Р Е Ш Е Н И Е № 119
София, 20 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1486/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители/ ЗЧСИ/.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители от 09.12.2014 г.по дисциплинарно дело №55/2014 г. срещу частен съдебен изпълнител А. Ц. , рег. №701 и район на действие Окръжен съд, [населено място].С решението дисциплинарния състав на комисията не е наложил дисциплинарно наказание на ЧСИ А.Ц. по искането на Министъра на правосъдието с вх.№2119/04.09.2014 г .
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението . Сочи се , че по подадена жалба от Д. Пръчков е извършена проверка от Инспектората на министъра на правосъдието. Същата е установила, че при извършената публична продан от ЧСИ А.Ц. на съсобствен имот не е изпратено уведомление до съсобственика недлъжник с оглед упражняване на правото му по чл. 500,ал.2 ГПК да поиска да бъде продаден целия имот. Това бездействие на ЧСИ сочи на виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ А. Ц. по см. на чл. 67 ЗЧСИ, поради което дисциплинарния състав на Дисциплинарната комисия при КЧСИ неправилно е приел, че няма основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на същия. Иска се отмяна на обжалваното решение .
Ответникът по жалбата ЧСИ А. Б. Ц., чрез адв. М. С. представя писмени бележки , с които оспорва основателността на жалбата. Изразява становище, че разпоредбата на чл. 500,ал.2 ГПК предвижда правна възможност съсобственика на имота, предмет на принудително изпълнение, да поиска имотът да бъде продаден изцяло, но не съдържа задължение за СИ да го уведомява за проданта и за предвидената в закона възможност. Изтъква, че искането на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство е по жалба на Д.Пръчков – длъжник по изпълнителното дело ,а не на съсобственика- недлъжник , поради което не може да се приеме, че негови права са били нарушени. Моли решението на дисциплинарния състав да бъде оставено в сила. Претендира разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
За да постанови обжалваното решение дисциплинарния състав при ДК на КЧСИ приема, че първоначално изпълнителното дело с взискател Б. М. и длъжник Д. Пръчков е образувано при ЧСИ Г. Ц. , след което делото е прехвърлено на ЧСИ Ш. Дервиш. Последният е извършил опис и оценка на възбранените имоти като е насрочил публичната продан на съответните идеални части.Същият не е изпратил уведомление до съсобствениците на имотите с оглед правата им по чл. 500,ал.2 ГПК. По искане на взискателя изпълнителното дело е прехвърлено на ЧСИ Ц. за продължаване на изпълнителните действия , където делото е образувано под № 148/2014г.Д. състав е приел, че разпоредбата на чл. 500,ал.2 ГПК не предвижда задължение за съдебния изпълнител да уведомява съсобствениците на имота, предмет на публична продан. Съсобствениците следва по своя инициатива , а не по покана на ЧСИ да следят процедурата и да реализират правата си . Прието е също така, че ЧСИ Ц. обективно не е имал възможност за уведомяване на съсобствениците, доколкото е приел делото за продължаване на изпълнителните действия след като вече е бил извършен опис и оценка на процесните имоти и е била насрочена първата публична продан.
Решението е правилно. Съгласно чл. 67 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност на ЧСИ се ангажира при виновно неизпълнение на задължения по закона и Устава на КЧСИ. В случая разпоредбата на чл. 500,ал.2 ГПК не съдържа задължение на СИ да уведомява съсобствениците на длъжника за възможността имотът да бъде продаден изцяло, ако те поискат това.За сравнение такова задължение е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 501,ал.1 ГПК и чл. 503,ал.1 ГПК, където законът императивно задължава СИ да изпраща съобщение до ипотекарния кредитор и съответно до съпруга недлъжник , когато обект на публичната продан е ипотекиран имот/ в първата хипотеза/ и вещ – съпружеска имуществена общност, във втората. Освен това, дори да се приеме , че в изпълнение на общото задължение по чл.7 от ГПК такова съобщение е следвало да бъде изпратено, логически относимия момент за това е към извършването на описа и оценката на имота.Доколкото тези действия са били извършени от предходния ЧСИ очевидно негово би било задължението за уведомяване. Следва да се посочи и това, че визираното нарушение на закона не е било предмет на жалбата на Д. Пръчков по повод на която е извършена проверка от Инспектората към министъра на правосъдието.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, 3-то г.о. счита, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ А. Ц. .Като е стигнал до същите правни изводи дисциплинарният състав на ДК при КЧСИ, е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, Министерство на правосъдието следва да бъде осъдено да заплати на ЧСИ А. Б. Ц. направените в производството разноски в размер на 300 лв.адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители от 09.12.2014 г.по дисциплинарно дело №55/2014 г.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на ЧСИ А. Б. Ц. направените в производството разноски в размер на 300 лв.адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: