О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
С., 22,04,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о. в закрито заседание на шести април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Иво Димитров
като изслуша докладваното от съдията Елеонора Чаначева т.д. №1253/2014год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, образувано по молба от адв. А. С. Ч., като пълномощник на П. Б. П., с искане да се допълни определение № 78 от 02.02.2015г. по т.д. № 1253/2014г. I т.о на ВКС, в частта за разноските.
Молителят поддържа, че с писмения отговор по чл.287, ал.1 ГПК е поискал присъждането на направените разноски пред касационната инстанция, като към него е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Иска изменение на постановеното от ВКС определение, което да се допълни, като му се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1 450 лв.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – юрисконсулт А. П. счита така подадената молба за неоснователна или в случай, че съда намери искането за основателно, размерът на адвокатско възнаграждение да бъде намален поради прекомерност до предвидения в Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, размер от 823.92 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия,състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложеното в молбата и като провери данните по делото, констатира следното:
С определение № 78 от 02.02.2015г., постановено по т.д. № 1253/2014г. I т.о на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на [фирма], [населено място]. ВКС не е присъдил разноски за касационното производство.
Видно от данните по делото П. Б. чрез пълномощника си адв. А. Ч., с отговора на касационната жалба от 14.04.2014г. е поискал присъждане на направените по делото разноски. Към отговора е приложен и договор за правна защита и съдействие, като е отбелязано, че ответникът по касация е заплатил на адв. А. Ч. в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лв. При тези фактически данни и на основание чл.78, ал.4 ГПК, молбата се явява основателна и постановеното определение № 78 от от 02.02.2015г. по т.д. № 1253/2014г. I т.о. на ВКС следва да бъде допълнено, в частта за разноските, на основание чл. 248, ал.1 ГПК, като се присъдят направените и поискани разноски.
Правно необосновано ответникът по молбата счита, че разноски не се дължат, поради това, че възнаграждението за правната защита е било отбелязано в договора – за изготвяне на отговор на касационната жалба и представителство пред ВКС. И двете процесуални действия са били осъществени- като е подаден отговор на касационната жалба и адв. Ч. е осъществил именно по този начин и процесуално представителство спрямо страната пред ВКС, а условието- да бъде допуснато касационно обжалване, за да се счита, че е налице процесуално представителство, не е включено в договора, представен по делото, а е посочено немотивирано, като твърдение от ответника по молбата. Самото изброяване на процесуалните действия по защитата на страната не е основание да бъде отказано присъждане на заплатеното възнаграждение. След като тези разноски са направени по повод инициираното от противната страна производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора, се дължат.
Ответникът по молбата е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Този довод е мотивиран с разгледаното възражение, че процесуалният представител, според него бил извършил само едното от двете посочени действия – подал отговор на касационната жалба, а представителство не било осъществено и с интерпретиране на частта на т.3 от ТРОСГТК №6/12г., относима към обосноваване на възможността на съда да намали възнаграждението за един адвокат до минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/04г. Обосноваването на фактическата и правна сложност на делото страната е поискала да бъде извършена от съда на база данните по делото, без да са сочени конкретни доводи, освен този, че противната страна била подала бланков отговор на касационната жалба. Възражението е неоснователно.Съгласно, разрешенията дадени с т.3 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/12г./ в необсъдената от касатора негова част/,основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Или страната следва да изложи доводи т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, от която ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар до определен от закона минимум -минималния размер, определен за адвокатска защита на конкретния вид права.Тази преценка, обаче, съдът не извършва служебно, а само по редовно въведено и обосновано искане на страната – арт. чл.78, ал.5 ГПК. С оглед това, доводът, че възнаграждението за адвокатска защита е прекомерно тъй като според касатора отговора на касационната жалба бил „ бланков” не може да обосновава наличие на предпоставки за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното, ВКС, I т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 78 от 02.02.2015г. по т.д. № 1253/2014г., I т.о. на ВКС, в частта за разноските като :
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати на П. Б. П. сумата от 1450 лв.- разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: