ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1183
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 912 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. К като процесуален представител на Н. М. Я. от гр. Х. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 13.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 61/2009г.
Ответникът по касационната жалба Я. М. Я. от гр. Х. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Хасковският окръжен съд е отменил решенията на Хасковския районен съд от 22.VІІ.2008г. и от 16. ХІІ.2008г. по гр.д. № 29/2008г. и вместо тях е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Н. М. Я. срещу Я. М. Я. иск за присъждане на 12259.58лв., представляващи обезщетение за ползата, от която е лишен по отношение на недвижим имот – магазин с площ 35 кв.м, находящ се на партерния етаж от триетажна сграда на бул.”България” № 73 в гр. Х., за периода 25.VІІ.1998г. – 21.VІІ.2003г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е налице предвидената в чл.31 ал.2 от ЗС предпоставка – ответникът да ползва лично процесният имот.становено е по делото, че от 1992г.-1993г. магазинът се ползва за баничарница единствено от сина на ответника М.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в три решения на състави на ОС В. Търново, по съществен материалноправен въпрос – когато съсобственият имот се ползва от сина на един от съсобствениците, който пречи на другия съсобственик да ползва същия, дължи ли обезщетение на последния за ползата, от която го е лишил по отношение на съсобствения имот според частта си. Твърди се, че от правно значение е не дали съсобственикът ползва лично вещта според предназначението й, а обстоятелството, че пречи на другия съсобственик да я ползва според частта си.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Релевираният от касатора материалноправен въпрос е съществен за спора по делото. Твърдението на касатора за наличие на противоречива практика на съдилищата при разрешаването му е установено с представеното решение на състав на Великотърновския окръжен съд от 15. ХІ.2004г. по гр.д. № 798/2003г.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да се допусне.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, V граждански състав, от 13.ІІІ.2009г. по гр.д. № 61/2009г.
УКАЗВА на Н. М. Я. д десетдневен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 245.20лв. държавна такса и в същия срок да представи доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: