Р Е Ш Е Н И Е
№ 845
гр.София, 15.12.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №867 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.2 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК/отм./.
С решение №116 от 16.04.2009г. по гр.д. №867/2008г. на Върховния касационен съд, ІІІ гр.отд. е отменено решението от 14.11.2007г. по гр.д. №687/2006г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с което след като е отменено решението от 29.08.2003г. по гр.д. №32/2003г. на Несебърски районен съд, е постановено ново за отхвърляне претенциите на М. И. А., М. А. З. и П. А. Х. срещу О. Н. за приемане за установено по отношение на О. Н. , че наследниците на А. А. А. са собственици на частите от дворно място от 1200кв.м., образуващо имот пл. №205 по плана на гр. Н. от 1965г., понастоящем попадащи в УПИ ХХVІ /със 102кв.м./ и в УПИ ХХVІІ /със 187кв.м./ в кв.55 по плана на гр. Н. и е даден ход на делото по същество пред касационната инстанция.
Ищците поддържат иска и молят да бъде уважен.
Ответникът О. Н. оспорва иска и моли да бъде отхвърлен по съображения в писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Съдът е сезиран от М. И. А., М. А. З. и П. А. Х. със субективно съединени искове срещу О. Н. , за признаване за установено на основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, че те като наследници на А. А. А. са собственици на частите от дворно място от 1200кв.м., образуващо имот пл. №205 по плана на гр. Н. от 1965г., понастоящем попадащи в УПИ ХХVІ /със 102кв.м./ и в УПИ ХХVІІ /със 187кв.м./ в кв.55 по плана на гр. Н..
Ищците претендират, че са собственици на процесните реални части от урегулирани поземлени имоти по наследствено правоприемство и реституция по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Претендират, че наследодателят е придобил собствеността върху имота по давност. О. -ответник оспорва активната легитимация на ищеца /поддържа доводи, че имотът не е принадлежал на наследодателя им/ и претендира, че самата община е собственик на имота.
Ищците са законни наследници на А. А. А. , починал на 14.05.1959г.становява се от данните в разписния лист към плановете от 1930г. и от 1965г., свидетелски показания и експертните заключения, че наследодателят е придобил по давност имота с площ от 1148кв.м./графично измерена/, заснет с пл. №205 в кадастралната основа на регулационния план на гр. Н. част от 1965г. Съобразно регулационните предвиждания териториално имотът е попадал почти изцяло в границите на новооформен квартал 67. Цялата територия на същия квартал е отредена за изграждането на: „Почивен ден на Министерство на земеделието и горите. 3 ет.” с прилежаща паркова зона. С плана от 1965г. имотът попада в квартал с нов номер 55, като сградата на почивния дом е отразена като вече изградена, както и попадащата в централната част на имота едноетажна постройка, за която е издаден АДС №1302/1982г. През 1985г. е изградено североизточното крило на почивната сграда, за което е издаден АДС № 1607/1987г. Експертизата не е могла да издири строителна документация от периода на първоначалното изграждане както на самия почивен дом, така и на едноетажната постройка, а също и на пристроения североизточен корпус. Част от бившия имот пл. №205 попада в мероприятия за обществено обслужване и комуникации – реализираната улица и училище в п.І в кв.57. Липсват данни за отчуждаване на имота. Видно от основното заключение на тройната съдебно-техническа експертиза, с частично изменение на ЗРП на кв.55, одобрено със заповед № 134/14.06.2001г. на кмета на О. Н. , са обособени нови общински парцели, включително ХХVІІ, в който от стария имот пл.205 се включват около 102кв.м. и ХХVІ – с около 187кв.м. включващи частта от 90кв.м. под съществуващата масивна едноетажна сграда. Незастроената част от този поземлен имот е 97кв.м. по графични данни. Според допълнителното заключение на тройната съдебно-техническа експертиза УПИ ХХІІ и ХХІІІ в кв.55 са изцяло застроени, като частите от бившия имот пл.205, които попадат в тях, изцяло попадат в прилежащите площи на изградените масивни сгради. Според заключението сумарната незастроена площ от 199 кв.м. не позволява обособяване на нов урегулиран поземлен имот.
При така установените фактически данни следва да се приеме за установено, че наследодателят на ищците чрез осъществяване на непрекъснато, спокойно и явно владение в продължение на изискуемия по чл.34 от Закона за давността 20 годишен срок, е придобил собствеността върху имота и към 1965г. е собственик на имота, когато с плана имотът е отреден за мероприятия по улично-регулационния план от 1965г. Следвало е имотът да бъде отчужден по реда на ЗПИНМ, който в чл.39, ал.1 от ЗПИНМ в редакцията му към този момент, е предвиждал, че недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се смятат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този закон Не е установено плащане на обезщетение. С оглед на това обстоятелство следва да се приеме за установена първата хипотеза на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ– имотът е незаконно отнет от държавата.
Претенцията за собственост на реална част от посочените в исковата молба два урегулирани поземлени имота се основава на реституцията им на основание чл.2, ал.6 от ЗОСОИ.
За да настъпи реституционният ефект в хипотезата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ е необходимо при влизане в сила на ЗОСОИ да са налице общите предпоставки за възстановяване на собствеността, предвидени в ЗВСОНИ. Не могат да бъдат върнати реално имоти на собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл.1 и 2 Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане /аргумент чл. 2, ал.1 от ЗОСОИ/. В разглеждания случай сградата на почивната станция и едноетажната постройка са построени преди 1965г., сероизточното крило на почивната станция – през 1985г., т.е. строежите на сградите са извършени преди 25.02.1992г. Относно законността на строителството им не са намерени строителни книжа, но актуването на сградите или частите съставлява косвено доказателство за надлежното спазване на изискванията на капиталното строителство и изискуемите се процедури по държавното приемане на съответните обекти. В тази насока е и експертното заключение на вещото лице по делото, дадено в хода по същество в касационната инстанция, което като компетентно и безпристрастно дадено, се възприема от настоящия съдебен състав. Извършеното строителство е пречка за реалното връщане на имота. От незаетата от строителството част не може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот, което е пречка и за реално връщане на незаетата част от него. С оглед на тези изводи следва да се приеме за неоснователен предявения положителен установителен иск за собственост на реални части от УПИ ХХVІ и УПИ ХХVІІ.
Имотът на наследодателя на ищците е отнет от държавата без законово основание, но не са налице предпоставките на чл.2, ал.5 от ЗОСОИ за реално връщане на имота, тъй като в резултат на реализираното строителство и прокарване на улица, от свободната за застрояване площ не може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот.
С оглед изложеното ищците неоснователно претендират да се признае за установено по отношение на общината, че те са собственици на процесните реални части от урегулирани поземлени имоти, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. А., М. А. З. и П. А. Х. срещу О. Н. искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ за приемане за установено по отношение на О. Н. , че ищците са собственици на основание чл.2, ал.2 от ЗОСОИ на частите от дворно място от 1200кв.м., образуващо имот пл. №205 по плана на гр. Н. от 1965г., понастоящем попадащи в УПИ ХХVІ /със 102кв.м./ и в УПИ ХХVІІ /със 187кв.м./ в кв.55 по плана на гр. Н., като неоснователни.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
обстоятелствената част на исковата молба няма твърдения за обезщетяване на касаторите чрез съсобственост върху урегулираните поземлени имоти по реда на ЗОСОИ. Предпоставка за това обезщетение е невъзможност за реално възстановяване на имота поради причините, посочени в чл.2, ал.1 от ЗОСОИ, а при реално възстановяване на собствеността по чл.3, ал.1 от ЗВСОНИ на правоимащите – ако те пожелаят да бъдат обезщетени по начините и способите, предвидени в чл.2, ал.1 от ЗОСОИ /чл.2, ал.3 от ЗОСОИ/. Последното е самостоятелно основание за възникване на право на обезщетение по ЗОСОИ, което се реализира по предвидения от този закон административен ред за обезщетяване.
Претенцията за собственост на реална част от посочените в исковата молба два урегулирани поземлени имота се основава на реституцията им на основание чл.2, ал.6 от ЗОСОИ.
За да настъпи реституционният ефект в хипотезата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ е необходимо при влизане в сила на ЗОСОИ да са налице общите предпоставки за възстановяване на собствеността, предвидени в ЗВСОНИ. Не могат да бъдат върнати реално имоти на собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл.1 и 2 Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане /аргумент чл. 2, ал.1 от ЗОСОИ/. Съгласно чл.2, ал.6 от ЗОСОИ когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25 февруари 1992 г., собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените, се уреждат съгласно чл.73 и 74 от Закона за собствеността. Разпоредбата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ не третира застроените с незаконни строежи или след 25.02.1992 г. подлежащи на реституция имоти като промяна на вещта, пречка за нейното реституиране, поради което за реституцията на имота и за конкретния спор за собственост са релевантни както времето на извършване на строежа на сградите в терена за почивни станции, които попадат върху бившия имот пл. №205, така и законното им построяване. В нарушение на процесуалните си задължения по чл.157от ГПК/отм./ въззивният съд не е изследвал кога и законно ли са построени сградите. Едва при изясняване на тези въпроси би могло да се отговори дали извършеното строителство е пречка за реално връщане на имота, респ. дали може от незаетата от строителството част да се обособи самостоятелен УПИ. С оглед на тези изводи ще следва да бъде разрешен и конкретния спор за собственост на реални части от УПИ ХХVІ – общински и УПИ ХХVІІ – общински.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в обжалваната част по отношение на предявения иск за собственост на реални части от УПИ ХХVІ и УПИ ХХVІІ и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се отмени в тази част и на делото да бъде даден ход по същество пред касационната инстанция за изясняване законността на извършеното строителство и времето на извършването му. Ще следва да се изслуша експертно заключение по тези въпроси: кога са извършени строежите на сградите и при изграждането им спазено ли е действащото законодателство. Внасянето на депозита за експертизата ще следва да бъде възложен върху О. Н. , в чиято доказателствена тежест е установяването на пречките за реституция по чл.2, ал.6 от ЗОСОИ.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението от 14.11.2007г. по гр.д. №687/2006г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с което са отхвърляни претенциите на М. И. А., М. А. З. и П. А. Х. срещу О. Н. за приемане за установено по отношение на О. Н. , че наследниците на А. А. А. са собственици на частите от дворно място от 1200кв.м., образуващо имот пл. №205 по плана на гр. Н. от 1965г., понастоящем попадащи в УПИ ХХІІ /със 175кв.м./ и УПИ ХХІІІ /с 325кв.м./ в кв.55 по плана на гр. Н. и ПРЕКРАТЯВА производството по тези претенции и делото в тази част.
ОТМЕНЯ решението от 14.11.2007г. по гр.д. №687/2006г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с което след като е отменено решението от 29.08.2003г. по гр.д. №32/2003г. на Несебърски районен съд, е постановено ново за отхвърляне претенциите на М. И. А., М. А. З. и П. А. Х. срещу О. Н. за приемане за установено по отношение на О. Н. , че наследниците на А. А. А. са собственици на частите от дворно място от 1200кв.м., образуващо имот пл. №205 по плана на гр. Н. от 1965г., понастоящем попадащи в УПИ ХХVІ /със 102кв.м./ и в УПИ ХХVІІ /със 187кв.м./ в кв.55 по плана на гр. Н.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
УКАЗВА на О. Н. в 10-дневен срок от съобщението с писмена молба да вземе становище относно законността и времето на извършване на строежите на сградите в терена за почивни станции, които попадат върху бившия имот пл. №205 по плана на гр. Н. част от 1965г. и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.казанията да се съобщят чрез кмета на общината.
ДОПУСКА съдебно-техническата експертиза със задача: да извърши проверка в техническата служба на общината и в архива на почивната станция на профсъюзите и да даде заключение кога са извършени строежите на сградите в терена за почивни станции, които попадат върху бившия имот пл. №205 по плана на гр. Н. част от 1965г., и при изграждането им спазено ли е действащото законодателство.
ВЪЗЛАГА задачата на вещото лице Г. П. Г. от гр. С., жк”Б”, ул.”В”, бл.25, ет.16, ап.76, при депозит 500лв./петстотин лева/, вносим от О. Н. в 10-дневен срок от съобщението, като в същия срок представи доказателства за внасянето на депозита.
ДАВА възможност на страните в 10-дневен срок от съобщението с писмени молби да поставят въпроси към експертизата и да ангажират доказателствата, които ще ползват в процеса.
НАСРОЧВА делото на 08.06.2009г. – 9.30 часа с призоваване на страните: ищците М. И. А., М. А. З. и П. А. Х. и ответника О. Н. , с указанията. Да се уведомят страните за допуснатата експертиза. Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Sign in to YouTube now!