5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1198
София, 28.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2798 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. Б. М. и Н. Й. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Х., против въззивното решение № 396 от 12 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 775 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 430 от 17 май 2013 г., постановено по гр.д. № 5165 по описа на районния съд в гр. Перник за 2012 г. за отхвърляне на исковете на М. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] за заплащане на всеки от тях на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им при трудова злополука над 30 хиляди лева до претендирания размер от по 110 хиляди лева.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното решение. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди, като неправилно е преценил доказателствата за претърпените болки и страдания, определеният общ размер на обезщетението по 60000 лева не отговаря на обществения критерий за справедливост. Изрично се заявява несъгласие с решението в частта му, с която е приета проявена от пострадалия груба небрежност, с която е съпричинил вредоносния резултат, поради необоснованост на изводите и основаване на решението само на предположения, без работодателят да е доказал съответните факти в тази връзка. Сочи се, че дори да е установена груба небрежност, неправилно съпричиняването е било определено на ? предвид конкретните факти около експлоатацията на машината и задълженията на работодателя по обезопасяването й и по осъществяване на инструктаж. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Представя се съдебна практика.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор на касационната жалба.
Срещу същото решение, но в частта му, с която [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], е осъдено да заплати на Б. и Н. М., двамата от [населено място], обезщетения за претърпени неимуществени вреди са сумите над 12 хиляди лева до присъдения размер от по 30 хиляди лева, е подадена касационна жалба от дружеството, чрез процесуалния му представител адв. П. Н..
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част. Касаторът заявява липса на преценка на конкретните обстоятелства по делото – общо приетият размер на обезщетението е огромен, пострадалият и ищците не са били едно семейство, има претенции и от семейството на пострадалия за обезщетение, справедливостта като обществен критерий следва да се прилага не само прямо пострадалите, но и спрямо работодателя. Посочва се липсата на мотиви за определяне на съответния размер на съпричиняване и несъобразяване в тази връзка на други доказателства по делото. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците Б. Б. М. и Н. Й. М. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. М. Х., в отговор на касационната жалба оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване и поддържат становище за правилността на въззивното решение в обжалваната му част.
К. жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема за правилен направения от първата инстанция извод за осъществяване на предпоставките на чл. 200, ал. 1 КТ за ангажиране отговорността на работодателя за причинени от наследниците неимуществени вреди. Споделено е разбирането за осъществено при злополуката съпричиняване от страна на пострадалия, като е посочено, че пострадалият е нарушил правилата за безопасност на труда, като се е качил на работна площадка, която не му е определена за място на работа в деня на злополуката, приближил се е до опасната работна зона на машината, и при липса на преки свидетели на инцидента, по неясни причини от машината чрез увличането на тялото на пострадалия са причинени травми, несъвместими с живота. Заключено е, че пострадалият е проявил груба небрежност при изпълнение на своите служебни задължения, тъй като не е следвало да бъде на място, различно от определеното му работно такова в деня на злополуката, а отговорността на предприятието се изразява в неупражнен достатъчен контрол и неизпълнение на задължението на обучения за работа с инсталацията служител да отстрани пострадалия от съответното място, което не е било негово работно, като приносът от страна на работника за настъпването на злополуката е определен на ?. При определяне размера на обезщетението е прието, че ищците са били част от семейството на загиналия и са претърпели големи болки и страдания от загубата, и предвид предходна загуба на друго дете. За съответен на принципа на справедливост е определен размер на обезщетение от по 60 хиляди лева за всеки от ищците, като предвид съпричиняването, всеки от тях следва да получи половината.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
По жалбата на ищците касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по обусловилия изхода на спора въпрос за доказване на направеното възражение по чл. 201, ал. 1 КТ: длъжен ли е работодателят при условията на пълно главно доказване да установи механизма на трудовата злополука и съответно конкретното действие на пострадалия работник, което според него е извършено с груба небрежност и е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат, поради различното разрешение, дадено от касационния съд в процедура по отменения ГПК (решение по гр.д. № 2898/2008 г., І г.о. и решение по гр.д. № 157/2004 г., ІІІ г.о., ВКС) и това в обжалваното решение по този въпрос.
Вторият правен въпрос – налице ли е груба небрежност, проявена от пострадалия, когато работодателят е създал организация на работния процес по извършване на изпитанията и настройките на оборудването в нарушение на правилата за безопасна работа, като в нарушение на чл. 194 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, не е осигурил безопасен достъп и безопасност на работниците във всички места и зони, където се извършва производствената дейност и операции по настройване и поддържане на работното оборудване, когато в нарушение на чл. 166 от същата наредба не е осигурил писмени инструкции за провеждане на изпитанията, не обосновава допускане на касационното обжалване предвид основния извод, дадено от съда в обжалваното решение, а именно наличие на неясни обстоятелства за настъпването на инцидента и присъствието на пострадалия на място, което не е било определено за негово работно за конкретния ден. Същият е изводът и по последния правен въпрос на касаторите – длъжен ли е съдът да обсъди всички нарушения на правилата за безопасна работа, както на пострадалия, така и на работодателя, които са довели до настъпване на трудовата злополука, както и да обсъди и отговори на всички възражения и доводи на страните, за да се произнесе по направеното възражение от ответника за проявена „груба небрежност”, както и обективното съотношение в приносите и съответно за степента на съпричиняване на вредите от пострадалия, тъй като съдът е дал своите изводи по поддържаните от страните възражения.
По касационната жалба на дружеството работодател касационното обжалване следва да се допусне по въпроса следва ли в критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД да се отчита и общия брой лица, претендиращи обезщетение на същото основание, съответно общия размер на присъдените обезщетения, включително по различни съдебни дела, доколкото отговорността на работодателя е уредена като обективна и безвиновна, и следва ли гореизложените обстоятелства да се разглеждат като част от обективните критерии при преценка на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД. По този въпрос касационното обжалване следва да се допусне в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото на настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика по него.
Останалите два въпроса на този касатор не обосновават допускане на касационното обжалване. На първо място се пита при наличие на съпричиняване при проявена груба небрежност от страна на пострадалия работник има ли решаващият инстанционен съд право на преценка по приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ или същият е обвързан от нейния императивен характер, и дали всеки обективен принос, поради проявена груба небрежност от пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, следва да бъде отчетен за намаление на дължимото обезщетение или само значителен такъв, който пряко и неизбежно го причинява. В разглеждания случай спор за това дали всяко доказано по делото съпричиняване е релевантно, или само такова, което е допринесло над определена степен за вредоносния резултат, не е въведен в процеса с отговора на исковата молба, не се поддържа и в отговора на въззивната жалба или в насрещната касационна жалба. Тезата на работодателя като цяло е за наличие на изключителна вина от страна на пострадалия за настъпване на злополуката, или за по-високо от 50% съпричиняване. Ето защо и няма формирана воля на съда в тази насока, а поставеният проблем не адресира обусловило изхода разрешение в обжалвания съдебен акт. Последният въпрос – как следва да се определя процентното съотношение на съвина на пострадалия работник и неговия работодател при трудова злополука: като обективно съществуващ факт от действителността, предмет на доказване в процеса, или като въпрос от правно естество, и при формиране на изводи по този въпрос обвързан ли е съдът от установеното в хода на съдебното дирене по делото, също не обосновава допускане на касационното обжалване. От една страна при фактически въпрос (в първата му част) се търси доктринално тълкуване (втората част), а не такова свързано с конкретния случай. По заключителната част на въпроса положителният отговор е несъмнен, но касаторът е пропуснал да заяви в питането си връзката на въпроса с конкретните изводи на въззивния съд.
За касационното обжалване касаторът [фирма] дължи държавна такса от 720 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 396 от 12 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 775 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2013 г.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 720 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено по касационната жалба на дружеството.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: