Т.д№ 431. /11 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр. София, 22.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на седми февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №431/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. С. И. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу решение № 353 от 19.11.2010 г. по в.гр.д. № 956 /10 на Окръжен съд-В.Т., с което се потвърждава решение №352 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 877/2010 на РС-Г.О., с което е уважен, ведно със законните последици, искът на [фирма]-С. с правно основание чл. 534 ал.1 от ТЗ срещу касатора за сумата от 7 500 евро, за които последният се е задължил по запис на заповед, изд. на 30.08.2006 г. вземането , по който е погасено по давност.
Навеждат се доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което приема иска за основателен въззивният съд е преценил, че е сезиран със специалния иск за неоснователно обогатяване в следствие на прескрибиран менителничен ефект на погасен по давност запис на заповед-чл.534 ал.1 от ГПК. Самият запис е редовен от външна страна с падеж на 15.12.2006 г. или тригодишният давностен срок за упражняване на правата по него изтича на 15.12.2009 г.. Ето защо , според решаващия състав, и доколкото по този специален иск за неоснователно обогатяване на издателя на записа на заповед във вреда на кредитора-ищец не следва да се доказва факта и степента на обогатяване, то искът се явява основателен и доказан. При произнасянето си, въззивният съд е игнорирал напълно доводите на ответника-издател на ценната книга за наличие на каузално правоотношение с ищеца, по повод на което е издадена заповедта и е отказал обсъждане на сочените от страна на издателя доказателства за наличието на такова правоотношение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за спора: за задължението на решаващия съд да разгледа наведеното му от страната каузално отношение за обезпечаване вземането по което е издаден записът на заповед, след прескрибирането на който се води искът по чл.534 ал.1 от ТЗ, както и за разпределяне доказателствената тежест относно правопораждащите каузалното правоотношение факти и за това следва ли да се доказва обогатяването, съответно обедняването на страните по менителничното отношение при иск по чл.534 ал.1 от ТЗ.
Твърди се, че по тези въпроси са налице основанията за допускане до касация, визирани в чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост и формулировката на правните въпроси от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същите отговарят на тях и следователно се явяват обуславящи изхода на спора. В отговор на въпроса за задължението на решаващия съд да разгледа наведеното му от страната каузално отношение за обезпечаване вземането по което е издаден записът на заповед и за разпределяне доказателствената тежест относно правопораждащите каузалното правоотношение факти е формирана постоянна практика на ВКС от категорията на задължителната за съдилищата, т.е. решения постановени по чл.290 от ГПК:Р №121 /04.07.2009 г. по т.д. №55/2009 г. на ВК, ТК, ІІ т.о. Р №41/22.04.2010 г. по т.д. № 575/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р 0149/05.11.2010 г. и други. Отговорът в посочената задължителна практика е в насока, че при направено възражение от длъжника основано на каузално правоотношение ,за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед не е достатъчно проверка само от външна страна редовността на документа, но ищецът следва да докаже пораждането на каузалното правоотношение, а ответникът погасяването му. Този отговор на въпроса се отнася и до специалният иск за неоснователно обогатяване въз основа на погасено по давност вземане по запис на заповед. Ето защо , при положение, че ответникът е навел факта и представил доказателства за наличие на консултантски договор между страните по иска изпълнението, на който от страна на ответника консултант се гарантира с издадената ценна книга, то като е приел, че това възражение е ирелевантно, съдът е дал отговор на обуславящия въпрос обратен на този в цитираната задължителна практика на ВКС.
С оглед несъвпадане на отговора даден от съда по несъстоятелността с този в посочените решения на ВКС е налице основание за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
По втория въпрос липсва противоречие с практиката на ВКС, с оглед Р №229/06.01.2011 г. по т.д. №259/2010 г. на ВКС, ІІ т.о..
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 353 от 19.11.2010 г. по в.гр.д. № 956 /10 на Окръжен съд-В.Т..
УКАЗВА на К. С. И. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 292,50 лева по набирателната сметка на ВКС в едноседмичен срок, след което да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.