6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр.София, 01.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Валентина Илиева и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1444 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 5193593/21.12.2017 г. на А. Т. Т., представляван от адв. Вл.Б., срещу влязлото в сила на 03.10.2017 г. решение № 199896/24.08.2017 г. по гр. дело № 16529/2016 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл.45 ЗЗД молителят е осъден да заплати на П. А. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.
Молителят иска отмяната на посоченото решение, поради представляването му от особен представител в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в ненадлежно връчване на книжа по реда на чл. 47 ГПК. Счита, че нередовното му призоваване го е лишило от възможността да участва и да се защитава в процеса, поради което са налице предпоставките за уважаване на молбата за отмяна.
Ответникът по молбата П. А. М., представляван от адв. Л.С., я оспорва, като счита, че преписът от исковата молба с приложенията е редовно връчен на молителя по реда на чл. 47 ГПК, поради което той е представляван в производството по делото от надлежно назначен особен представител.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното:
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес.
От данните по делото се установява, че на 04.05.2016 г., 11.05.2016 г. и на 17.05.2016 г. ответникът А. Т. е бил търсен на адреса, посочен в исковата молба (гр.София, [улица], ет.5, ап.22), но не е намерен. Адресираното до него съобщение с приложен препис от исковата молба е върнато на 17.05.2016 г. в цялост с отбелязване, че на оставените съобщения лицето не се е отзовало за получаването на документите и „по сведение на съседка лицето не живее на адреса”. По делото е приложена справка за постоянен и настоящ адрес, от която е видно, че същите съвпадат с посочения в исковата молба, но същевременно липсват постановени от съда разпореждания във връзка с процедурата по призоваването. Следващото съобщение, след посещения през м.06.2016 г., отново е върнато в цялост с отбелязване, че „лицето не живее на адреса”. На 29.06.2016 г. връчителят е залепил уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК. Според отразеното в него, уведомлението е поставено на „вратата на №9” и екземпляр от него е пуснат в пощенската кутия. С разпореждане от 29.09.2016 г. съдът е счел връчването за редовно и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначил особен представител на ответника на разноски на ищеца. С определение от 11.11.2016 г. на СРС мл.адвокат Хр. Р. е назначен за особен представител на А. Т. и го е представлявал в процеса.
Молителят не оспорва обстоятелството, че не живее на този адрес, че достъпът до апартамента в кооперацията на [улица] не е свободен, но е изложил доводи, че пощенската кутия е достъпна, на нея има поставена табела с името му, а в жилището живеят негови близки, които не са получавали съобщения за делото, нито някой от познатите му съседи го е информирал за поставено уведомление на входа на кооперацията.
В проведеното на 29.05.2019 г. съдебно заседание пред ВКС разпитаният като свидетел Д. М. дава показания, че е запознат с местоположението и вида на имота на [улица] редовно посещава адреса заради кореспонденцията, която се получава там за Ал.Т. и за дейността в различните сфери, в които работят заедно. Свидетелят сочи, че на адреса в апартамента живее приятелско семейство на Т.. До апартамента може да се стигне, ако външната врата на входа е отворена, или някой съсед я отключи. Самата сграда представлява жилищна кооперация, на която входът е достъпен с чип или ключ, но пощенските кутии са изнесени отвън и са със свободен достъп. Всеки апартамент има отделна пощенска кутия, няма обща за входа пощенска кутия, а тази на Ал.Т. е обозначена с надпис „Т., ет.5, ап.22”. Твърди, че и в периода м.май-м.юни 2016 г. е посещавал адреса многократно, почти през ден, тъй като офиса и седалището на партията се намират в непосредствена близост; че има ключ от пощенската кутия, заради получаваната там кореспонденция, касаеща Ал.Т. и партията, но че не е намирал съобщение или уведомление, не е виждал и залепено такова на входната врата, нито някой от съседите, с които се познава, или семейството, ползващо апартамента, му се е обаждал за такова съобщение.
Разпитана в качеството на свидетел, връчителката В. И. твърди, че поради отдалечеността във времето не може да си спомни подробности за случая, но обяснява, че посещенията на адреса са толкова, колкото са отразени в призовките; че информацията за това, че лицето не живее на адреса е получила от съседи, които не са пожелали да си кажат имената; както и че първоначално оставила съобщение в пощенската кутия лицето да се яви в съда, за да си получи документите. Впоследствие, уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК залепила на входната врата на сградата, поради липса на достъп до самия апартамент, като записаното в разписката – „на вратата на № 9” и втори път изписаното на долния ред – „…№ 9”, след текста „пуснах екземпляр от него в пощенската кутия на апартамент…”, е номера на сградата на [улица], а не, че уведомлението е пуснато в пощенската кутия на апартамент № 9. Заявява, че поради изминалото време (от 2016 г. до 2019 г.) не може да си спомни с точност къде е пуснала втория екземпляр, но е „почти сигурна” (защото такава е практиката), че го е пуснала в пощенската кутия на апартамент № 22, като е пропуснала да отрази това в документа.
При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, предвид следното:
Правото на участие на едно лице в исковия процес се гарантира от разпоредбите на ГПК, обезпечаващи участието на страните в процеса и възможността за упражняване на процесуалните им права в рамките на осъществяваната защита като ищец или ответник по делото. Нарушенията на правилата от тази категория, дължащи се на процесуалното поведение на съда и довели до лишаване или ограничаване правото на участие и на защита на страната в процеса, са релевантни за фактическия състав на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Процедурата по призоваване на страните и връчване на съдебните книжа се развива под ръководството на съда, който има задължение да следи за редовността й като предприема необходимите действия, разпореждайки какво следва да извърши връчителя, преценява спазването на установените правила, гарантиращи правото на участие и правото на защита на страните в процеса, във връзка с което се произнася със съответните разпореждания.
В случая, съдът е допуснал процесуални нарушения, довели до опорочаване на процедурата по чл.47 ГПК (редакция преди изм. с ДВ бр. 86/ 2017 г.) във връзка с уведомяването на ответника и връчването на препис от исковата молба и доказателствата. Видно от приложените по делото две върнати в цялост съобщения, липсва въобще произнасяне на съда какво приема във връзка с удостоверените в тях факти, респ. липсва и разпореждане как следва да продължи процедурата по призоваване на ответника и съответно – какви действия следва да извърши връчителят (да повтори връчването, ако има пропуск, да връчи на друг адрес, да залепи уведомление или друго). В първото съобщение от 17.05.2016 г. липсва отбелязване от страна на връчителя, че на адреса няма лице, съгласно да го приеме, което съставлява нарушение на чл.47, ал.1 ГПК (в приложимата редакция преди изм. с ДВ бр.86/2017 г.). Второто съобщение също е върнато по делото, без да е оформено по надлежния ред – без дата, а вписаното най-долу в него – „6/6, 14/6, 21/6” – е след подписа на връчителя. И по двете съобщения липсват разпореждания на съда. На следващо място, отразеното в разписката за поставеното уведомление от 29.06.2016 г. не установява по безспорен начин, че вторият екземпляр от него е пуснат в пощенската кутия на апартамента на ответника (ап.№ 22), която е била достъпна, а не в пощенската кутия на друг апартамент (ап.№ 9 според прочита на документа). Показанията на длъжностното лице В.И. в тази насока също не установяват по ясен и категоричен начин този факт – свидетелката заявява, че не си спомня в коя пощенска кутия е пуснала уведомлението, пропуснала е да напише номера й в документа, но е „почти сигурна”, че това трябва да е била пощенската кутия на апартамент № 22.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК „връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването”. С оглед вменените му от закона служебни задължения връчителят, вписвайки определени обстоятелства в призовката-формуляр, съставя официален удостоверителен документ, в който обективира своите действия и който се ползва с доказателствена сила ( вж. в т.см. – решение № 107/16.07.2013 г. по гр.д. № 1782/2013 г., ІV г.о., решение № 269/15.01.2014 г. по гр. д. № 4081/ 2013 г., ІІІ г.о., решение № 829/13.12.2010 г. по гр. д. № 1527/2010 г., ІV г.о. на ВКС и др.). Само обаче, при точно удостоверяване на извършените действия и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформеният официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти (в с. см. – опр. № 539/ 01.12.2010 г. по ч.гр. д. № 472/2010 г., I г.о., решение № 63/14.05.2014 г. по гр. д. № 1257/ 2014г., II г.о., решение № 117/28.06.2018 г. по гр. д. № 907/2018 г., ІV г.о. на ВКС и др.).
При изложените по-горе факти и съображения съставът на ВКС намира, че процесуалните действия на съда, касаещи спазването на установените правила, гарантиращи правото на участие и правото на защита на ответника в процеса, не са в съответствие със закона. Съобщенията до ответника във връзка с призоваването и връчването на препис от исковата молба и доказателствата, не са били оформени от длъжностното лице – връчител съобразно изискванията на закона, поради което официалната им удостоверителна сила следва да се счете за оборена. Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК (ред. до изм. с ДВ бр.86/2017г.), за да бъде надлежно осъществено връчването чрез залепване на уведомление, е необходимо не само ответникът да не е намерен на адреса по делото, но и да не е намерено лице, съгласно да получи съобщението. Това обстоятелство не е отразено в нито едно от двете съобщения (от м.05 и от м.06.2016 г.), оформени от връчителя. Опорочена е и процедурата по поставяне на уведомление, доколкото нито от вписаното в разписката от 29.06.2016 г., нито от показанията на длъжностното лице В.И., не може да се установи еднозначно и по категоричен начин, че уведомлението е пуснато в пощенската кутия на апартамента на ответника, до която достъпът е бил свободен.
Предвид изложеното, основателни са релевираните доводи за наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като при нередовно проведената процедура по призоваване на страната – ответник по реда чл.47, ал.1 ГПК, съдът е пристъпил към назначаването на особен представител – адвокат (чл.47, ал.6 ГПК), без да е установено, че са налице предпоставките за това. Поради това, влязлото в сила съдебно решение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от етапа на надлежно връчване на съдебните книжа по реда на чл. 131 ГПК.
По въпроса за разноските, направени от страните в настоящото производство, следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото, съобразно крайния изход на спора – чл.308, вр. с чл.294, ал.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 199896 от 24.08.2017 г. постановено по гр. д. № 16529/2016 г. по описа на Софийския районен съд.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадените указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.