О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1179
София, .10.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.10.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 758/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. Х. С.,К. Д. П.,Х. В. П. и Д. В. П. против решение №136/04.02.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№2744/2008г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №2871/20.10.2008г. постановено по гр.д.№7756/2007г. по описа на В. районен съд,20 състав,с което решение са отхвърлени предявените от К. Х. С.,К. Д. П.,Х. В. П. и Д. В. П. срещу ответницата П. М. Ж.-Р.,искове за признаване за установено в отношенията между страните,че ответницата не е собственик на недвижим имот,находящ се в землището на[населено място],местн.”Б.”,представляващ имот № 3541 по ПНИ на с.о.”А. мак”,одобрен през 2003 годи.,идентична с част от имот №170 по КП „А. мак” от 1987г.,с площ на реалната част от 348 кв.м и при описани в решението граници и скица,на основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че въззивният съд се с обжалваното решение е разрешен материалноправен и процесуалноправен въпрос ,който е решаван противоречиво от съдилищата и е налице противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 и т. 2 от ГПК.Касаторите твърдят ,че правният въпрос,който се решава противоречиво от съдилищата е „ че по отношение на ищците,че не се приема да са налице основанията по член 97 ал.1 от ГПК/отм/”,като се позовават на приложените към изложението съдебни решения на В. окръжен съд,В. районен съд,за които няма данни че са влезли в законна сила,както и на две определения на ВКС,постановени в производство по член 274 ал.3 т.1 от ГПК,като въззивното решение се явява постановено в противоречие с практиката на ВКС и ВОС, относно допустимостта на отрицателните установителни искове.
Ответницата по касационната жалба П. М. Ж.-Р. в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не допуска.
С решаващите си изводи,изложени в мотивите на обжалваното въззивно решение,съдът е приел,че при наличните данни ищците не са доказали правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,тъй като реституционното производство по реда на ЗСПЗЗ не е приключило,поради което имотът не е конкретизиран с граници и площта на новообразуваните имоти,като е стигнал до извода,че всички претенции за този имот или за частта от него,следва да бъдат предмет на исков процес в един бъдещ момент,след постановяване на заповед по параграф 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ,каквато до приключване на спора не е представена.
Върховният касационен съд констатира,че в настоящия случай на ищците с постановеното решение №1444/29.12.2006г. на О. служба по земеделие и гори[населено място],в качеството им на наследници е признато правото на собственост в съществуващи/възстановими / стари реални граници на имот,находящ се в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и поставеният процесуално правен въпрос за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу лица,които се позовават на придобито право на собственост върху имот,находящ се в същия терен,е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС-решение №462/19.10.2010г. на Върховен касационен съд,Втора гражданско отделение по гр.д.№844/2009г. по описа на същия съд постановено в производството по член 290 от ГПК.Ето защо,касационният съд намира,че са налице условията на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №136/04.02.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№2744/2008г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба,като указва на касаторите К. Х. С.,К. Д. П.,Х. В. П. и Д. В. П. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса в размер на 23,64 лева по сметка на ВКС,съгласно член 18 ал.2 от Тарифата за държвани такси,които се събират по ГПК.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: