О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1189
гр.София, 27.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4447/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. А. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 59 от 02.04.2015 г. по гр.д.№ 88/ 2015 г., с което е потвърдено решение на П. окръжен по гр.д.№ 953/ 2014 г. и по този начин е признато за установено в отношенията между жалбоподателката и Е. Л. М., че Т. А. дължи на Е. М. сумите 38 250 лева главници по договори за заем от 01.08.2012 г., 02.08.2012 г. и 03.08.2012 г. със законната лихва от 15.11.2013 г. до окончателното й изплащане, 10 150,65 лв неустойка за период 03.08.2013 г. – 15.11.2013 г., 861 лв разноски и 1 475 лв заплатена държавна такса, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 18412/ 2013 г. на Софийски районен съд.
Жалбоподателката повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, материалноправен въпрос за разграничението между привидна сделка и сделка, сключена при заобикаляне на закона и процесуалноправен въпрос за допустимостта на свидетелските показания за установяване на сключването на сделки при заобикаляне на закона. Поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и че по тях има противоречива практика.
Ответната по касация страна – Е. М. – оспорва жалбата и счита, че касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси, относими към разрешенията на въззивния съд. Евентуално поддържа, че обжалваното решение съответства, а не противоречи на обвързващата практика на ВКС, на която жалбоподателката се позовава.
Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателката е формулирала в самата касационна жалба правните въпроси, по които иска допускане на касационния контрол и е посочила съдебни актове, които (според нея) разрешават тези въпроси по противоположен начин. Поради това неоснователно ответната страна претендира за недопускане на касационен контрол поради липса на относим правен въпрос, който да е повдигнат от касационния жалбоподател.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът и ответницата (сега жалбоподателка) са сключили три договора за заем, като съгласието им е обективирано писмено. Документите не са оспорени, сключването на трите договора и получаването на сумите по тях от ответницата (като заемополучател) е потвърдено и при съставянето на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, с който жалбоподателката е дала обезпечение за вземането на ищеца. Твърденията й, че два от договорите са сключени без да получава суми по тях, а всъщност по този начин кредиторът – заемодател е обезпечил вземанията си за лихви, съдът подвел към хипотезата на чл.17 ЗЗД и приел, че няма доказателства за твърдяната относителна симулация. Съдът посочил, че не е допустимо, без съгласието на ищеца, привидността да се установява със свидетели, тъй като няма начало на писмено доказателство и важи забраната по чл.164 ал.1 т.6 ГПК. Съответно предявените искове за установяване на задълженията на ответницата към ищеца са уважени, а възраженията й, че два от договорите обективират вземания за лихви, са отхвърлени като недоказани.
При така формираните правни изводи на въззивния съд не е обуславящ въпросът за разграничението между привидна сделка и сделка, сключена при заобикаляне на закона, защото с такъв въпрос въззивният съд не е бил сезиран и не се е произнасял по него. Обуславящ обаче е въпросът допустими ли са свидетелски показания при наведени доводи за сключена с цел заобикаляне на закона прикрита сделка, тъй като фактическите твърдения на ищцата са за привидно оформяне на неолихвяема сума като главница. Той е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в представеното от ищцата решение по гр.д.№ 621/ 2009 г., ІV г.о., поради което са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 59 от 02.04.2015 г. по гр.д.№ 88/ 2015 г.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 430 лв (четиристотин и тридесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: