4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1174
София, 22.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2868 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Славей Ц. Ш. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. К., против въззивното решение № 43 от 6 февруари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 25 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2013 г., с което е отменено решение № 975 от 27 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 3110 по описа на районния съд в гр. Пазарджик за 2012 г. в частите му за обявяване за недействителна уговорка между Ш. и Р. д. по г. [населено място] за въвеждане на срок за изпитване в допълнително споразумение по чл. 119 КТ, в частта за уважаване на исковете на Ш. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и в частта, с която работодателят е осъден да заплати разноски, и вместо него предявените искове са отхвърлени, и в полза на работодателя са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, защото според представените по делото длъжностни характеристики няма съществена промяна в трудовите функции на работника, запазват се контролните функции и няма промяна в изискванията за заемане на длъжността; по новия Закон за горите не са променени функциите, задълженията и изискванията за извършване на трудова функция, а само организационно трансформиране на новосъздадени структурни звена, независимо от липсата по новия закон на длъжността „горски стражар”, като вместо нея е създадена длъжността „главен специалист – горски инспектор”, включваща трудовите функции, изпълнявани дотогава; съдът неправилно приема, че е налице валидно сключен между страните срочен трудов договор – клауза за изпитване не може да се включи при съществуващо трудово правоотношение, такава клауза се включва еднократно и то само преди окончателното приемане на работа, а по изключение само когато по реда на чл. 119 КТ е съществено променена трудовата функция на работника; няма изрично писмено съгласие от страна на работника за превръщане на безсрочното трудово правоотношение в такова със срок за изпитване, или в договор за определен срок; въззивният съд е разгледал делото по бързото производство, а в първата инстанция производството е водено като общ исков процес. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за даване на отговор от страна на ВКС по въпросите: налице ли е съществено изменение на трудовата функция на длъжността „горски стражар” по чл. 34 ЗГ /отм./ и „главен специалист – горски инспектор” по чл. 198 ЗГ, и премахването на част от функциите (охранителните) от длъжността „горски стражар” и запазването на останалите функции (контролни) в длъжността „главен специалист – горски инспектор”, водят ли до съществено изменение на трудовите функции по ЗГ (сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК); необходимо ли е изрично писмено волеизявление от страна на работника/служителя, което да предхожда по време сключването на споразумението по чл. 119 КТ, изразяващо желанието му безсрочният трудов договор да се превърне в срочен трудов договор за определено време (сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по решение № 284 по гр.д. № 1154/2010 г., ІІІ г.о.); налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила ако производството е разгледано по различен ред в първата инстанция (общият исков ред) и във въззивната инстанция (бързо производство) (сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответникът Р. д. по г. – П., чрез старши юрисконсулт И. Б., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че няма пречка за сключване на договор с уговорка за изпитване с работник, който вече е имал сключен с работодателя окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, за друга длъжност, каквато до момента работникът не е изпълнявал, поради което ако е постигнато по реда на чл. 119 КТ писмено съгласие между страните за изменение на осъществяваната трудова функция, уговорката за изпитване не е недействителна спрямо работник, който вече е работил за работодателя на друга длъжност; според действащия Закон за горите непосредственият контрол върху дейностите, извършвани в горските територии, се осъществява от горски инспектори, които не са служители на държавните горски или ловни стопанства, а на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури; опазването на горските територии е възложено на служителите на Д. и Д.; при съпоставка на двете длъжности новата такава има само контролни функции върху всички дейности, които се извършват в горските територии, а горският стражар има предимно охранителни функции, поради което за новата длъжност не е имало пречка да се включи в допълнителното споразумение уговорка за срок за изпитване, поради което уговорката е валидна, а искът за признаване на уволнението за незаконно, е неоснователен.
К. съд приема, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по конкретизирания от състава на съда въпрос: налице ли е разлика в трудовите функции на длъжността „горски стражар” по отменения ЗГ и „главен специалист – горски инспектор” по действащия ЗГ, водеща до извода за въвеждането на нова длъжност. Тъй като разрешението на съда по този въпрос е обусловило изхода на спора, а на настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика по него, то касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вторият правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като не е бил въведен от ищеца в спора по съответния ред, а също и защото по тази причина липсва конкретно произнасяне на въззивния съд по него. Затова преценката на посочената обвързваща съдебна практика е ненужна.
Накрая, разрешението по последния правен въпрос, дадено от въззивния съд, не е обусловило по какъвто и да е начин изхода на спора. Дори и да би могло да се приеме за вярно твърдението на касатора за осъществено от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, то е останало извън неговите съображения както в касационната жалба, така и в изложението към нея по какъв начин правата му са били накърнени от подобно нарушение. Ето защо следва да се приеме, че по този правен въпрос липсва основание за допускане на касационното обжалване.
За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса на основание чл. 359 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 43 от 6 февруари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 25 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2013 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: