O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 20.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1383 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 10572/ 06.12.2013 год. на [фирма] [населено място] подадена чрез адв. А. Ч. САК срещу въззивно Решение Nо 92 oт 11.10.2013 година по гр. възз. д. Nо 227/ 2013 год. на АС- Бургас , с което са отхвърлени обективно съединени исковете по чл. 26 ал.2 ЗЗД и чл. 124 ал.1 ГПК.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон , съществени процесуални правила обосноваващи недопустимост респ. нищожност на съдебния акт, основания за отмяна по чл. 281 т.1 , т.2 и т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа по въпросите за характера на въззивното решение, когато е постановено , без да се обсъждат доводите по въззивната жалба , и при непроизнасяне по твърдяните/ доказани в хода на делото/ факти с довод, че „трайната практика на съдилищата е да се обезсилват решения , при условията на ‘свръхпетитум” или липса на правен интерес от съществото на постановеното решение – Р Nо 110/ 12.05.2011 год. по гр.д. Nо 765/2010 год. на Шуменския окръжен съд и Р Nо 34 от 06.03.2013 год. по възз. гр.д. Nо 121/2012 год. на АС-Варна , в хипотезите на произнасяне от страна на съда по въпроси, непоставени от ищеца в петитума на исковата молба.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпросите , касаещи приложението на чл. 146 ГПК в рамките на инстанционните производства и значението му за правилното очертаване субективната и обективна/ предмет на спора/ рамка на исковия процес с довод , че произнасянето на ВКС се налага от г.т. на еднаквото и точно прилагане на закона.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- Е. Б.-Е. Е. [населено място], с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК , както и досежно неоснователността на касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данъчната оценка на заявения вещен иск за собственост от 19 113.10 лв., същата се явява процесуално допустима.
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по отхвърлените обективно съединени искове на [фирма] срещу [фирма] П. на основание чл. 124 ал.1 ГПК за собствеността на ТРАФОПОСТ, намиращ се в х-т С. С. б.- Н. , имот с идентификатор 51500.505.235.4 по КК , с площ от 165 кв.м. и за прогласяване нищожността на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД на сделката по НА Nо 159/ 2007 година поради невъзможен предмет-липса на легитимиран продавач и липса на волеизявление за продажба на собственика [фирма] –от една страна и от друга- липса на обект на сделката, поради липса на обособеност на предмета / респ. липса на трафопост на три етажа със застроена площ от 165 кв.м./.
За да отхвърли исковете , решаващият съд е приел , по силата на приватизационният договор от 26.09.2001 година с който З. Т. АД е придобила собствеността на ресторантски комплекс С. – С. б. , процесният трафопост не е и не би могъл да е обект на приватизационната сделка, тъй като съгласно ЗЕЕ/ отм./ тези обекти – енергийни съоръжения, чрез които се осигурява снабдяването с електроенергия на повече от един потребител, не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки , тъй като титулярите на право на собственост, техен собственик може да бъде само лицензирано търговско дружество, сключеният в последствие договор по НА 159/2007 година няма невъзможен предмет, нито липсва валидно изразено съгласие за разпореждане в полза на ответното дружество – Е. Б.
След преценка на наведените от страните доводи в правомощията по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира , че касационното обжалване следва// не следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
По изведения въпрос за характера на въззивното решение, когато е постановено , без да се обсъждат доводите по въззивната жалба , и при непроизнасяне по твърдяните , но доказани в хода на делото факти може да бъде допуснато касационно обжалване.
Поставеният процесуално-правен въпрос не поставя принципното питане по приложение на правна норма, а касае конкретно приложение на базата на събрани по делото факти, които са различни във всеки един от случаите. Формулираният въпрос по същество съставлява оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно предмета на спора, а очертаването на този предмет винаги е в зависимост от конкретно въведени в исковата молба обстоятелства , оспорвания и възражения на ответника. Ето защо да се търси аналогия и съпоставка с крайния правен резултат по представените Решение Nо 110/ 12.05.2011 год. по гр.д. Nо 765/2010 год. на Шуменския окръжен съд и Решение Nо 34 от 06.03.2013 год. по възз. гр.д. Nо 121/2012 год. на АС-Варна ,в „хипотезите на произнасяне от страна на съда по въпроси, непоставени от ищеца в петитума на исковата молба’, не може да се обуслови извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Не може да се допусне исканото касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите , касаещи приложението на чл. 146 ГПК в рамките на инстанционните производства и значението му за правилното очертаване субективната и обективна/ предмет на спора/ рамка на исковия процес , тъй като еднаквото и точно прилагане на нормите на въззивното обжалване се даде с разясненията на ТР 1/ 2013 год. от 09.12.2013 година на ОСГТК на ВКС , а постановеното от въззивния съд решение, макар и не особено добре мотивирано ,е постановено при принципното съобразяване с тези разяснения.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх.Nо 10572/ 06.12.2013 год. на търговско дружество [фирма] [населено място] подадена чрез адв. А. Ч. -САК срещу въззивно Решение Nо 92 oт 11.10.2013 година по гр. възз. д. Nо 227/ 2013 год. на АС- Бургас , с което са отхвърлени обективно съединени исковете по чл. 26 ал.2 ЗЗД и чл. 124 ал.1 ГПК срещу ответника [фирма] П.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :