ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1185
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 919 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. И. Б. от с. Н. бани, обл. Пловдивска, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 21.V.2008г. по в.гр.д. № 315/2008г.
Ответниците по касационната жалба Р. дирекция по г. Пловдив и Д. горско стопанство А. са заели становище за нейната неоснователност.
Ответникът О. с. по з. Асеновград не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на А. районен съд от 13. ХІІ.2007г. по гр.д. № 456/2007г., с което е отхвърлен предявеният от Т. Б. иск за признаване за установено по отношение на ОСЗГ А. правото на наследниците на Г. И. Б. да им бъде възстановена собствеността върху 56.120 дка гори, равняващи се на 40 дяла в ревир „Б” в землището на с. К., община А..
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са налице предвидените в чл.3 ал.2 от ЗВСГЗГФ за основателност на предявения иск. От представен препис от протокол № 23 за извънредно общо събрание на трудова горска производителна кооперация /ТГПК/ „С”, състояло се на 17.VІІІ.1947г., е видно, че Г. Б. има 40 дяла. Не е установено, обаче, законосъобразно възникване на ТГПК „С”. Няма доказателства за вписване в регистъра и за обнародване на кооперацията, които имат конститутивен ефект по силата на действащият към този момент Закон за кооперативните сдружавания от 1907г. Не са налице доказателства и за вписване на решението на общото събрание за сливането на ТГПК „С” с Г. производителна кооперация „З”. Искът е недоказан и по размер с оглед на обстоятелството, че преди сливането Г. Б. имал 40 дяла от имуществото на ТГПК „С”, но доколкото ПК „З” също притежава имущество, делът му следва да се намали, а данни за неговия размер няма. От друга страна, според представеният ревизионен протокол от 13. ХІ.1951г. Всестранна кооперация „С” има недвижимост една петмесчийница и няма отразени гори. В представените преписи от документи от 05.VІІ.1949г. и удостоверения от кметство Нареченски бани и от Община А., издадени през 2007г. е отразено имущество на ВК „С”, но те не обосновават легитимността на тази кооперация.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в посочени и представени решения. Твърди се, че не са обсъдени релевантните за спора въпроси чия собственост е бил към момента на одържавяването процесния ревир, от кого е отнет този имот и кога е станало одържавяването, на кого следва да се възстанови, както и че въпросът относно преценката на представените доказателства за правото на собственост е решен в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се, че с част от посочените решения на съдилищата на базата на същите представени и по настоящото дело доказателства са уважени идентични искове на бивши член – кооператори на същата кооперация и са им възстановени гори, идеални части от процесния ревир, и че всички други посочени в разглеждания случай въпроси, включително за легитимността на кооперацията, в тях са разрешени в противоположен смисъл.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. С представените от касаторката съдебни решения се обосновава твърдението й за наличие на противоречива практика на съдилищата по разрешените и в атакуваното решение въпроси, които са съществени за изхода на спора.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да се допусне.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с-в, от 21.V.2008г. по гр.д. № 315/2008г.
Делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: