоставяне.
Възоснова на приложен акт за въвод във владение и трасиране на границите на „С.б. на Б.-А. от 13.01.88 г. е установено, че с решение на комисията за земята при МС от 1987 г. за СП Б. А. се отреждат 30 дка, че има одобрен генерално застроителен план, документ за плащане към републиканския бюджет, протокол за трасиране на границите и скица.
С акт за общинска частна собственост от 19.08.97 г. е записан като общинска собственост имот застроено и незастроено място от 52 000 кв.м., находящ се в П. з.”С.” кв.* пар.*, с отбелязване в т.15, че имота е включен в капитала на дружеството, а в т.17 е с отбелязване, че на осн.Заповед № А-558/98 г. на Кмета на общината за промяна на регулационния план на ПЗ”С.” УПИ * в кв.* се разделя на – УПИ * стопанска дейност в кв.* собственост на Б. и УПИ * общински дейности – общински. УПИ * стопанска дейност е с кадастрален идентификатор * с площ от 34 378 кв.м.
Прието е, че с декларация по ЗМДТ дружеството-жалбоподател е декларирало на 30.06.2010 г. имот с площ от 34 378 кв.м.
От правна страна съдът е приел, че към 1992 г. фирма „Б. А.” е преобразувана в търговско дружество и е вписано в търговския регистър на ПОС като [фирма], като правата на собственост се упражняват от О. с. А.. Прието е, че за да се позове жалбоподателят на чл.17а ЗППДОП/отм./ за процесния имот ПИ № */бивш ПИ № */ с площ от 4 654 кв.м., находящ се в [населено място], то следва да докаже, че имота е включен в баланса на дружеството с акта на учредяването му. Според съда такива доказателства, че през 1992 г. в баланса на преобразуваното търговско дружество е включен процесния имот не са представени.
Прието е, че регулационния статут на процесния имот съобразно заключението на вещото лице следва да се обсъжда при наличие на доказателства за включените имоти в баланса на дружеството при образуването му, каквито не са представени.
Съдът е приел, че при преобразуване на дружеството през 1992 г. собствеността е държавна. През 1995 г. е издаден акт за държавна собственост, в който е отразено, че в оперативно управление на дружеството се предоставя парцел * в кв.* п. з.”С.” заедно със сгради с площ 52 000 кв.м. Съдът е направил извода, че предоставянето на оперативно управление не е прехвърляне на право на собственост и не означава включването на имота в баланса на дружеството.
Съдът е взел предвид и регулационния статут на процеснияимот съобразно промените в регулационния план от 1998 г., както и заснемането на имота съобразно Кадастралната карта от 2004 г.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението – за предпоставките по чл.17а ЗППДОП за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно, респективно общинско имущество. Правният въпрос е разрешен в противоречие с разрешението, дадено с решение № 238/09.08.2010 г. по гр.дело № 685/2009 г. на ВКС II г.о. и решение № 33/06.04.2011 г. по гр.дело № 992/2010 г. на ВКС II г.о и двете, постановени по чл.290 ГПК. С посочените решения по поставения правен въпрос е прието, че за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно имущество по чл.17а ЗППДОП/отм./ следва да са налице предпоставките – собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, предоставяне на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие, преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството, съответно в акта за преобразуване да не е предвидено нещо друго за това имущество.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос в п.2-ри и 3-ти от изложението. Съдът обсъжда тази хипотеза с оглед цитирана практика на ВКС – постановено решение по чл. 290 ГПК. С решение № 97/29.03.2011 г. по гр.дело № 431/2010 г., постановено по чл.290 ГПК по правния въпрос за доказателственото значение на акта за държавна собственост във връзка с предмета на доказване и разпределение на доказателствената тежест в хипотезата на преобразуване на държавно предприятие и последваща приватизация по реда на чл.17а ЗППДОП/отм./ е прието, че извършените в акта за държавна собственост отбелязвания за предоставяне правото на оперативно управление и стопанисване и последващо включване на имуществото в капитала на търговско дружество при преобразуване на държавното предприятие, извършени от длъжностно лице в кръга на правомощията му се ползват с доказателствена сила до установяване на противното, че акта за държавна собственост е официален документ и същият следва да бъде изрично оспорен, за да се открие производство по чл.154 ГПК/отм./. Прието е, че възраженията срещу акта, основани на твърдения за притежавани собствени права върху имота не могат да бъдат приравнени на оспорване по смисъла на чл.154 ГПК/отм./ и акта за държавна собственост следва да бъде преценяван по правилата на чл.143 ГПК/отм./. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил правните въпроси по аналогичен начин.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса, посочен в п. 4-ти от изложението, тъй като същият не е разрешаван от въззивния съд, поради което и не следва да се преценява налице ли е противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 350/04.07.2011 г. по в.гр.дело № 384/2011 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна жалба вх. № 4858/03.08.2011 г., подадена от ищеца [фирма] [населено място], чрез адв. В. Р..
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 589 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото прекратено, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: