О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1185
гр.София, 26.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4553/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3253 от 15.05.2015 г. по гр.д.№ 17194/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 463/ 2014 г. и по този начин по предявения от Д. З. П. против касатора иск, квалифициран по чл.344 ал.1 т.1 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 267/ 07.11.2011 г. на изпълнителните директори на [фирма] и дружеството е осъдено да заплати дължимите такси и разноски за производството.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.2 ГПК са повдигнати правните въпроси за началото на течението на срока за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194 ал.1 КТ; нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса; удължават ли сроковете по чл.194 ал.1 КТ периодите на ползван отпуск от наказания работник, дали удължаването е в календарни или в работни дни и за начина на броене на удължения срок. Според жалбоподателя тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по касация страна, Д. З. П., оспорва жалбата и счита, че няма основания за допускане на касационното обжалване. Поддържа, че по поставените въпроси съдебната практика е уеднаквена от Върховния касационен съд и обжалваното решение е съответно на така уеднаквената практика. Излага също, че касаторът не е обосновал твърденията си, че формулираните правни въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според него те нямат такова значение, по смисъла на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
ВКС намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Наказанието е наложено след вземане на писмените обяснения на работника и с мотивирана заповед, в която надлежно са изложени обстоятелства, обосноваващи дисциплинарната отговорност на ищеца. Обаче наказанието е наложено след изтичане на сроковете по чл.194 ал.1 ГПК, за спазването на които съдът приел, че следи служебно. От фактическа страна съдът приел, че в резюме на одитен доклад, който изпълнителните директори на [фирма] получили на 31.07.2013 г., са посочени дисциплинарните нарушения, за които е наказан ищецът. Протоколът от заседание на Управителен съвет на акционерното дружество на ищеца от 28.08.2013 г., според който на това заседание дисциплинарните нарушения са били доведени до знанието на членовете на Съвета, съдът приел за съставен само с оглед целите на процеса, макар че ищецът не е правил такъв довод и не е оспорвал документа. Без да изложи мотиви спирало ли е течението на сроковете по чл.194 ал.1 КТ при условията на чл.194 ал.3 КТ, съдът посочил, че наказанието е наложено след изтичане на преклузивния законов срок и само на това основание, без да разгледа спора по същество, отменил уволнението като незаконно.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, материалноправният въпрос за началото на течението на срока налагане на дисциплинарно наказание по чл.194 ал.1 КТ обуславя въззивното решение, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Според тази практика (включително представената от касатора) срокът тече от узнаване от субекта на дисциплинарната власт на обективните и субективни признаци на нарушението. Не е постановено нещо различно в обжалваното решение, но съдът е приел от фактическа страна, че тези признаци са узнати от изпълнителните директори на дружеството на 31.07.2013 г. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на контрол в производството по чл.288 ГПК, а даденото при установените факти правно разрешение на поставения въпрос съответства на практиката на ВКС.
Материалноправният въпрос за удължаването на сроковете по чл.194 ал.1 ГПК с периодите на ползван отпуск от наказания работник не е разрешен от въззивния съд и не обуславя решението му. Процесуалноправен въпрос във връзка със задължението на съда да разреши същия въпрос и естеството на нарушението, което допуска, ако не стори това, не е релевиран.
Обуславя обаче въззивното решение процесуалноправният въпрос нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са твърдяни от страна в процеса. По отношение на този въпрос е налице и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (срв. решение № 156/ 10.06.2013 г. по гр.д.№1497/ 2013г., І г.о., решение № 58/ 12.05.2014 г. по гр.д.№ 7025/ 2013 г., ІІ г.о. и цитираната в него практика). Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато и съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3253 от 15.05.2015 г. по гр.д.№ 17194/ 2014 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 40 лв (четиридесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: