8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
София, 26.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№7034 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат Г. Д., процесуален представител на М. И. Б., срещу решение №273/30.05.13г. по гр.д.№192/13г. на Софийския окръжен съд, с което е уважен предявеният срещу жалбоподателя иск по чл.108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване владението на дворно място и жилищна сграда в [населено място], [община], основан на договор за покупко-продажба, сключен между ответника М. Б. и ищеца В. М..
. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е спазил указанията на ВКС, дадени с отменителното решение по делото. Тези указания били задължителни не само по отношение на допустимостта на свидетелските показания при условията на чл.165, ал.2 ГПК, но и за начина на тълкуване на вече установените факти и правните им последици. Процесуалното нарушение довело до погрешен извод, че между страните по делото съществува валиден договор за покупко-продажба на процесния имот, докато в действителност продажбата е симулативна, прикрива недействително съглашение по чл.152 ЗЗД за обезпечаване на договор за заем чрез прехвърляне на собственост върху недвижим имот. Нищожният договор за продажба не е довел до прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот, затова съдът не е имал основание да уважи предявения срещу жалбоподателя иск по чл.108 ЗС.
Ответникът в производството В. С. М. оспорва жалбата. Счита, че действителните отношения между страните по повод процесния недвижим имот са по валиден договор за покупко-продажба, който е произвел вещноправно действие, затова предявеният иск по чл.108 ЗС правилно е бил уважен.
С определение №164 от 18.03.14г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите дали са задължителни за въззивния съд отменителните решения на ВКС по чл.293, ал.3 ГПК, в частта, съдържаща фактически констатации и правни изводи по отношение на обстоятелства, за които е събран необходимият доказателствен материал, както и представлява ли признанието на факт, съдържащ се в изявление пред държавен орган, доказателство за съществуването на признатия факт и може ли същото да бъде опровергано със свидетелски показания.
По поставените въпроси настоящият състав приема следното:
В решение №250 от 18.07.2013г. по гр.д.№634/11г. на ВКС, ІІ ГО е прието, че новото разглеждане на делото в хипотезата на чл.218з ГПК /отм./ е с различни рамки от първоначалното разглеждане от въззивния съд. Новото разглеждане на делото започва от това процесуално действие, което е било опорочено и което е дало основание за отмяна на решението, а указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона с оглед релевантните факти на конкретния правен спор са задължителни за въззивния съд. Задължителни за въззивния съд са и указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици. Споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си.
В обжалваното решение на Софийския окръжен съд, постановено след отменително решение на ВКС по същото дело, изводите по фактите и тяхното правно значение се различава от приетото от ВКС в отменителното решение. Съставът на ВКС е направил тълкуване на писмените обяснения от 18.12.2009г. на ищеца В. С. М. пред органите на МВР. Приел е за необоснован извода на първия въззивен съд, че не би могло да се направи връзка между заема от 5400лв. и издаденият запис на заповед с падеж 30.12.09г., както и извода, че обясненията на В. М. се отнасят до три последователно разположени във времето съгласия за различни облигационни отношения. Приел е, че при анализ на тези обяснения се потвърждава тезата, че процесното жилище е продадено след сключен договор за заем, задължението по който не е погасено към момента на сключване на договора за продажба, както и че по-късно страните са се уговорили да бъде прехвърлено отново жилището от купувача на продавача като се издължат сумите по заема „и някой лев отгоре”. Приел е, че тези обяснения подкрепят твърдението за обвързаност на договора за заем и продажбата на жилището, тъй като съдържат признание, че продажбата е сключена след договора за заем, както и че между страните е постигната договореност след връщане на сумата и лихвите имотът да се прехвърли обратно на продавача. Направен е извод, че обясненията представляват начало на писмено доказателство, което обуславя допустимост на гласните доказателства във връзка с твърденията за симулация, затова е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да ги обсъди. При новото разглеждане на делото обаче вторият въззивен състав е приел нещо различно. Приел е, че наличието на договор за заем за сумата от 5400лв. изобщо не е доказано; издаденият запис на заповед не съдържа данни за каузално правоотношение между страните, не е доказано съществуването на парично задължение, което да е обезпечено чрез продажбата на процесния имот. Не е налице обвързаност между правоотношението по повод сумата от 5400лв., чиято правна природа е неизяснена и правоотношението с предмет процесния имот. Близостта във времето между тези правоотношения не означава, че те се намират във връзката, твърдяна от ответника по предявения иск. Няма доказателства по делото продажбата да е привидна и да прикрива друго съглашение между страните. Такава клауза не се съдържа в договора за продажба, не може да бъде извлечена и при съвкупна преценка на доказателствата по делото. Продажбата е валидна, породила е вещен прехвърлителен ефект и основаният на нея иск по чл.108 ЗС следва да бъде уважен.
Настоящият състав констатира противоречие между фактическите и правните изводи, направени от ВКС и от втория въззивен състав по същото дело. Това противоречие е в несъответствие с приетото от ВКС в цитираното по горе решение по чл.290 ГПК – решение №250 от 18.07.2013г. по гр.д.№634/11г. на ВКС, ІІ ГО.
Настоящият състав приема за правилна практиката, изразена в решение №250 от 18.07.2013г. по гр.д.№634/11г. на ВКС, ІІ ГО, която следва да бъде приложена и по настоящото дело. След като спорът между страните по съществуването на определени факти и обстоятелства и за тяхното правно значение е разрешен с отменителното решение на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане за изясняване на други факти и обстоятелства, вторият въззивен състав следва да ограничи своята дейност само в рамките на това, за което делото е върнато, като приеме останалите факти и тяхното значение така, както ВКС ги е приел в своето отменително решение.
По втория въпрос – като е приел, че писмените обяснения на В. М. пред органите на МВР, обсъдени и във връзка с гласните доказателства по делото, не доказват наличие на договор за заем между него и ответника, въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС, според която признанието на факт, съдържащо се в изявление пред държавен орган, е извънсъдебно и има същата доказателствена сила като съдебното признание – определение №92 от 26.01.12г. по гр.д.№881/11г. на ВКС, ІV ГО, както и че не може със свидетелски показания да се опровергава изходящ от страната частен документ – решение №484 от 11.06.2010г. по гр.д.№375/10г. на ВКС, ІV ГО.
По съществото на касационната жалба.
Предмет на делото е спор между ищеца В. С. М. и ответника М. И. Б. за собствеността на дворно място и жилищна сграда, находящи се в [населено място], [община]. Ищецът основава своя иск по чл.108 ЗС на сключен във формата на нотариален акт договор за покупко-продажба на процесния имот, по силата на който той е придобил собствеността на имота, а ответникът противопоставя възражения, че договорът за продажба е привиден и прикрива нищожно по смисъла на чл.152 ЗЗД съглашение за обезпечаване на паричен заем чрез прехвърляне на собственост, при съществуваща уговорка за обратно прехвърляне на собствеността след връщане на заема.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 29.04.2009г. К. Н. П. е издала в полза на С. П. М. запис на заповед за сумата от 5400лв. с падеж 30.12.2009г. Поемателят С. М. е баща на ищеца В. М., а издателят К. П. е сестра на ответника М. Б..
На 22.05.2009г. е оформен нотариален акт, съгласно който М. Б. продава на В. М. собствения си недвижим имот – дворно място и жилищна сграда в [населено място], за сумата от 8900лв., която продавачът е получил от купувача.
На 18.11.2009г. ищецът В. М. е подал жалба до Районна прокуратура Б., с която заявява, че в къщата му в [населено място] са се самонастанили неизвестни лица. По образуваната прокурорска преписка са дали писмени обяснения както ищецът В. М., така и ответникът М. Б.. Според В. М. обстоятелствата по спора са следните: Преди 8 месеца той се срещнал с К. и М., които са сестра и майка на М. Б.. Те му поискали пари на заем. Той им дал 5400лв., за които има издаден запис на заповед със срок на издължаване до 30.12.2009г. До момента той не е получил никакви пари от тях. След около 15 дни М. бил закъсал за пари и му продал къщата си в Л. с уговорката, че до 3-4 месеца ще се изнесат от там, тъй като живеят там. След около 2-3 месеца М. го помолил да останат да обитават в имота му и че ще върне „десетте хиляди, които му заплатих за къщата, тези от записната заповед и някой лев отгоре”, тъй като няма къде да живее. В. се съгласил на тази уговорка, но М. нито му връщал парите, нито освобождавал имота. Според писмените обяснения на М., между него и В. имало уговорка за изграждане на съоръжение за обработка на дървен материал в дома му в [населено място] и за да няма отмятане са решили той да прехвърли на В. собствеността на имота. Продажбата била фиктивна. В. заплатил 7 000лв., които всъщност били за закупуване на дървообработваща техника и изграждане на помещения за нея. Впоследствие В. се отказал от проекта и поискал връщане на парите, но не веднага, а след месец март 2010г., при лихва от 12%. След връщане на сумата следвало да се върне и собствеността на имота.
На 18.03.2010г. С. П. М. е поискал от съда да издаде заповед за изпълнение по чл.417 въз основа на писмен документ – записа на заповед за сумата от 5400лв. В подадената бланка той е посочил, че сумата представлява паричен заем. Заповедта е издадена, срещу нея е подадено възражение, което е обусловило предявяването на иск по чл.422, ал.1 ГПК, който е уважен от съда. Образувано е изпълнително производство и е насочено изпълнение върху имуществото на К. Поповска – къща с дворно място в [населено място] и ливада от 1,680 дка в землището на същото село.
Свидетелските показания по делото са противоречиви. Свидетелите А. /без роднински връзки/ и М. /съпруга на ищеца/ са заявили, че при продажбата от 22.05.2009г. реално са били заплатени 10 000лв. като продажна цена на имота, като част от тези пари – около 3000лв. са били на свидетелката М.. Свидетелките М. А. и П. А., съответно майка и леля на ответника, твърдят че продажбата е била фиктивна, че не е плащана продажна цена, а по този начин страните са обезпечили даден от В. на М. паричен заем от 7 000лв., след връщането на който собствеността на имота е следвало да бъде прехвърлена обратно на М., тъй като в него живеят още 10-13 души. Парите им трябвали за разширяване на бизнеса с дървен материал. Първоначално получената сума по заема била 5 400лв., за което бил издаден запис на заповед от К. в полза на С., тъй като към този момент М. все още не е бил изключителен собственик на къщата и не могъл да я прехвърли като обезпечение по заема. Освен записа на заповед, този заем бил обезпечен и със „залог” – земеделски имот на К.. След това заемът достигнал до 7 000лв., като през първия месец лихвата била 12%, през втория – 15%, след това 40% и така лихвата непрекъснато растяла, при което М. отказал да плаща. Освен това връщането на сумите е ставало по сметка на свидетеля А., като В. не е издавал никакви разписки за получените суми.
При тези данни настоящият състав приема следното:
Неправилен е изводът на въззивния съд, че между страните по делото не е имало сключен договор за заем на парична сума. Наличието на такъв договор се установява както от писмените, така и от гласните доказателства по делото и е прието за установено от първия състав на ВКС в отменителното му решение. Действително, има несъответствие между външно изявените и действителните страни по този договор, а също и по отношение на размера на дадения заем. Писменото заявление на С. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК свързва издадения запис на заповед за сумата от 5400лв. с наличието на каузално правоотношение – заем за същата сума, даден от С. М. на К. П.. Заявлението представлява частен писмен документ, който се цени наред с всички останали доказателства по делото, а не свидетелско показание, дадено в ненадлежна писмена форма, както неправилно е приел въззивният съд. Същевременно самият ищец в писмените си обяснения от 18.12.2009г. заявява, че той, а не неговият баща, е дал на К. и нейната майка въпросните 5400лв. Наличието на договор за заем се сочи и от ответника М. Б. в неговите писмени обяснения. Дали действителните страни по този договор още в самото начало са били ищецът В. М. и ответникът М. Б., или те са станали страни по този договор в резултат на новирането му, е без значение за изхода на делото, както е без значение и размерът на дадената парична сума. От значение е обстоятелството, че към момента на оформянето на нотариалния акт за продажба на процесния имот между ищеца и ответника е съществувал договор за заем и че този договор е свързан с продажбата на процесния имот, както е приел и предходният състав на ВКС в отменителното си решение.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че няма връзка между правоотношенията между страните по повод сумата от 5400лв. и продажбата на процесния имот. Този извод противоречи на приетото в отменителното решение на ВКС, постановено в предходното касационно производство по делото, както и на писмените и гласните доказателства. Връзката между паричния заем, продажбата на имота и съглашението за обратно връщане на собствеността личи от писмените обяснения на ищеца от 18.12.2009г. Както е приел и предходният тричленен състав на ВКС, тези обяснения не визират три последователно разположени във времето съглашения по различни облигационни отношения, а наличието на договор за заем, по повод на който се сключва и договорът за продажба, а десетте хиляди лева за къщата са „тези по записната заповед и някой лев отгоре”, като след връщането на заема ще се върне и собствеността върху къщата. Обясненията на ищеца следва да се тълкуват в контекста на обстоятелството, че процесният имот е бил единствено жилище на ответника, че в него са живеели и много други лица, както и че действителният интерес на ищеца е бил да получи връщане на дадения заем с лихвите, а не да придобива собственост върху имота на ответника. Обясненията на ищеца, представляващи признание на факти по делото, обсъдени във връзка с показанията на свидетелките П. А. и М. А., разкриват симулативност на продажбата и стремежът на страните чрез нея да прикрият действителното съглашение за обезпечаване на паричен заем чрез прехвърляне на собственост, което е недействително, съгласно чл.152 ЗЗД. Показанията на свидетелите А. и М., че при оформянето на нотариалния акт за продажба са броени 10 000лв. на ответника М. Б., не съответстват както на данните по нотариалния акт, според който продажната цена е 8 900лв., така и на въпросните писмени обяснения на В. М., изтълкувани в посочения по-горе смисъл. Дори да са дадени някакви пари към този момент, те са по установеното от свидетелите завишаване на договора за заем на сумата от 7 000лв., но не и като продажна цена за имота.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че договорът за продажба, оформен с нотариален акт №16, т.ІІ, рег.№2118, н.д.№197/09г. на нотариус №371 по регистъра на Нотариалната камара, е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, като привиден, прикриващ недействително по смисъла на чл.152 ЗЗС съглашение за даване на собственост като обезпечение на договор за паричен заем между страните. Искът по чл.108 ЗС, основан на този нотариален акт, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен след отмяна на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции – 180лв. държавни такси за първото и за второто касационно производство, както и 600лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.04.2013г. или общо 780лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №273/30.05.13г. по в.гр.д.№192/13г. на Софийския окръжен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. М. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.31 срещу М. И. Б. от [населено място], [община], [улица], иск по чл.108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване владението върху следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], а именно – урегулиран поземлен имот №ХVІІ-638 от кв.26 по плана на [населено място], с площ от 445 кв.м., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 76кв.м., състояща се от дневна с кухненски бокс, две спални и санитарен възел, при съседи по стар доказателствен документ: улица, И. Ц. В. и И. Г., а по скица – улица, УПИ І-637, УПИ ХVІ-639.
ОСЪЖДА В. С. М. да заплати на М. И. Б. сумата от 780лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: