О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр.София, 01 февруари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3557 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. С. С. чрез адвокат П. П. от АК П. срещу въззивно решение № 688 от 13.05.2016 г. по в. гр.д. № 462/2016 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 30/25.01.2016 г. по гр.д. № 504/2015 г. на Асеновградски районен съд в частта, в която частично са отхвърлени предявените от касатора искове за обезщетение на неимуществени вреди, за разликата над присъдените 6000 лева до пълния претендиран размер от 12 000 лева, за причинените му две средни телесни повреди от избиване на два централни резеца, без които се затруднява дъвченето и говоренето, както и за разликата над присъдените 1000 лева до пълния претендиран размер от 6000 лева – болки и страдания от причинените неудобства при общуването с хора, на основание чл.45 ЗЗД.
Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част за неимуществените вреди съдържа доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които уточнени от настоящият състав на Върховния касационен съд при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до приложението на чл.272 ГПК, във връзка със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения във въззивната жалба и кои критерии следва да бъдат съобразени от съда при приложението на въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Според касатора тези въпроси са решени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, която е приложена по делото.
От Ф. К. П. не е постъпил писмен отговор.
За да постанови обжалваното решение и частично да уважи предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че е обвързан от подписаното споразумение по НОХД № 573/2014 г. на Асеновградски районен съд, с което Ф. К. П. се е признал за виновен в това, че на 16.03.2014 г. е причинил средна телесна повреда на Я. С. С. – счупване на два централни резеца на горната му челюст, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 НК. Съдът е установил степента на увреждането, периода на лечение и продължителността на възстановителния процес, а с оглед констатациите на вещите лица е приел, че се доказва фактическия състав на непозволено увреждане и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК е потвърдил решението за частично отхвърляне на иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над присъдените 7000 лева със законната лихва от датата на увреждането.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос за приложението на принципа за справедливо обезщетяване по чл.52 ЗЗД при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, който е разрешен в обжалваното решение в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 688 от 13.05.2016 г. по в. гр.д. № 462/2016 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, в която е отхвърлен предявения от Я. С. С. срещу Ф. К. П. иск за обезщетение на неимуществените вреди над присъдените 7000 лева, ведно със законната лихва от увреждането до изплащане на сумата, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Не се дължи държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.