Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр. София, 24.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 191 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 3, 4, 5 и 6 ЗМТА за отмяна на решение от 30.06.2008г. по м. а. д. № 16/2006г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
Ищецът Н. В. Н. в качеството на едноличен търговец с фирма „Н” със седалище в гр. С. твърди, че решението от 01.12.2008г. по в. а. дело № 217/2007г. на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата, с което е осъден да заплати на „С” ООД претендираната сума по прекратени договори за наем от 02.10.2006г. и 14.11.2006г., е недопустимо, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на процесуалните правила и правото на защита. Поддържа становище, че АС при БТПП не е компетентен, поради това, че предметът на спора не подлежи на арбитраж, тъй като в двата договора за наем съществуващата арбитражна клауза предвижда разглеждане на спорове относно изпълнението на договорите от Арбитражен съд, но не и споровете относно тяхното прекратяване. Ищецът твърди, че е оспорил компетентността на арбитражния съд в първото заседание, за което е бил уведомен и е имал възможност да вземе участие. Релевирани са твърдения за ненадлежно уведомяване на ищеца – ответник по исковете пред АС при БТПП и нарушаване правото му на защита – не е бил уведомен за образуваното арбитражно производство, поради което не е имал възможност да се запознае с исковата молба и доказателствата, да представи своя отговор и е лишен от правото на избор на арбитър и заместник – арбитър. Ищецът поддържа, че образуването на арбитражния съд е проведено в нарушение на правилата, уговорени между страните. Конституирането на окончателния състав е извършено без неговото знание и одобрение. Ищецът моли арбитражното решение да бъде отменено на основание чл. 47, т. 3 ЗМТА, евентуално на основание чл. 47, т. 4, т. 5 или т. 6 ЗМТА.
Ответникът „С” Е. , гр. С. оспорва предявените искове и поддържа становище за тяхната неоснователност. Прави възражение, че предмет на заявената претенция пред АС при БТПП е за изпълнение на договорите за наем – заплащане на наем, поради което спорът подлежи на разглеждане от арбитражен съд. Излага съображения за неоснователност на становището за неправилност при конституиране на състава и начина на призоваване, тъй като арбитражният съд е изискал от молителя на два пъти да представи удостоверение за актуално състояние и съобщенията за образуваното арбитражно производство са изпратени на адреса, посочен в удостоверенията за актуално състояние. Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Исковата молба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение, постановено на 01.12.2008г. по в. а. дело № 217/2007г. на Арбитражен съд при Българската търговско – промишлена палата ответникът в арбитражното производство Е. „Н” е осъден да заплати на „С” ООД сума в размер 15 747,99 евро с ДДС, представляваща неплатен наем за м. септември и октомври 2007г. по договори за наем от 02.10.2006г. и 14.11.2006г. за обекти, намиращи се в гр. С., ул. „С” № 1, законната лихва върху тази сума от 02.11.2007г. до окончателното изплащане, сума в размер 3 669 лв. – арбитражни разноски и разходи за процесуална защита. В останалата част искът е отхвърлен до пълния му предявен размер.
Съобразно чл. 47, т. 3 и т. 5 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховен касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България /т. 3/ или ако решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора /т. 5/. Първата хипотеза на чл. 47, т. 3 ЗМТА предполага липса на компетентност на арбитражния съд поради неарбитруемост на спора. Арбитражът не е допустим по всички правни спорове. Някои видове искове с определен предмет са недопустими за разглеждане от арбитражния съд, например имуществени спорове с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, неимуществените спорове като спорове за произход, за прекратяване или унищожаване на брака, упражняване на родителски права и др. Осъдителни искове за заплащане на определени суми във връзка с изпълнение на задължения по договор за наем, респективно последиците от неизпълнение на договорните задължения, напр. наем или обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемния договор, могат да бъдат разглеждани от арбитражен съд, ако в договора е предвидена арбитражна клауза.
Първата хипотеза на чл. 47, т. 5 ЗМТА урежда отмяна на арбитражното решение при липса на компетентност на Арбитражния съд поради това, че разгледаният спор не е предвиден в арбитражното споразумение. Тази разпоредба предполага арбитруем спор, който не е включен в арбитражната клауза. В настоящия случай в договорите за наем от 02.10.2006г. /чл. 15.1./ и 14.11.2006г. /чл. 15.1./ съконтрахентите са уговорили, че всички спорове по тяхното изпълнение, които не могат да бъдат решени между страните по пътя на преговорите, ще бъдат отнасяни пред Арбитражния съд при БТПП гр. С., съобразно неговия правилник за разглеждане на дела, основани на арбитражно споразумение, като е приложимо българското право. Арбитражно дело № 217/2007г. е образувано по повод предявена искова молба от „С” Е. за заплащане на наем за два описани магазина, находящи се в гр. С., ул. „С” № 1, съответно за м. септември и октомври 2007г. по договор за наем от 02.10.2006г. и за м. август, септември и октомври 2007г. по договор за наем от 14.11.2006г. Плащането на уговорения наем е основно задължение на наемателя и заявените претенции по повод неплатения наем представляват спор по изпълнението на наемните договори. Следователно с решението на АС при БТПП – предмет на иска е разрешен спор, който е предвиден в арбитражното споразумение.
Съгласно чл. 47, т. 4 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховен касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяна не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството. Ищецът твърди, че не е надлежно уведомен от АС при БТПП за образуваното арбитражно производство, поради което не е имал възможност да се запознае с исковата молба и доказателствата, да представи своя отговор и е лишен от правото на избор на арбитър и заместник – арбитър.
Видно от приложеното в. а. дело № 217/2007г. на Арбитражен съд при БТПП, на 09.11.2007г. на ищеца – ответник по арбитражното дело на седалището и адреса на управление съгласно удостоверение за актуално състояние от 23.10.2007г. – гр. С., район „В”, ул. „664-та” № 39 са изпратени исковата молба и книжата по делото П. се е върнала в цялост с отбелязване от пощенската служба върху обратната разписка „П”. Пратката е изпратена отново на Е. „Н” на адреса с куриерска поща „Б”, оставени са три известия, след което пратката се е върнала на 21.12.2007г. с отбелязване от „Б” – „Н”. След представяне на ново удостоверение за актуално състояние на Е. „Н”, в което са посочени същото седалище и адрес на управление – гр. С., район „В”, ул. „664-та” № 39, с определение от 13.02.2008г. Председателят на АС при БТПП на основание чл. 14, ал. 4 от Правилника на АС при БТПП е назначил арбитър на ответника, след което е сформиран решаващия орган съгласно протокол от 26.02.2008г. и е насрочено първото заседание на 27.03.2008г.ведомлението за това заседание заедно с декларациите за безпристрастност и независимост на арбитрите са изпратени на ответника по арб. дело на седалището и адреса на управление, но същото се е върнало в цялост с отбелязване от пощенската служба „Пратката не е потърсена от получателя”. При проведеното на 27.03.2008г. арбитражно заседание ход на делото не е даден поради нередовно призоваване на Е. „Н”. За второто арбитражно заседание, насрочено за 22.05.2008г., на Е. „Н” лично на 14.04.2008г. са връчени уведомлението и протокол от арбитражното заседание на 27.03.2008г., в който са отразени страните и наличието на висящ спор пред АС при БТПП. Връчването е извършено на адреса на управление гр. С., ул. „664-та” № 39. На 08.05.2008г. едноличният търговец се е явил в Секретариата на АС при БТПП и е получил исковата молба, приложенията към нея и заключението на счетоводно-икономическата експертиза.
При така изложените фактически данни се налага изводът, че ищецът – ответник по арбитражното дело е бил надлежно уведомен за образуване на арбитражното производство и за арбитражните заседания по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗМТА и чл. 12, ал. 2 Правилника на АС при БТПП. Посочените разпоредби уреждат законова презумпция за валидно връчване на книжа, призовки и съобщения по делото в случаите, когато получателят е отказал да ги получи или не се е явил в пощенската станция да ги получи, ако тя удостовери това. В настоящия случай едноличният търговец е бил известяван многократно от пощенската служба и куриерска поща „Б”, но не се е явил, за да получи изпратените му уведомления и книжа, като това обстоятелство е удостоверено от пощенската станция. Поради това и с оглед факта, че за арбитражното заседание на 22.05.2008г. ответникът пред АС при БТПП е уведомен лично на 14.04.2008г., се налага изводът, че твърдението за ненадлежно уведомяване образуваното арбитражно производство и липсата на възможност да се запознае с исковата молба и доказателствата и да представи своя отговор е неоснователно. Съгласно чл. 9, ал. 2 Правилник на АС при БТПП срокът за отговор на исковата молба и за посочване на арбитър е 15 дни, считано от получаване на препис от исковата молба. На основание чл. 32, ал. 2 ЗМТА и чл. 12, ал. 2 Правилника на АС при БТПП с неявяването на ответника по арбитражното дело в пощенската станция да получи изпратените му искова молба и книжа и удостоверяването на това обстоятелство от пощенската служба към „Български пощи” ЕАД исковата молба и книжата се считат предадени и от този момент започва да тече срока за отговор по предявените искове и за посочване на арбитър. Ищецът – ответник в арбитражното производство е имал възможност и след получаване на уведомлението на 14.04.2008г. да изрази становището си по обективно съединените искове и определянето на арбитър, но е направил това едва в арбитражното заседание на 22.05.2008г. Следователно становището на ищеца, че правото му на защита било нарушено от АС при БТПП, е неоснователно.
Съгласно чл. 47, т. 6 ЗМТА образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА, а ако липсва споразумение – когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА. Становището на ищеца, че образуването на арбитражния съд е проведено в нарушение на правилата, уговорени между страните, е неоснователно. В двата договора за наем не са предвидени правила за образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура, поради което приложение намират разпоредбите на ЗМТА и Правилника на АС при БТПП. Съобразно чл. 12, ал. 2 ЗМТА и чл. 14, ал. 1 Правилник на АС при БТПП, ако арбитражният съд е от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър и негов заместник, а двамата арбитри назначават третия. Срокът за посочване на арбитър от ответника съвпада със срока за отговор на исковата молба, който в настоящия случай е 15-дневен /чл. 9, ал. 3 вр. ал. 2, Правилник на АС при БТПП/. Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 Правилник на АС при БТПП и чл. 12, ал. 2 ЗМТА регламентира правомощието на Председателя на АС при БТПП да назначи арбитър в случаите, когато страната не посочи арбитър или арбитрите не изберат председател на решаващия оран. Н. В. Н. като Е. „Н” е уведомен за арбитражното производство по реда на чл. 32, ал. 2 ЗМТА и чл. 12, ал. 2 Правилник на АС при БТПП и тъй като в изискуемия срок не е посочил арбитър, Председателят на АС при БТПП е определил такъв въз основа на чл. 14, ал. 4 Правилник на АС при БТПП. Ищецът – ответник в арбитражното производство е имал възможност след получаване на уведомлението на 14.04.2008г. да изрази становището си във връзка с назначените арбитри своевременно, в срок до 29.04.2008г. Такова становище е изразено несвоевременно, едва в арбитражното заседание на 22.05.2008г. Като не е направил възражение срещу арбитрите в предвидения срок, се счита, че ответникът по арбитражното дело е приел определения решаващ състав.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. Н. в качеството на едноличен търговец с фирма „Н” със седалище в гр. С. срещу „С” ООД, гр. С. иск с правно основание чл. 47, т. 3, 4, 5 и 6 ЗМТА за отмяна на решение от 01.12.2008г. по в. а. д. № 217/2007г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: