ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1186
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 709 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Г като процесуален представител на Г. И. Р. от София срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 16.V.2008г. по в.гр.д. № 3585/2006г.
Ответникът по касационната жалба К. Н. К. от София не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил частично решението на Софийския районен съд от 23.VІ.2005г. по гр.д. № 6716/2004г. и вместо него е постановил друго, с което на основание чл.45 от ЗЗД е осъдил Г. Ив. Р. да заплати на К. Н. К. 2500лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, и 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.VІ.2005г. до окончателното изплащане на сумите, като е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 2500лв. до 2800лв. обезщетение за неимуществени вреди.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди вследствие погиването на притежаваните от него вещи – ремарке с 5 бр. гуми с джанти и павилион. Причина за погиването е противоправното поведение на ответника, който не се спори, че е организирал унищожаването на вещите и те са намерени при него. Съдът се е основал за изводите си на обвинителен акт по дознание № 1581/2003г. на ІІ РПУ срещу Р. , обвинен за престъпление по чл.215 ал.1 т.3 от НК за това, че на 24.V.2003г. с цел да набави за себе си имотна облага придобил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – товарното ремарке и търговския павилион, собственост на К. К. , за които предполагал, че са придобити от другиго /неустановено лице/ чрез престъпление, на протокол от с.з. по н.д. № 1739/2005г. на СРС, по което К. К. се явил като свидетел, конституиран и като частен обвинител, и чиято претенция по което за конституиране като граждански ищец и за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск е оставена без уважение, като е приел, че фактическите обстоятелства се установяват и от показанията на св. С.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата /ПП 6/1968г. и ТР № 1/2001г./ и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съдът приел за безспорни обстоятелства и тнвърдения, по които касаторът изобщо не е вземал становище, което противоречи на разрешението на този въпрос с посоченото ПП 6/1968г. Съдът не спрял производството по делото, въпреки наличието на висящо наказателно производство срещу касатора по обвинението за престъпление по чл.215 ал.1 т.3 от НК, което е в противоречие с чл.182 б. “г” от ГПК /отм./ и с практиката на съдилищата. В касационната жалба са поставени и въпросите дали обвинителните актове са годно доказателствено средство в граждански процес по деликтен иск на основание, припокриващо или поглъщащо се от престъплението по повдигнатото обвинение, дали разпореждането с чужда движима вещ представлява деликт, дали за установяване на деликтната отговорност на организатора на унищожаването на движими вещи следва да се установи фактът на организацията и да се индивидуализират преките извършители с оглед прилагането на чл.49 от ЗЗД, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
Поставените от касатора въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, са разрешени в противоречие със съдебната практика, а това обуславя допускането на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ГК, ІV Б отд., от 16.V.2008г. по гр.д. № 3585/2006г.
УКАЗВА на касатора Г. И. Р. в десетдневен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 70лв. д.т., както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: