О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1197
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.11.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 987/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. Н. Ж. против решение №109/13.07.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1840/2007г. по описа на съда,с което е оставено в сила решение №1863/12.06.2007г. по гр.д. №1440/2006г. по описа на Варненски районен съд,30 състав,като са отхвърлени исковете предявени от В. Н. Ж. и Т. Й. Т. срещу М. Й. М.,Ю. Д. Д.,М. Р. Д.,Н. Д. К. и К. В. К.,с правно основание член 108 от ЗС.
В изложението си, приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,основания за касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Касаторът формулира правните въпроси,по които съдът се е произнесъл,а именно:допустимо ли е в производство по ревандикационен иск,основан на земеделска реституция,ответникът да оспорва легитимацията на ищците,с възражението,че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС,ако самият ответник не заявява такива права към същия момент,респективно да оспорва легитимацията на ищците с твърдението,че не е налице идентичност между възстановения имот с притежавания от наследодателя преди масовизацията.
В подкрепа на твърденията си за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът се позовава на съдебни актове,приложени към изложението,постановени от тричленни състави на ВКС,съставляващи част от практиката на ВКС постановена по отделни казуси,отнасяща се до заявени ревандикационни искове,при които активната материалноправна легитимация на ищците се основава на настъпила реституция относно процесните земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ,при която ответниците по този иск не могат да оспорват легитимацията им с възражението,че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към внасянето му в ТКЗС,ако самият той/ответникът/ не заявява такива права към този момент,което произтича от характера и действието на реституционния акт и в тази връзка се определя кръга от лицата,които могат да заявят права,несъвместими с правата на тези,в полза на които е настъпил реституционния ефект.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че съгласно приложеното,влязло в законна сила решение №238/15.07.1994г. на ПК гр. В. на наследници на Й. Т. Д. ,ищците по делото,е възстановено правото на собственост в съществуващи,стари реални граници върху описаните в решението имоти,включително и процесния имот,съгласно т.4 от решението,който имот наследодателят притежавал преди кооперирането му по силата на публично нотариално завещание от 01.02.1943г. и е стигнал до извода,с оглед данните по съдебно-техническата експертиза,че липсва идентичност между описания в завещанието имот с този,правото на собственост върху който е възстановено с процесното решение на ПК,при което при направеното изрично оспорване от ответниците,ищците не доказват по безспорен начин,че имота,предмет на завещанието и реституирания в полза на наследодател им имот ,по реда на ЗСПЗЗ, са идентични имоти.
С оглед на изложените доводи и обстоятелства и цитираните и приложени съдебни решения,постановени от тричленни състави на ВКС,касационният съд намира,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Относно изложеното от касатора,във връзка с наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,основаващо се на твърдението за наличие на множество висящи дела пред съда по спорове за собственост между страните,при които ищците се легитимират като собственици на процесните имоти по силата на настъпила реституция по реда на ЗСПЗЗ,а ответниците твърдят,че са собственици на годно правно основание-чрез трансформация на право на ползване в право на собственост по реда на параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ,касационният съд приема,че не е налице това основание за допускане на касационно обжалване. Последното изисква наличие на непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,каквито доводи липсват в изложението за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1019/13.07.2009г- на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1840/2007г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът В. Н. Ж. да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 46,07 лева по сметка на ВКС,съгласно член 18 ал.2 т.2 от Т. за държавните такси,които се събират по ГПК.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: