2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1178
София, 20.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1832/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Апиелативен съд Пловдив, с решение от 30. 6. 2010 г. по гр. д. № 66/2010 г. е осъдил Б. спортен тотализатор – София да заплати на Н. и В. К., двамата от [населено място], сумата 1021.61 лв. обезщетение за неоснователно ползване на част от 16. 80 кв.м. от собствения им имот № 1003 в кв. 19 по плана на [населено място], върху която част е построен павилион, за периода от 1. 1. 1995 г. до 17. 4. 2000 г., със законната лихва от 17. 4. 2000 г. до изплащане на сумата.
Държавно предприятие „ Б. спортен тотализатор”, [населено място] е подало касационна жалба срещу решението, приложило изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на различни съдилища.
Ответниците по жалбата, ищци по делото, В. П. К. и Н. П. К. оспорват жалбата като неоснователна.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси – за разпределението на доказателствената тежест по чл. 127 ГПК /отм./ и за преценяване на всички доказателства и доводи на страните по чл. 188 ГПК /отм./ в противоречие на практиката на ВКС. Тъй-като чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК има предвид задължителната практика на ВКС по тълкувателните решения, а са представени множество решения на състави на касационния съд по тези въпроси, следва да се счита, че искането за допускане на касация е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с практиката на други съдилища.
Искането е основателно.
Въззивният съд е уважил иска за сумата 1021.61 лв., като е приел, че ищците са собственици на имот пл. № 1003 в кв. 16 по плана на [населено място] въз основа на писмени доказателства – решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху имота в реални граници, попълване на кадастралната основа и нанасянето на имота в действащия кадастрален план от 2000 г.. Прието е, че ответникът не твърди и не установява самостоятелни права на собственост върху сградата и възражението му срещу твърдяната от ищците собственост върху терена на имот пл. № 1003 е неоснователно и недоказано. В случая, въззивният съд не е спазил принципа за разпределение на доказателствената тежест, визиран в чл. 127 ГПк /отм./ и трайната практика на съдилищата по този въпрос, че всяка страна е длъжна да установи по безспорен начин обстоятелствата, на които основава своите претенции, а недоказаните възражения на ответната страна не обуславят извода, че претендираните от ищеца факти са установени. Твърдението на ищците за собственост върху имот пл. № 1003 е основано на решение на поземлена комисия от 3. 5. 1993 г. за възстановяване на собствеността върху нива от 3.640 кв.м. в землището на [населено място], кв. П., но съгласно чл. 18ж, ал. 7 ППЗСПЗЗ юридическата индивидуализация на възстановената земеделска земя настъпва след одобряване на картата на съществуващи стари реални граници. Извършеното попълване на кадастралната основа със заповедта от 16. 6. 1993 г. на [община] е извършено на базата на констативен протокол от 3. 5. 1993 г., за нанасяне на имот пл. № 1003 по делбен протокол от 1949 год.., като имотът е част от план, изработен 1940 год. В случая не е налице връзка между земеделската реституция като правопораждащ факт, на който се позовават ищците и юридическата индивидуализация на имот пл. № 1003. В приложения нот. акт № 81/23. 11. 2004 г. е удостоверно, че имот пл. № 1003 е обособен с плана, одобрен със заповед от 15. 12. 2000 г., но искът е предявен за предходен период – до 17. 4. 2000 г., когато е подадена исковата молба. По този начин въззивният съд се е произнесъл по основателността на иска, без да съобрази всички обстоятелства по делото, както изисква законът и трайната практика на съдилищата. Не е отчетено, че с молбата от 12. 6. 2003 г. за предявяване на иска срещу ДП „Б. спортен тотализатор” ищците са определили за начална дата на исковия период 26. 10. 1998 г., а съдът е уважил иска с начална дата 1. 1. 1995 год.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30. 6. 2010 г. по гр. д. № 66/2010 г. на Апелативен съд – Пловдив по жалбата на ДП „Б. спортен тотализатор”, [населено място].
УКАЗВА на ДП „Б. спортен тотализатор” да внесе сумата 20.42 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на жалбата по същество.
След изпълнение, делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: