1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр. София, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваните от съдия Янчева гр. дело № 3261 по описа за 2018 г. и ч. гр. дело № 3260 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба вх.№ 3149/4.04.2018 г. на Т. Х. Т. срещу решение № 70 от 1.03.2018 г. по гр. дело № 67/2017 г. по описа на Хасковския окръжен съд, изменено по реда на чл.248 ГПК с определение по същото дело № 365 от 9.05.2018 г., с което е отменено решение № 179/3.10.2016 г. на Районен съд – Свиленград, постановено по гр. дело № 72/2016 г., в обжалваната част, и вместо него е постановено решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. Х. Т. срещу „Бул фикс имоти” ЕООД, при участието на трето лице помагач на ищеца „Пресил реъл естейт“ ООД, иск по чл.124, ал.1 ГПК, че „Бул фикс имоти” ЕООД не е носител на вещното право на строеж, описано в нотариален акт № …, том …, рег.№ …, н.д.№ …/2015 г. на М. М. – нотариус с рег.№ … по регистъра на Нотариалната камара на Република България, върху следните имоти: ПИ № ……, находящ се в землището на [населено място], област Х., ЕКАТТЕ ………, в местността „У.”, с площ от 568 кв.м, с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот № ……….., имот № …………, кад.№ ………….и кад.№ ………..; ПИ № ……….., находящ се в землището на [населено място], област Х., ЕКАТТЕ ………., в местността „П. п.”, с площ от 627 кв.м, с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот № ……….., кад.№ ……….., кад.№ ………….. и кад.№ …………, за построяване на път – локално платно, представляващо пътна връзка към АМ „Марица” съгласно одобрени инвестиционни/работни проекти.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, като се оспорват изводите на съда, че българското законодателство допуска учредяването на право на строеж за построяването на път (чл.63, ал.1 ЗС) и прехвърлянето на ограничено вещно право на ползване (чл.56, ал.2 ЗС), както и че пътна връзка към автомагистрала може да се притежава като частен път (чл.8, ал.4 ЗП). Твърди се, че съдът е тълкувал волята на страните, обективирана в нотариален акт № …………/2014 г., без да съобрази преследваната от тях цел и уредените в действащото законодателство правни средства за удовлетворяването на тази цел, като се излага от жалбоподателя, че действителната воля на страните по сделката е била да се удовлетвори интереса на „Пресил реъл естейт“ ООД да използва като „път“ реална част от притежаваните от Т. Т. поземлени имоти. Жалбоподателят моли ВКС да отмени решението и уважи предявения от него иск.
„Бул фикс имоти” ЕООД и третото лице помагач „Пресил реъл естейт“ ООД считат касационната жалба за неоснователна.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно начина, по който следва да се извърши в съдебно производство тълкуването на волята на страните за изясняване предмета и съдържанието на сключения между тях договор.
Към гр. дело № 3261/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. е присъединено за разглеждане с определение № 207/25.09.2018 г. ч. гр. дело № 3260/2018 г., образувано по частна жалба на Т. Х. Т. срещу определение № 365/9.05.2018 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата на Т. и не е намалил присъденото адвокатско възнаграждение до минималния размер от 300 лв.
По частната жалба не са постъпили отговори.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
Видно от исковата молба, с нея Т. Х. Т. е предявил срещу „Бул фикс имоти“ ЕООД, при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Пресил реъл естейт“ ООД, иск по чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска установяване, че „Бул фикс имоти“ ЕООД не е носител на вещното право на строеж, описано в нотариален акт № …., том …., peг.№ …….., дело № ……../2015 г. на М. М. – нотариус с peг.№ …….. по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, върху следните недвижими имоти: поземлен имот № ………., находящ се в землището на [населено място], област Х., ЕКАТТЕ ………., в местността „У.“, с площ от 568 кв.м, с начин на трайно ползване – местен път, при граници на имота: имот ………., имот ………., имот ………. и имот……….; поземлен имот № ………., находящ се в землището на [населено място], област Х., ЕКАТТЕ ………., в местността „П. п.“, с площ от 627 кв.м, с начин на трайно ползване – местен път, при граници па имота: имот № …………., имот № ………., имот № ……….. и имот № …………., „за построяване на път -локално платно, представляващо пътна връзка към АМ „Марица“ съгласно одобрени инвестиционни/работни проекти“. Претендира се отмяна на посочените два нотариални акта.
Ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на иска с обстоятелството, че по нотариален акт № …., том …., peг.№ ………, дело № …/2015 г. (с който „Пресил реъл естейт“ ООД е продало процесното право на строеж в полза на „Бул фикс имоти“ ЕООД), „Пресил реъл естейт“ ООД се легитимира като праводател на „Бул фикс имоти“ ЕООД в качеството си на частен правоприемник на Т. Х. Т. по нотариален акт № …., том …., peг. № …., дело № …./2014 г. Т. Т. твърди, че „Бул фикс имоти“ ЕООД не е придобило право на строеж върху описаните по-горе имоти, тъй като: такова ограничено вещно право на строеж за построяване на път – локално платно, представляващо пътна връзка към АМ „Марица“, никога не е било учредявано от Т. Т. в полза на „Пресил реъл естейт“ ООД (изводът следва от тълкуването на действителната обща воля на страните по нотариален акт № …../2014 г.), за да може „Пресил реъл естейт“ ООД на свой ред да го прехвърли в полза на „Бул фикс имоти“ ЕООД; такова ограничено вещно право на строеж за построяване на път – локално платно, представляващо пътна връзка към АМ „Марица“ според действащото българско законодателство не може да бъде валидно учредено, тъй като изграждането на път не съставлява построяване на сграда по смисъла на чл.63, ал.1 ЗС, както и защото пътна връзка към автомагистрала може да бъде изградена и притежавана само като изключителна държавна собственост.
„Бул фикс имоти“ ЕООД е оспорило иска с твърдения, че Т. Т. е учредил валидно вещно право на строеж в полза на „Пресил реъл естейт“ ООД за построяване на местен път, отворен за обществено ползване, като предмет на сделката между „Пресил реъл естейт“ ООД и „Бул фикс имоти“ ЕООД е пътната връзка единствено в частта, попадаща в имотите на ищеца. Посочило е, че не е налице конфликт при учредяването на двете права върху един и същ имот – вещно право на ползване и вещно право на строеж (ограничена суперфиция).
Третото лице помагач също е оспорило иска, излагайки съображения за валидност на сделката между него и ищеца, с която са били учредени две различни по своя обхват и предмет вещни права. Навело е доводи, че твърденията на Т. Т. за това, че страните по нотариален акт № …./2014 г. не са имали воля да учредят вещно право за строеж на път, следва да бъдат предмет на самостоятелен иск по чл.26, ал.2, пр. второ ЗЗД.
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е признал за установено на основание чл.194, ал.3 ГПК, че оспорването от страна на Т. Х. Т. на удостоверения за данъчна оценка, издадени от [община] изх.№№[ЕИК]/1.07.2014 г.,[ЕИК]/1.07.2014 г.,[ЕИК]/17.06.2014 г.,[ЕИК]/17.06.2014 г. и протокол за взети решения от общото събрание на съдружниците на „Пресил реъл естейт“ ООД от 20.10.2014 г. за продажба на вещно право на строеж не е доказано; уважил е иска по чл.124, ал.1 ГПК и е отхвърлил искането за отмяна на нотариалните актове №№ …./2014 г. и…./2015 г. За да уважи предявения иск, съдът е посочил, че с нотариален акт № …., том …, peг.№ ……, дело № …./2015 г. е било продадено вещно право на строеж за построяване на локално платно към АМ „Марица“. Приел е, че законовите норми не предвиждат възможност за построяване на локално платно към автомагистрала, поради което с посочената сделка е извършено разпореждане с обект извън гражданския оборот, т.е. налице е правна невъзможност на предмета на сделката. Допълнително е изложил, че дори да е възможно изграждането на такова локално платно, то ще представлява държавна собственост по силата на чл.18, ал.1 от Конституцията на РБ и чл.8, ал.2 ЗП.
След подадени въззивни жалби от „Бул фикс имоти“ ЕООД и „Пресил реъл естейт“ ООД срещу решението на Районен съд – Свиленград в частта, в която съдът е уважил иска по чл.124, ал.1 ГПК, с оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанциионния съдебен акт, въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявяването на иска съобразно постановките на ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2012 на ОСГТК, като е посочил, че ищецът има интерес да установи, че ответното дружество не е придобило право на строеж и че имотите, чиито собственик е ищецът, не са обременени с вещно право на строеж. Съдът е заключил, че от представения по делото нотариален акт № ….., том….., peг.№ ….., дело № …./2014 г. се установява, че в полза на „Пресил реъл естейт“ ООД е учредено вещно право на строеж и безсрочно вещно право на ползване върху собствени на ищеца Т. Х. Т. недвижими имоти, подробно описани в т.1 от нотариалния акт, като срещу така учреденото му право на строеж и право на ползване ползвателят „Пресил реъл естейт“ ООД има право да построи път, да владее, право да ползва, вкл. да извършва основни ремонти. Посочил е, че с две нотариално заверени декларации от 2010 г. Т. Х. Т. е дал съгласие част от неговите два процесни недвижими имота да бъдат отделени и да им бъде сменено предназначението, с цел изграждането на пътен възел и локално платно. Тези декларации се отнасят и за двата недвижими имота № …………. и № …………, които имоти преди това са представлявали част от имоти № ………… и № …………, подробно описани в нотариално заверените декларации. Въззивният съд е приел, че към датата на съставяне на нотариалния акт – 1.07.2014 г., е налице одобрен ПУП-ПП. С оглед доказателствата, неоспорени от страните, е счел за необосновано твърдението на ищеца, че с договора, обективиран в нотариален акт № …., том ….., peг.№ ……., дело № ………/2014 г., Т. Х. Т. и „Пресил реъл естейт“ ООД са имали воля да учредят в полза на дружеството само безсрочно вещно право на ползване върху път – локално платно, но не и да учредяват вещно право на строеж за този път, като е направил извод, че е налице ясно и категорично изразена и формулирана воля и съгласие на страните при сключване на договора, обективирана във визирания нотариален акт, за учредяване едновременно на две различни по своя обхват и предмет вещни права – правото да се изгради път и правото безсрочно да се ползват поземлен имот № ………… и поземлен имот № ……….. за нуждите на този път, който път заема само част от тези имоти. Въз основа на така изложеното, въззивният съд е приел за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че вещното право на строеж за построяване на път – локално платно, не може да бъде предмет на сделка между частни лица, поради което и ответникът „Бул фикс имоти“ ЕООД не е носител на правото на строеж. Съдът се е позовал и на заключението на назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно което предвидената за изграждане пътна връзка за „КОО-ТИР паркинг“ на АМ Марица“ км 97+700 ляво, землището на [населено място], [община], попада в обслужващата зона по чл.7, ал.2 ЗП, в която зона според вещото лице по принцип е допустимо да се извършват частни строежи, отговарящи на изискванията на действащите законови и нормативни разпоредби. В тази връзка Хасковският окръжен съд е счел за необоснован и незаконосъобразен крайния извод на първоинстанционния съд, че обектът, който е предмет на разпореждане, не може да бъде предмет на сделка, и дори в конкретния случай да съществува възможност за построяване на локално платно към автомагистрала, то локалното платно като принадлежност към автомагистралата представлява изключителна държавна собственост. Позовал се е на чл.5, ал.1ЗП, описващ елементите на пътя, и заключението на инж. К., съгласно които строежът представлява съоръжение към автомагистралата и е елемент на транспортната техническа инфраструктура, а локалното платно е пътно съоръжение, или елемент на пътя, съгласно чл.5, ал.1, т.2 ЗП. Съдът е намерил за необосновано твърдението, че ищецът е учредил на „Пресиъл реъл естейт“ ООД право да построи път, а не локално платно, като се е позовал на дефиницията на „локално платно“, дадена в §1, т.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, според която локалното платно представлява пътно платно за еднопосочно движение извън активните пътни ленти, отделено от тях с разделителна ивица, чрез което се осигурява достъп до два и повече съседни обекта и общ вход и общ изход за главното направление, т.е локалното платно влиза в елементите на пътя, съгласно чл.5, ал.1, т.1 ЗП. Направил е извод, че не е налице каквото и да е било законово основание разрешеният строеж „Пътна връзка към „КОО-ТИР паркинг“ да се счита извън гражданския оборот, поради което и сделката между страните по делото не противоречи на закона. Приел е, че от систематичното тълкуване на разпоредбите на ЗП – чл.3, ал.3, чл.32 и чл.34, т.3, чл.8, ал.4, може да се направи обоснован извод, че предметът на сделката не е извън гражданския оборот, тъй като по закон е допустимо пътни връзки към републикански пътища (автомагистрали) да бъдат частна собственост. Въззивният съд е изложил и мотиви, че от анализа на писмените документи, свързани с разрешаване на строежа, се установява, че разрешението за строеж „Пътна връзка към „КОО-ТИР паркинг“ е съобразено с изискванията на относимите строителни правила и норми, като е налице и съгласуване на проекта с Агенция „Пътна инфраструктура“, в чиито правомощия е да следи за спазването на всички специални норми, касаещи строителство на пътища, и в случая е без значение, с оглед предмета на делото, започнала ли е реализацията на строителството и продължава ли да е в сила разрешително № 102/05.07.2015 г., или се налага презаверяването му. Съгласно въззивното решение в случая става дума за местен път, отворен за обществено ползване, който осигурява транспортни връзки от местно значение и е свързан с републиканските пътища или с улиците, съгласно чл.3 ал.3 ЗП. Собственикът е учредил вещно право на строеж на „Пресил реъл естейт“ ООД, което да изгради пътя по одобрени проекти и стане негов изключителен собственик, а „Пресил реъл естейт“ ООД е продало това вещно право на ответника „Бул фикс имоти“ ЕООД. Предмет на покупко- продажбата между „Бул фикс имоти“ и „Пресил риъл естейт“ ООД е пътната връзка към АМ „Марица“, която попада в имотите, собственост на ищеца, поради което и представлява частна собственост, съгласно чл.8, ал.4 ЗП. Съгласно чл.9, ал.2 ЗП частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията, както е станало в настоящия случай. Налице е и одобряване на проекта от [община], видно от издадените заповеди № ……../8.05.2015 г. и № ………../9.07.2014 г. за право на преминаване през имоти, публична общинска собственост. Съгласуването на проекта, извършено от Агенция „Пътна инфраструктура“ потвърждава извода, че държавата няма претенции да е собственик на процесния строеж и го е разрешила в полза на частни лица, тъй като това не противоречи на закона.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, обективирана напр. в решение № 102/1.08.2017 г. по т.д.№ 50254/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 156/16.06.2016 г. по гр.д.№ 6042/2015 г. на ВКС, ІV г.о., на тълкуване подлежат не само неясните или двусмислени уговорки на договора, а и тези, които макар и външно да са ясни, пораждат спор между страните за действителното им съдържание. При това тълкуване съдът трябва да преценява уговорката не самостоятелно сама за себе си, а във връзка с останалите уговорки на договора, като при това се изхожда от смисъла на целия договор и целта на същия. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, а при съществуващо противоречие между отделните уговорки, съдът трябва да извърши преценка може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент на противното или на по-силното основание, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договорът, както и поведението на страните преди и след сключването му. При това уговорките в договора и използваните в тях понятия не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в смисъла, който следва от целия договор, като се има предвид, че използваните понятия могат да се различават от законовата дефиниция и да са съобразени с обичая. При това съдът е длъжен да изясни действителната воля на страните, а не да я подменя.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № …./31.10.2014 г., том ………………, рег.№ ……….., дело № ………/2014 г. на В. В. – нотариус с рег.№ ………. по регистъра на Нотариалната камара на Република България, Т. Х. Т. е признат за собственик на основание покупко-продажба, извършено обединение и разделяне на имоти и промяна на предназначението на земеделски земи на следните имоти: поземлен имот № ………, с площ от 0.568 дка, с начин на трайно ползване – местен път, находящ се в землището на [населено място], област Х., в местността „У.”, при граници на имота: имот № ………, имот № ………, имот № …………. и имот № ……….; поземлен имот № …………, с площ от 0.627 дка, с начин на трайно ползване – местен път, находящ се в землището на [населено място], област Х., в местността „П. п.”, при граници на имота: имот № …………, имот № ……….., имот № ……….. и имот № …………..
С нотариален акт № …../1.07.2014 г., том ….., рег.№ …….., дело № ……../2014 г. на М. М. – нотариус с рег.№ …… по регистъра на Нотариалната камара на Република България, Т. Х. Т. е учредил на „Пресил реъл естейт” ООД вещно право на строеж и безсрочно вещно право на ползване за сумата в общ размер 61 лв. върху следните недвижими имоти: 568 кв.м, представляващи реална част, обособена като имот № ……… от ПИ № …………, находящ се в землището на [населено място], област Х., с ЕКАТТЕ ………, в местността „У.”, целия с площ от 16.835 дка, с начин на трайно ползване – нива, VI категория, при граници на учредените вещни права: имот № ………, имот № ………., имот № ………. и имот № ………., и граници на целия имот № ……….: имот № ………., имот № ……….., имот № …………, имот № …………, имот № ………… и имот № ………; 627 кв.м, представляващи реална част, обособена като имот № …………. от ПИ № ………., находящ се в землището на [населено място], област Х., ЕКАТТЕ ………., в местността „П. п.”, целия с площ от 2.067 дка, с начин на трайно ползване – нива, VI категория, при граници на учредените вещни права: имот № …………, имот № ………….., имот № ……….. и имот № ……….., и граници на целия имот № …………: имот № ………., имот № …………., имот № ……….. и имот № ………….. В нотариалния акт е посочено, че ползвателят „Пресил реъл естейт” ООД има право в посочените части от имотите да построи път, да владее, право да ползва, включително да извършва основни ремонти, право да преустройва и променя предназначението, да извършва реконструкции, да предоставя на трети лица правото да използват посочения път, както и право да придобива всички граждански плодове, в това число да отдава под наем на трети лица посочените части от недвижимите имоти и да получава дължимите наеми от наемателите за ползването им; ползвателят се задължава да плаща за своя сметка всички разходи във връзка с изграждането на път върху частите от имотите, както и да заплаща всички режийни разноски, свързани с ползването им, в това число дължимите данъци и такси по ЗМДТ и др. действащи общински наредби и други нормативни актове, както и всички разходи, свързани с обикновеното ползване на посочените части от имотите.
С нотариален акт № …./28.10.2015 г., том …., рег.№ …., дело № …../2015 г. на М. М. – нотариус с рег.№ 420 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, „Пресил реъл естейт” ООД е продало на „Бул фикс имоти” ЕООД вещното право на строеж за построяване на път – локално платно, представляващо пътна връзка към АМ „Марица” върху поземлен имот № ………. и поземлен имот № ………….
С нотариален акт за покупко-продажба № …./30.09.2008 г., том …., рег.№ ….., дело № ………/2008 г., на В. Д. – помощник нотариус по заместване на В. В. – нотариус с рег.№ …….. по регистъра на Нотариалната камара на Република България, „Пресил реъл естейт“ ООД се легитимира като собственик на поземлен имот – нива, с площ от 4.890 дка, в м. „У.“, [населено място], Хасковска област, представляващ ПИ № ………., при граници: имоти №№ ……………., ………..,………… и …………..
С нотариален акт за покупко-продажба № …../23.10.2014 г., том …, рег.№ ……….., дело № ………/2014 г. на М. М. – нотариус с рег.№ 420 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, „Пресил реъл естейт“ ООД е прехвърлило на „Бул фикс имоти” ЕООД имота, придобит с нотариален акт № …./2008 г.
По делото са приети, също така: скици-проект от 11.04.2013 г. за утвърждаване на трасе, включващо процесните имоти; удостоверения от Агенцията по вписванията, установяващи извършени действия относно собствеността на процесните имоти; удостоверения за данъчни оценки; скици от 11.12.2015 г. за съгласуване на пътна връзка от АМ „Марица” за ПИ № ……….. през ПИ №№ ……….., ……….., …………, …………, …………., ……….. и………….; влязло в сила Решение № КЗЗ-14/10.07.2014 г. на МЗХ за промяна предназначението на процесните имоти, собственост на Т. Х. Т., от земеделска земя за собствени неземеделски нужди –изграждане на обект „Пътна връзка от АМ „Марица” за имот № ………. – „паркинг“ за нуждите на „Пресил реъл естейт“ ООД; Разрешение на Агенция „Пътна инфраструктура” към М. № РСПП-…../9.09.2014 г. за изграждане на паркинг за товарни автомобили и заведение за хранене в ПИ № ………… с пътни връзки за обекта от локално платно; Решение № 739/29.01.2014 г. на Общински съвет – С. за одобряване на ПУП – парцеларен план на пътна връзка от АМ „Марица” за ПИ № ………… през ПИ №№ …………, ………….,………….., ……….., …………, ……….. и ………….; становища на МВР, „Напоителни системи” ЕАД, МОСВ, Регионална дирекция ПБЗН – Х. за съгласуване на инвестиционен проект относно пътна връзка за „КОО-ТИР-паркинг“ в ПИ № ……….; заповед № 1152/9.07.2014 г. на кмета на Община – С. за учредяване възмездно право на преминаване през недвижими поземлени имоти – публична общинска собственост, на трасе – пътна връзка от АМ „Марица” за ПИ № …………; Протокол от 16.12.2013 г. на Агенция „Пътна инфраструктура”, ведно с нотариално заверени декларации на Т. Х. Т., с които последният дава съгласие за развиване на път в собствените му имоти №№ ………… и ……….; Разрешение за строеж на пътна връзка за „КОО – ТИР паркинг“ на АМ „Марица” № …../15.07.2015 г., ведно със заповед № …./2.11.2015 г. за явна фактическа грешка и заповед № …./23.11.2015 г., представляващи неразделна част от същото; Вътрешни указания на Агенция „Пътна инфраструктура”, регламентиращи реда и условията за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата; декларация на Т. Х. Т. с нотариална заверка на подписа от 1.11.2010 г., с която същият декларира, че няма да възпрепятства свободното преминаване по локалното платно и при ползването на пътната връзка, изпълнени в собствения му поземлен имот № …………; договори за учредяване на вещно право на преминаване в полза на „Бул фикс имоти“ ЕООД през недвижими имоти – собственост на „Напоителни системи” ЕАД и за учредяване на вещно право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот; технически проект-преработен за строеж „Пътна връзка за „КОО-ТИР паркинг“ на АМ „Марица“, км 97+700, ляво“, скици от 16.06.2014 г. и 23.10.2015 г.
Съгласно изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, вещото лице е установило наличието на одобрени инвестиционни технически проекти за строеж „Пътна връзка за „КОО-ТИР паркинг“ в ПИ № ……….., м. „У.“, землището на [населено място], [община], на АМ „Марица“, км 97+700, ляво, като пътната част предвижда пътна връзка/локално платно-двупосочно (от съществуващ вход на бензиностанция „OMV“, с уширение в ПИ № …………, през ПИ № …………. и завършваща с пътна връзка за ПИ № …………). Следствие на преработка/изменение на пътната връзка входът към обекта е от лентата за принудително спиране, чрез забавителен шлюз, изходът е по локално платно, успоредно на АМ „Марица“, преминава през площадката на бензиностанция „OMV“, излиза към АМ „Марица“, използвайки изхода на бензиностанцията. Издадено е разрешение за строеж № …./15.07.2015 г. за строеж „Пътна връзка за „КОО-ТИР паркинг“ на АМ „Марица“, км 97+700, ляво“, с възложител „Бул фикс имоти“ ЕООД. По становище на вещото лице предвиденото за изграждане съоръжение представлява локално платно, което има за цел да обслужи и съседните имоти при поява на бъдещи инвестиционни намерения за застрояване; предвидените за изграждане пътни връзки и локален път попадат в ограничителната зона, в която е допустимо и разрешено да се извършват инвестиционни намерения като частни строежи; при учредяване правото на строеж с нотариален акт № …./2014 г. и при отчуждаването му с нотариален кат № …../2015 г. са спазени изискванията на чл.180 ЗУТ; от техническа гледна точка са спазени изискванията при одобряване на проекта на строежа и издаването на разрешението за строеж. На място не е установено извършено строителство – изграждане на локално платно, представляващо пътна връзка към АМ „Марица“. При приемане на заключението му вещото лице е пояснило, че локалното платно представлява пътна връзка, за да обслужи имоти с инвестиционни намерения за застрояване. В конкретния случай, тъй като не може да бъде направена пътна връзка към имот № …………., е направено локално платно. Самото локално платно е връзка към АМ „Марица”.
От изслушаната пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че предвидената за изграждане пътна връзка за „КОО-ТИР паркинг“ на АМ „Марица“, км 97+700, ляво попада в обслужващата зона по чл.7, ал.2 ЗП, в която е допустимо изграждане на частни строежи. За предвиденото за изграждане съоръжение е издадено разрешение за строеж І-ва категория, поради което същото не може да бъде класифицирано като частен местен път. В ПИ № ………… е изградена бензиностанция „OMV“, като е изграден вход от магистралата към бензиностанцията. В този имот е предвидено локално платно, успоредно на автомагистралата, което преминава и през съседния имот, от който е предвиден изходът на бензиностанцията към автомагистралата. Съгласно изготвените проекти, съгласувани от АПИ, е предвидено именно тази пътна връзка (осигуряваща вход и изход от бензиностанцията от/към автомагистралата), да се използва за изход на процесния строеж „Пътна връзка за „КОО-ТИР паркинг“ в ПИ № ……………, м. „У.“, землището на [населено място], [община], на АМ „Марица“, км 97+700, ляво. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че при проверката си в Областно пътно управление – Х. е установило, че са налице два проекта, по които се осъществява връзка от магистралата до имот № ………….., представляващ паркинг. По първия проект, одобрен през м. септември 2014 г., по който са направени всички отчуждителни процедури, пътната връзка е организирана като от автомагистралата се влиза в бензиностанцията, която е построена в имот ………….. (вещото лице сочи, че бензиностанцията не е в имот № ………….., като очевидна е налице допусната грешка в номерацията), оттам минава през паркинга на бензиностанцията, през останалите два имота – №№ ………….. и …………, и достига до имот № ………….. (паркинг). От последния имот се излиза по същия начин от входа на бензиностанцията. По този проект може да се излиза и през локалното платно на бензиностанцията, т.е. през изхода на същата, който е от север. По втория проект входът към имот № ……………… от магистралата е, като директно се стига до паркинга, без да се влиза в бензиностанцията, като излизането от паркинга на имота е отново през бензиностанцията по локалното платно, минава се през имоти №№ ………….. и ……………, влиза се в локалното платно на бензиностанцията и се излиза през изхода на бензиностанцията (в посока С. – Х.). Строителното разрешение от 2015 г. е издадено въз основа на втория проект. Нито по строителното разрешение от 2014 г., нито по това от 2015 г. има реализирано строителство, като е необходимо пресъгласуване на проектите, поради незапочване на строителството в едногодишен срок от издаване на строителното разрешение.
Пред РС – Свиленград е разпитан свидетелят Б. Б., който заявява, че бил упълномощен от всички страни по делото за набавяне на необходимите документи по съгласуването на проекта за пътна връзка, както и относно нужната за това промяна на предназначението на имотите, собственост на Т. Т.. Свидетелят твърди, че целта на сделката, обективирана в нотариален акт №……/2014 г., била да мине локалното платно през имотите на Т. Т., за да се свърже с АМ „Марица“. От министерство на земеделието Б. бил информиран, че за промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди е необходимо учредяване право на строеж и право на ползване. Той обяснил това на Т., който нямал нищо против.
По основателността на касационната жалба и с оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС прави следните изводи:
Решението в обжалваната част е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно.
В тази връзка настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, предвид наведените доводи по делото, че предявеният иск по чл.124, ал.1, пр. последно ГПК е допустим. Безспорно ищецът има правен интерес да установи, че собствените му имоти не са обременени с наличието на учредено вещно право на строеж на път, в резултат на което носителят на това право би се легитимирал като собственик на построения път, с всички произтичащи от това законни последици.
Настоящият съдебен състав счита, че от анализа на събраните доказателства, визирани по-горе, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, може да се направи обоснован извод, че целта на сделката по нотариален акт № …../2014 г., сключена между Т. Х. Т. и „Пресил реъл естейт“ ООД, е била прокарването на път през имотите на Т., който да свързва паркинга в находящ се в съседство имот на „Пресил реъл естейт“ ООД (обозначен в нотариалния акт като имот № …………..), с АМ „Марица“. Впоследствие очевидно имот № ………. е претърпял промени, които са засегнали и номерацията му – обстоятелство, констатирано от вещото лице, изслушано пред въззивната съдебна инстанция, и видно от сравнителния анализ на приетите скици №№ КО……../16.06.2014 г. и КО…………./23.10.2015 г. За целта, Т. Т. е следвало да промени статута на притежаваните от него земеделски земи, като свидетелят Б. Б., чиито показания съдът изцяло кредитира като непосредствени и достоверни, го убедил, че за промяната е необходимо учредяването в полза на „Пресил реъл ес