– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119
гр. София, 02.02.2016 година
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 27.01.2016 (двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 122 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от И. С. Г. срещу решение № 6469/17.09.2015 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-„д” състав, постановено по гр. д. № 19 681/2014 година, касационна жалба с вх. № 129 828/27.10.2015 година.
С обжалваното решение съставът Софийски градски съд след частична отмяна на решение от 17.07.2014 година на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 37 842/2014 година е отхвърлил предявените от И. С. Г. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 последният във връзка с чл. 225, ал. 1от КТ, с които тя е поискала да бъде признато за незаконно уволнението й от длъжността „специалист операции-касиер”, извършено със заповед № 94/23.05.2014 година на Изпълнителните директори на ответника, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ, като същото бъде отменено и бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а ответника да й заплати сумата от 3910.48 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 01.06.2014 година до 11.07.2014 година. Същевременно е потвърдил първоинстанционното решение с частта му, с която искът на Г. за заплащане на обезщетение е отхвърлен до пълния претендиран размер от 7297.46 лева. В подадената от И. С. Г. касационна жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ и че работодателят не е бил задължен да извършва подбор по реда на чл. 329 от КТ, тъй като били уволнени всички заети в закритото звено служители. Изложени са съображения за това, че дейността на закритото от работодателя звено не е преустановена, а е продължава да се осъществява като е преминала към друго звено, което е открито едновременно със закриването на първото. Поради това според жалбоподателката не е налице закриване на част от предприятието, а вътрешно преструктуриране на същото, което от своя страна е свързано с изменение в щатното разписание. Затова работодателят е бил задължен да извърши подбор по реда на чл. 329 от КТ и тъй като не е изпълнил това си задължение прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателката е било незаконосъобразно. Поискано е въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови друго, с което предявените от И. С. Г. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ искове да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. С. Г. е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 161 702/30.12.2015 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. В случай, че се допусне касационно обжалване то е изразено становището, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди.
И. С. Г. е била уведомена за обжалваното решение на 24.09.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 129 828/27.10.2015 година като е подадена по пощата на 23.10.2015. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че И. С. Г. е била в трудови отношения с [фирма] [населено място] като е заемала длъжността „специалист операции-касиер” във Ф. Ц. „Т.” [населено място]. Прието е, че въз основа на решение на Управителния съвет на [фирма] [населено място] този център е бил закрит, като на два етапа са били прекратени трудовите правоотношения на всички заети в него служители. Според въззивния съд финансовите центрове на банката представляват относително самостоятелни структурни звена, които осъществяват относително самостоятелна дейност и имат относителна управленска самостоятелност в структурата на банката. Затова закриването на един такъв център представлявало закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ. С оглед на тези съображения е прието, че работодателят е имал правната възможност да прекрати едностранно трудовото правоотношение на И. С. Г. като при това, тъй като се прекратяват трудовите правоотношения на всички заети в центъра служители, не е задължен да извършва подбор по реда на чл. 329 от КТ. При постановяването на решението си съставът на въззивния съд е разгледал изложените във въззивната жалба на [фирма] [населено място] оплаквания срещу първоинстанционното решение като при това е приел, че те са основателни. В тази връзка не са приети изводите на първата инстанция, че закриването на Ф. ц. „Т.” и Ф. ц. „К. Б. І” и откриването на Ф. ц. „П.”, всичките в [населено място] представлява вътрешно преустройство на структурата на „О. б. АД” [населено място], което от своя страна води до промени в щатното разписание и е основание за прекратяването на трудовото правоотношение на И. С. Г. по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, което от своя страна задължава работодателя да извърши подбор. Не е възприет и изводът на първоинстанционният съд, че преминаването на клиентските сметки от двата закрити финансови центрове към новооткрития такъв представлява сливане на центрове, което води до преструктуриране в щата.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. С. Г. твърди, че в обжалваното решение съставът на Софийски градски съд се е произнесъл по правните въпроси за това финансовия център към банка представлява самостоятелно структурно звено или не и за това налице ли е закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ, в случаите когато се закриват един или няколко такива центрове като заедно с това се открива нов такъв, към който преминават всички дейности осъществявани от закритите такива, както и в случай че само част от дейностите преминават към новия център, а останалата част към други структури на банката. От посочените по-горе мотиви на състава на Софийски градски съд е видно, че тези въпроси са били включени в предмета на спора, обсъждани са от въззивният съд и са обусловили решението му. Затова същите отговарят на изискванията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по гр. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС и въз основа на тях трябва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по подадената от И. С. Г. касационна жалба за проверка на съответствието му с представената задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 100/05.04.2011 година, постановено по гр. д. № 701/2009 година и в решение № 329/13.07.2011 година, постановено по гр. № 1073/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
Тъй като производството е по трудов спор и по силата на чл. 5, б. „в” от ЗДТ И. С. Г. е освободена от задължението за внасяне на държавна такса делото трябва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6469/17.09.2015 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-„д” състав, постановено по гр. д. № 19 681/2014 година, по подадената от И. С. Г. с ЕГН [ЕГН] и със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. , ап. чрез адвокат П. Р., касационна жалба с вх. № 129 828/27.10.2015 година.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.