О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр. София, 17.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря …….……..…………….и в присъствието на прокурора……………………….……., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. дело № 1050 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 7888/3.VІІІ.2012 г., подадена от [фирма] – [населено място], с която този търговец претендира да бъде допълнено постановеното на 23.VІІ.2012 г. по настоящето дело определение № 597 с присъждане и на разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на сумата 2 940 лв. /две хиляди деветстотин и четиридесет лева/, надлежно поискано с писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК на д-вото молител срещу подадената от [фирма]-София касационна жалба.
По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК касаторът [фирма] – София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на искането за присъждане на разноски, претендирайки за оставянето му без уважение понеже правният спор не бил разглеждан по същество от ВКС. Същевременно алтернативно се поддържа, че ако искането бъде счетено за основателно, то размерът на присъдените разноски следвало да бъде съобразен с правилото на чл. 9 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото не се било стигнало до участие на процесуалния представител на молителя в открито съдебно заседание пред касационната инстанция.
При произнасянето си по тази молба Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение съобрази следното:
Определение № 597 на ВКС, ТК, Първо отделение по настоящето дело, чието допълване се претендира с присъждане на разноски, е постановено в пр-во по чл. 288 ГПК на датата 23 юли 2012 г., докато молбата на ответното по касация [фирма]-София е постъпила на 3.VІІІ.2012 – т.е. в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Поради това тя ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата на [фирма]-София е основателна.
Видно от заключителната част в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК на четирите ответни по касация търговски дружества, сред които и молителят АКБ-Актив” АД-София, е, че от страна единствено на последното надлежно е било поискано присъждане на разноски в размер на сумата от 2 940 лева: съгласно приложени пълномощно за адв. Н. А. К. от САК, списък по чл. 80 ГПК и заверено копие от оригинала на данъчна ф/ра по ДДС № 96/24.Х.2011 г., където естеството на предоставената от пълномощника правна помощ е описано като: „изготвяне и подписване на отговор на касационна жалба срещу решение № 976/16.VІ.2011 г. по т. д. № 594/2010 г. на САС, ТО, 6-и състав”.
С определението на ВКС, чието допълване се претендира с присъждане на деловодни разноски, не е било допуснато касационно обжалване именно на решение № 976 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и състав, от 16.VІ.2011 г., постановено по т. д. 594/2010 г.
При тези данни и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а в случая такива са дължими предвид недопускането на касационно обжалване по отношение атакуваното от [фирма]-София въззивно решение на САС за прекратяване на делото по неговите искове – след обезсилване решението на първостепенния съд и съответно последицата от това по чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК. Следователно разноски в полза на молителя [фирма]-София ще следва да бъдат присъдени.
По възражението на ответното по молбата [фирма]-София за прекомерност на претенция за разноски, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата:
Това възражение е неоснователно.
Съгласно чл. 9 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и данните, че в първата инстанция делото е било заведено по субективно съединени срещу четиримата ответници частични искове с обща цена от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, то ? от възнаграждението би следвало да е в размер на 1 837.50 лв. Според чл. 36, ал. 2 и 4 от Закона за адвокатурата обаче, размерът на адвокатския хонорар се определя с договор между адвокат и клиент по начин той да е „справедлив и обоснован”, било в абсолютна сума, както това е в процесния случай или като процент от определен интерес. Следователно сумата от 1 837.50 лв. представлява само минимален праг на дължащото се в полза на адвоката на [фирма]-София възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба на [фирма]-София. В тази връзка текстът на § 2 от допълнителните разпоредби на горецитираната наредба предвижда, че в случаите по чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско „от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата”. След като трикратния размер на възнаграждението в процесния случай може да е с таван от 5 512.50 лв., то действително уговореното такова от 2 940 лева не се явява прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и затова ще следва да бъде присъдено в този негов размер.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Д О П Ъ Л В А Определение № 597/23.VІІ.2012 г., постановено по т. д. № 1050/2011 г. в производство по чл. 288 ГПК, КАТО:
ОСЪЖДА [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. ІV, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Ф. Ж.-К.” № 20, ет. ХІ, ап. № 3, СУМА в размер на 2 940 лв. /две хиляди деветстотин и четиридесет лева/, представляваща разноски за възнаграждението на един адвокат в това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2