О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1180
София, 27.10.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1096 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №155 от 30.03.2009г. по гр.д. №91/09г. на П. окръжен съд е потвърдено решение №267 от 20.11.08г. по гр.д. №149/08г. на В. районен съд в обжалваната част, с която е бил отхвърлен иск за делба на втори жилищен етаж и пристройка към съществуваща жилищна сграда в УПИ ХІІ-4847 от кв.64 по плана на гр. В..
П. на делото е иск за делба на жилищна сграда, състояща се от приземен етаж с обособен в него апартамент, както и два жилищни етажа, за които се твърди, че са останали в наследство от наследодателите на страните по делото – Б. Г. Л. и П. Г. Л.
За да отхвърли иска за делба на втория жилищен етаж и на пристройката въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че те са изградени от ответницата М въз основа на учредено от баща и Б. Л. право на надстрояване и пристрояване – нот.акт №59/76г. Прието е, че тя е станала собственик на тези обекти и те не следва да се делят. Посоченото в акта, че тя ще ползва безвъзмездно и вечно надстройката и пристройката не може да промени последиците, които законът – чл.63 от ЗС и страните са свързали с учредяването на правото на надстрояване и пристрояване. Приети са за неоснователни възраженията на ищците за нищожност на договора. Обсъдено е обстоятелството, че съпругата на учредителя Б. Л. – П. Л. е дала нотариално заверена декларация, с която се е съгласила със суперфицията. Прието е, че с това е спазено изискването на чл.13, ал.3, вр.чл.13, ал.7 от СК от 1968г. за начина на разпореждане с вещи – съпружеска имуществена общност. Приета е за недействителна само уговорката, че ако след смъртта на прехвърлителите М. предяви наследствени права върху първия етаж от сградата, то отстъпеното и право на строеж ще се включи в делбената маса. Тази недействителност обаче не влече недействителност на целия договор – чл.26, ал.4 от ЗЗД, тъй като той би бил сключен и без това условие. Прието е също, че пристройката към приземния и първия етаж /представляваща по една стая на всеки етаж/ не е неразделна част от тях, а е свързана с правото на собственост на втория жилищен етаж, което принадлежи на ответницата и на съпруга и.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ищците. В изложението към нея се поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС по въпроса за правните сделки, с които се учредява право на строеж и при които последиците са не придобиване право на собственост върху построеното, а само право на ползване.
Ответницата в производството М. М. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна, тъй като постановеното решение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
От съдържанието на касационната жалба може да се извлече един материалноправен въпрос, който обуславя изхода на правния спор и по който според жалбоподателя въззивният съд се е произнесъл неправилно – дали стаята, пристроена към първия етаж от сградата и функционално свързана с този етаж може да се отдели и да се придаде към жилището на втория етаж. Този въпрос е свързан с приложението на чл.97 от ЗС. По него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВС и ВКС, отразена например в решение №263 от 26.II.1985 г. по гр. д. № 24/85 г., I г. о., решение № 540 от 30.07.1997 г. на ВКС по гр. д. № 297/1997 г., I г. о. и др. Това обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения в изложението към касационната жалба материален въпрос за последиците на учредено право на строеж. Съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят, няма нищо общо с тезата му, че лицето, в чиято полза е учредено право на строеж, може да придобие не собствеността на построеното, а само правото на ползване върху него. Посочената практика – решение №1343 по гр.д. №1863/01г. на ІV ГО; решение №2788 по гр.д. №1852/72г. на І ГО и решение № 458 по гр.д. №216/94г. на І ГО е свързана с придобиването на право на ползване върху чужда вещ, защитата му, възможността то да бъде предмет на владение, както и самостоятелното съществуване на правото на строеж. Тази практика е неотносима към поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос и не обуславя допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №155 от 30.03.2009г. по гр.д. №91/09г. на П. окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и да представи по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: