1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
ГР. София, 04. 06. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 11 май 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
При участието на секретаря В. П.,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6968/14 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Х. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №1712/14 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса: сключен ли е трудов договор със срок за изпитване в заобикаляне на закона / за постигане на непозволен краен резултат с поредица насочени към него формално законни действия, при превратно упражняване на права – р. по гр.д. №621/09 г. на ВКС, четвърто г.о./, ако не се установява типичната му цел – да се провери годността на работника за изпълняваната работа?
Касаторката поддържа жалбата си. Моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно – постановено в нарушение на закона и необосновано, и вместо него да се постанови ново, с което да бъдат уважени предявените от нея срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове по чл.74, ал.1 и 4 КТ – за обявяване недействителността на клаузата за срок за изпитване в тр. договор на страните от 15.05.13 г. и по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „пакетировач”, извършено на осн. чл.71 КТ, с връчена на 1.10.13 г. заповед на работодателя.
Ответникът по жалба [фирма] не изразява становище в това производство.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато обжалването:
В практиката на ВКС е изяснено, че трудовият договор със срок за изпитване е самостоятелен вид трудов договор. Договорът със срок за изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника да я изпълнява или когато той желае да провери дали работата е подходяща за него – чл. 70, ал. 1 от КТ. В ал. 5 е установена еднократност и изключителност на договора – само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие, за да не се държат страните / и предимно работникът/ в договорна връзка, която е неокончателна и затова – несигурна и се прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от страната, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се сключи и за работа / тр. функция/, която работникът вече е изпълнявал при работодателя по окончателен тр. договор. Срок за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване./ Р № 836/03 г. и № 234/01 г. на трето г. о. на ВКС, р. по гр.д. №1405 и по гр.д. №64/11 г. на четвърто г.о., р.по гр.д. №5669/14 г. и по гр.д. №253/09 г. на трето г.о. и др./.
На осн. чл.74, ал.1 и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или К. или ги заобикалят. Според цитираното при допускане на обжалването р. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №621/09 г.: „Сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена – недопустима е нейната по-далечна цел”. Оттук следва, че клаузата за срок за изпитване, включена в тр. договор при формално спазени изисквания по чл.70 КТ – тр. договор е първи между страните за определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя, с посоченото по-горе, ред на чл.71, ал.1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа.
По основателността на жалбата: Въззивният съд е приел, че договорът със срок за изпитване не противоречи на чл.70, ал.5 КТ, защото е сключен с друг работодател и за друга длъжност. Работодателите на ищцата по договорите от 1.10.09 г. и от 15.05.13 г. Кооперация „Симид 1000” и [фирма] са различни юридически лица, макар да имат един и същи адрес и да се представляват от едно и също лице и ищцата не твърди, че договорът със срок за изпитване е сключен при липса на съгласие или с измама. Дадената на ищцата от работодателя добра препоръка би имала значение за уволнение по чл.328, ал.1,т.5 КТ, но не и за процесното уволнение по чл.71 КТ. Не е налице и заобикаляне на закона при сключването на договора със срок за изпитване, защото не се установява с него да се цели непозволен или забранен от закона резултат. Без значение е установената намалена работоспособност/НР/ на ищцата, защото тя сама се е съгласила да прекрати договора си с кооперацията и да сключи договора по чл.70 КТ със [фирма]. Затова, според ОС, клаузата за срок за изпитване в договора й с дружеството не е недействителна, уволнението й по чл.71 КТ не противоречи на закона и предявените искове по чл.74 и чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са неоснователни.
Тези изводи са необосновани и незаконосъобразни. Установено и безспорно е по делото, че ищцата работила в Кооперация „Симид 1000”, звено Мелница Симид – [населено място] като „пакетировач готова продукция” от 1.10.09 г. до 15.05.13 г., когато трудовият й договор за неопределено време бил прекратен на осн. чл.325,т.1 КТ. Преди прекратяването, през 2012 и 2013 г. ползвала 6 месечен отпуск при временна нетрудоспособност поради онкологично заболяване. С ЕР на ТЕЛК от 22.04.13 г. й е призната 80 % НР за две години и за противопоказна е определена тежката физическа работа. В деня на прекратяване на тр. договор с Кооперация „Симид 1000” ищцата е сключила тр. договор със срок за изпитване за длъжността „пакетировач” в [фирма]. Работодателите по прекратения и новия тр. договор имат един и същ адрес – [населено място], [улица] се представляват от едно и също лице – съответно председател и управител М. К., сключило трудовите договори с ищцата. От показанията на св. П. и Ш. се установява, че двете предприятия са в един двор, на разстояние около 50 метра едно от друго, а ищцата и преди сключване на тр. договор със [фирма] е пращана да работи там – в едното предприятие / мелницата/ е пакетирано брашно в чувалчета от по 10 кг., а в другото / хлебозавода/ е пакетиран готовият хляб. Работниците и конкретно ищцата не ги възприемали като отделни предприятия и съотв. – работодатели, а като едно цяло.
След прекратяване на тр. договор със [фирма] на осн. чл.71, ал.1 КТ на 1.10.13 г. ищцата е получила препоръка от работодателя от 14.10.13 г. В препоръката се сочи, че ищцата е работила в дружеството от 5.10.09 г. до 1.10.13 г. – това съответства на твърденията в исковата молба и соченото от свидетелите, че двете предприятия – на кооперацията и на дружеството, които са работодатели на ищцата по двата тр. договора от 1.10.09 г. и от 15.05.13 г. не са разграничавани от работещите там, а са възприемани като едно. В препоръката е посочено още: „При изпълнение на служебните си задължения Х. П. проявяваше висока квалификация, професионална компетентност и добро познаване на работния цикъл. Винаги сме били изключително доволни от начина на изпълнение на поставените й задачи. Спазвала е поставените производствени срокове, в работата й никога не са установявани пропуски или неточности. Спазвала е законоустановеното работно време и нормите по безопасни и здравословни условия на труд. Притежава способност да работи в колектив, сработва се отлично с колеги и висшестоящи и оказва помощ на новопостъпили работници. Поддържа добри отношения с родителите и колегите си. Винаги е проявявала самостоятелност, чувство за отговорност и способност за поемане на нови ангажименти. Запазва самообладение в конкретни ситуации.”
Или, макар формално да не противоречи на чл.70, ал.5 КТ, защото сключеният трудов договор е първи между страните за изпълняваната работа, клаузата за срок за изпитване не преследва типичната й и позволена цел да провери годността на работника за изпълняваната работа. Качествата на работничката са проверени и оценени от работодателя, който признава, че е изключително доволен от нейната работа. Преследваната с клаузата крайна, далечна цел е непозволена – да се прекрати тр. договор с ищцата по облекчения за работодателя ред на чл.71, ал.1 КТ по причини, които не са свързани с изпълнението на работата й . Искът по чл.74, ал.1 и 4 КТ е основателен и следва да се уважи, като се обяви недействителността на клаузата за срок за изпитване в тр. договор на страните от 15.05.13 г. поради заобикаляне на закона. Оттук уволнението на ищцата, извършено на осн. чл.71, ал.1 КТ е незаконно и следва да се отмени на осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ, с последиците по чл.344, ал.1,т.2 КТ, защото договорът е сключен за неопределено време по см. на чл.67 КТ . На осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ на ищцата следва да се присъди обезщетение за времето на оставането й без работа, за пълния 6 месечен период по чл.225, ал.1 КТ, съобразно констатацията по трудовата й книжка в с.з. пред въззивния съд и в размер, определен с помощта на заключението на вещото лице – 4281 лв.. Следва да й се присъди и сумата от 1050 лв., разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции, според посоченото в молбата на пълномощника й адв. С. от 11.05.15 г.
Поради изложеното обжалваното въззивно решение, с което исковете са приети за неоснователни и отхвърлени, е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, за уважаване на исковете. Затова и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, състав на трето г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №1712/14 г. от 23.07.14 г. и вместо него постановява:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА поради заобикаляне на закона клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя в трудов договор между ищцата Х. О. П. и ответника [фирма], [населено място], сключен на 15.05.13 г.
ОТМЕНЯ като незаконно на осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ уволнението на ищцата Х. О. П. от длъжност „пакетировач” в [фирма], извършено на осн.чл.71 КТ със заповед на управителя на последното, връчена на 1.10.13 г..
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл.344, ал.1,т.2 КТ Х. О. П. на предишната работа – „пакетировач” в [фирма], [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Х. О. П. на осн. чл.344, ал.1,т.3 КТ обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 1.10.13 – 1.04.14 г.в размер на 4281,24 / четири хил. двеста осемдесет и един лв. и 24 ст./, ведно със законната лихва върху тази сума от 5.11.13 г. и деловодни разноски за адв. възнаграждение за всички инстанции от 1 050 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: