О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1174
гр. София 19.12.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 984 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. А. Г., чрез адв. П. Д. против решение № 860/09.06.2011 г. по в.гр.дело № 932/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 165/12.01.2011 г. по гр. дело № 4950/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Р. Г. А. и С. А. Г. на поземлен имот с идентификатор № *, находящ се в [населено място], [улица] с площ от 114 кв.м., ведно с построените в имота сгради – едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 46 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 7 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 4 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 15 кв.м. при равни квоти по ? ид.част.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени наршения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. при прехвърляне на идеални части от делбения имот от съделител на трето лице в хода на делото пред първата инстанция дали производството следва да продължи между първоначалните страни или делбата следва да се допусне между действителните участници в имуществената общност, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 95/05.02.2010 г. по гр. дело № 2484/2008 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК, 2. дали при съсобственост, която не е възникнала от наследяване владелецът следва да доказва наличие на намерение за владение или то се предполага съобразно чл.69 ЗС, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 123/15.06.2010 г. по гр. дело № 431/2009 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК.
В писмен отговор ответницата по жалбата Р. Г. А., чрез адв. П. К. е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че ответницата по жалбата Р. А. се легитимира като собственик на 1/2 ид.част от делбения имот – на поземлен имот с идентификатор № *, находящ се в [населено място], [улица] с площ от 114 кв.м., ведно с построените в имота сгради – жилищна сграда със застроена площ от 46 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 7 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 4 кв.м., селскостопанска сграда със застроена площ от 15 кв.м. на основание договор за дарение, извършен с нот. акт № */1974 г. с праводател нейната майка М. С. Х.. Последната придобила право на собственост върху имота на основание договор за дарение, сключен с нот.акт № */1969 г. с праводатели родителите й С. Г. С. и Р. А. С.. Със същия договор за дарение последните дарили ? ид.част от имота и на сина си А. С. Г. – наследодател на жалбоподателя С. Г.. След смъртта на А. Г. – поч. на 17.03.2003 г. и на съпругата му Н. П. Г. – починала на 22.02.2007 г. жалбоподателят С. Г. наследил 1/2 ид.част от процесния имот.
Относно възражението на жалбоподателя за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на целия имот съдът е приел, че не е установено от събраните гласни доказателства да е демонстрирал намерение да свои целия имот за себе си в продължение на 10 години, включително и наследодателите му – родителите, съответно да е отблъснато владението на ответницата по жалбата Р. А..
Възоснова на приложената по делото данъчна декларация на Н. Г. от 1998 г. съдът е приел, че са декларирани 3/8 ид.части от имота за Г. и 1/8 ид.част за нейния син С. Г.. Възоснова на тези факти съдът е направил извода, че към този момент не е обективирано намерение да се държи целия имот като свой. Прието е, че след 2007 г. жалбоподателят е започнал да отблъсква владението на ответницата по жалба. До предявяване на иска според съда не е изтекъл давностен срок, възоснова на който да се приеме, че жалбоподателят е придобил имота на основание давностно владение.
Прието е, че жалбоподателят С. Г. е заменил собствената си ? ид.част от делбения имот с нот.акт № */11.10.2010 г., като я прехвърлил на [фирма] [населено място] на лицето Б. Г. К. в хода на делото пред първата инстанция. В замяна жалбоподателят получил лек автомобил „П.” модел * с рег. № *. Съдът е приел, че прехвърлянето на спорното право на трето лице в хода на делото не налага извода за неоснователност на предявения иск за делба. Според съда след като сделката е сключена след започване на производството по делото намират приложение разпоредбите на чл.226,ал.1 ГПК и производството по делото продължава между първоначалните страни. При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че процесния имот е съсобствен между страните по делото и го е допуснал до делба при равни делбени части.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия правен въпрос, поставен от жалбоподателя на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С решение № 95/05.02.2010 г. по гр.дело № 2484/2008 г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК е прието по приложението на чл.121 ГПК/отм./ – сега чл.226 ГПК – при прехвърляне на спорното право в течение на производството във фазата по допускане на делбата с оглед разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗН в делбата следва да участват действителните участници в имуществената общност, макар да е налице придобиване на права след предявяване на иска. С въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с разрешението на правния въпрос, дадено в цитираното решение на ВКС. На това основание следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос. С решение № 123/15.06.2010 г. по гр.дело № 431/2009 г. на ВКС II г.о. постановено по чл.290 ГПК по предявен иск за делба във фазата по допускане на делбата е прието, че когато съсобствеността е възникнала от юридически факт, различен от наследяването приложение намира разпоредбата на чл.69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Изрично манифестиране на намерение за упражняване на фактическа власт върху целия имот само за себе си съсобственикът следва да извърши спрямо останалите съсобственици само ако съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство. В настоящият случай въззивният съд не е разрешил правния въпрос в противоречие с посоченото становище, тъй като се е произнесъл по хипотеза, различна от тази на цитираното решение на състав на ВКС. В настоящият случай се касае до смесена съсобственост – възникнала е на основание наследяване и разпоредителна сделка, поради което и правните изводи на съда са различни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 860/09.06.2011 г. по в. гр. дело № 932/2011 г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба вх. № 16176/11.07.2011 г., подадена от С. А. Г., чрез адв.П.Д..
Указва на жалбоподателя С. А. Г. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 30 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото прекратено, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: