Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр. София, 04.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева т.д. № 60370 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Б., приподписана от юрисконсулт А. В., против решение № 2578 от 28 декември 2015 г., постановено по т.д. № 1826/2015 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е обезсилено решение № 1008 от 5 март 2015 г., постановено по т.д. № 68/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място], върната е исковата молба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област Б., и производството по делото е прекратено.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 469 от 30.05.2017 г. по отношение на частта от въззивното решение, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд и е постановено връщане на исковата молба в частта, в която по отношение на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е признато за установено, че ответникът Г. Д. С., с адрес в [населено място], не е собственик на поземлен имот с идентификатор 065334.202.30 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-42/12.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, изменена със заповед № КД-14-01.427/19.06.2007 г. на началника на СК Б., находящ се в м. „Сухо поле” в [населено място] с площ от 17480 кв.м. урбанизирана територия, с начин на трайно ползване „за машиностроителна и машинообработваща промишленост”. Касационното обжалване е допуснато, за да се подложат на проверка твърденията на касатора, че въззивното решение в тази му част е недопустимо, предвид сезирането на съда с въззивна жалба от страна на Държавата единствено по отношение на прекратителната част на първоинстанционното решение.
Установява се по делото, че с исковата молба Държавата е предявила отрицателни установителни искове за собственост срещу [фирма] в несъстоятелност и Г. Д. С.. С първоинстанционното решение се приема, че искът спрямо физическото лице е основателен, а спрямо дружеството в несъстоятелност производството е прекратено като недопустимо, тъй като съдът е приел липса на правен интерес у Държавата да установява право на собственост към минал момент. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от Държавата срещу частта на решението за прекратяване на производството по отношение на иска срещу дружеството. Подадената от ответника С. жалба против първоинстанционното решение е върната с определение № 1673 от 21 април 2015 г., постановено по т.д. № 68/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място]. Независимо от това, с въззивното решение съдът е приел, че не е налице правен интерес от водене на отрицателния установителен иск, поради което същият е недопустим, и исковата молба с приложенията е върната, първоинстанционното решение като недопустимо е обезсилено изцяло и производството по делото е прекратено. Друг извод не произтича от обстоятелството, че с определение № 1887/10.07.2015 г. по въззивното дело съдът е оставил исковата молба без движение с указание да се посочи и обоснове правния интерес от предявените искови претенции, тъй като обемът на търсената от въззивника защита е определен чрез въззивната жалба, подадена единствено и само срещу частта от първоинстанционното решение по иска на Държавата срещу дружеството в несъстоятелност, а и в самото уточнение (стр. 74 от въззивното дело) изрично е посочено, че искането е да бъде прието, че за Държавата е налице правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск срещу дружеството. Така въззивният съд, в нарушение на чл. 296, т. 2 ГПК се е произнесъл по влязло в сила решение на първоинстанционен съд – по решението на първата инстанция, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост на Държавата срещу физическото лице С., без да е бил сезиран с въззивна жалба. Ето защо въззивното решение в обжалваната му с касационната жалба част следва да бъде обезсилено и производството пред въззивния съд – прекратено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2578 от 28 декември 2015 г., постановено по т.д. № 1826/2015 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е обезсилено решение № 1008 от 5 март 2015 г., постановено по т.д. № 68/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която по отношение на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е признато за установено, че ответникът Г. Д. С., с адрес в [населено място], не е собственик на поземлен имот с идентификатор 065334.202.30 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-42/12.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, изменена със заповед № КД-14-01.427/19.06.2007 г. на началника на СК Б., находящ се в м. „Сухо поле” в [населено място] с площ от 17480 кв.м. урбанизирана територия, с начин на трайно ползване „за машиностроителна и машинообработваща промишленост”, исковата молба на Държавата е върната, и производството по делото е прекратено.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1826/2015 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта му по иска на Държавата против Г. Д. С., с адрес в [населено място], за признаване за установено, че С. не е собственик на поземлен имот с идентификатор 065334.202.30 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-42/12.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, изменена със заповед № КД-14-01.427/19.06.2007 г. на началника на СК Б., находящ се в м. „Сухо поле” в [населено място] с площ от 17480 кв.м. урбанизирана територия, с начин на трайно ползване „за машиностроителна и машинообработваща промишленост”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: