2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
София, 18.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2670 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. С.-Л., гражданка на Русия, представлявана от адв. К. К., против решение № 227 от 24 март 2017 г., постановено по в.т.д. № 128 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., с което е потвърдено решение № 4272 от 17 ноември 2016 г., постановено по гр.д. № 1722 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. за отхвърляне като неоснователни на предявените от С.-Л. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], искове за връщане на сумата от 5893,54 лева, получена на неосъществено основание – сключване на договор за покупка на модел кухня на фирма S., ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и сумата 649,14 лева мораторна лихва за периода 29.07.2014 г. – 16.02.2016 г.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Според касаторката съдът неправилно е възприел цената на поръчаното оборудване, и не е съобразил, че в спецификацията на английски език липсва островен аспиратор, но в българската спецификация аспираторът съществува и има цена в евро, макар предмет на сделката да са били само шкафовете за вграждане, без електрическите уреди, мивка и батерия за вода. Подчертава се, че между страните не е имало подписан договор, и в нито един момент от кореспонденцията между страните касаторката не е била известена за данните на харесаната от нея кухня и кой е нейният производител, въвеждана е била в заблуждение относно цената, не е искала да закупува аспиратор, но й е било съобщено, че той е неразделна част от кухнята, а в платежния документ за авансовото плащане не е отразен процентът от общата стойност, който се предплаща, нито е описана крайната цена на стоката. Според касаторката, направеното авансово плащане е било с цел тя да покаже желанието си при определени от нея условия да закупи харесана от нея кухня, без уредите за вграждане, но тази сума в никакъв случай не е била капаро, като изрично е било подчертано в електронната кореспонденция между страните от 45 писма, че ответникът не следва да прави поръчка без изричното й съгласие и след като бъдат показани оригинални документи. Поддържа се, че огромен брой доказателства са игнорирани, включително и нотариална покана от касаторката до ответника, както и отговорът, даден от касатора. Оспорва се изводът на съда, че между страните е сключен договор за продажба. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на всички допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – макар изрично да са посочени само тези по т. 1 и 3 от ал. 1, цитирана е практика на състави на ВС и ВКС по отменения ГПК, както и са сочени тълкувателни решения, постановени преди приемането на ЗСВ.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от адв. С. З.-А., в отговор на касационната жалба поддържа, че поставените въпроси не са от значение за изхода на спора, и че касационната жалба е неоснователна.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд приема, че спорът се свежда до наличието или не на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на кухненско обзавеждане, като дава положителен отговор на този въпрос – между страните е сключен неформален договор от сочения вид, като при преценката на доказателствата е прието, че между страните е постигнато съгласие досежно съществен елемент от договора за продажба, и вещта е индивидуализирана в степен да удовлетвори изискването за категорична разпознаваемост; цената е заплатена именно за кухненско обзавеждане, като по твърдения на самата ищца тя е заплатила 50% от стойността на стоката, поради което още отначало е била наясно с цената, като промяната в цената с издадените после проформа фактури е в посока намаляване и ползва ищцата; ищцата е получила останалите документи, включително техническата информация за модела, каквато информация се черпи от електронно писмо от 22.10.2014 г. Единственият неполучен документ се приема да е сертификат, но изпращането на документите, придружаващи стоката, съставлява допълнително задължение на продавача, за което неизпълнение неизправната страна може да претендира обезщетение, респективно да иска прекратяване или разваляне на договора. Заключено е, че след като договор между страните е сключен, претенцията за връщане на дадено на неосъществено основание е неоснователна, поради което не подлежи на изследване въпросът за характера на дадената сума – капаро, правата на ответника да я задържи по чл. 93 ЗЗД, и пр.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване поради вероятността въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искове молба във връзка с изложените твърдения за намеренията на касаторката да сключи определен вид договор с ответното дружество. Към отговор на изрично поставените осем въпроса (налице ли е сключен договор за продажба, ако една от страните е извършила авансово плащане, но при водената между страните кореспонденция всяка от страните е изготвила свой самостоятелен проект за договор и нито един от тези проекто-договори не е одобрен от другата страна и не е станал двустранно приет и подписан договор; следва ли предложителят да уведоми насрещната страна за всички обстоятелства, които имат значение за формирането на нейното решение, след като страните са влезли в преговори с намерение да сключат договор; допустимо ли е със свидетелски показания да бъде доказана уговорка за закупуване на отделен компонент от цял комплект, при обща стойност на комплекта над 5000 лева, когато предаването на сумата е установено с документ; налице ли е обективна нееквивалентност ако с оглед принципа, заложен в чл. 9 ЗЗД, страните имат съществени различия в изготвените от всяка от тях проекти за договор, съобщили са ги на насрещната страна, но нито един от тях не е бил приет и подписан двустранно, поради преценката за неравностойността на насрещните престации и с оглед интереса на страните; длъжен ли е съдът да изследва действителната воля на страните по договора съобразно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД; следва ли въззивният съд като инстанция по съществото на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора; отговорен ли е продавачът по смисъла на чл. 193 ЗЗД и накърнени ли са правата на купувача по смисъла на чл. 195 ЗЗД поради обстоятелството, че съзнателното включване от страна на продавача на отделен компонент в един цял комплект, без същият да представлява част от цялото и без същият да е желан от купувача, съществено увеличава цената на продаваната вещ за предвиденото й употребление, в ущърб на купувача; какъв е видът на договора, при който една страна поръчва на другата да й бъде изработена вещ с определени параметри (вид, размер, цвят и др.), а втората страна поръчва на свой съконтрахент изработката на същата вещ, със същите параметри, това договор за продажба ли е, договор за поръчка ли е, или е договор за изработка, с оглед различните задължения на страните по посочените договори) може да се пристъпи единствено в случай, че обжалваното решение е постановено по редовна искова молба.
За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса от 130,85 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 227 от 24 март 2017 г., постановено по в.т.д. № 128 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г.
УКАЗВА на С. В. С.-Л. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за платена по сметката на ВКС държавна такса от 130,85 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: