– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
гр. София, 20 февруари 2018 година.
Върховният касационен съд и Върховния административен съд, смесен петчленен състав, в закритото заседание на 07.02.2018 (седми февруари две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Маруся Димитрова
Борис Илиев
Димитър Димитров
Стефка Кеманова
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 50 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК и е образувано по повод на спор за подсъдност между Районен съд Сливен и Административен съд Сливен за това, кой от тях е компетентен да разгледа предявените от Р. С. В. и С. И. Г. срещу Г.д. „И. на н.” [населено място] искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.
С обща искова молба Р. С. В. и С. И. Г. са поискали да бъдат осъдени солидарно Д.п. „Ф. ч.д.” [населено място] и Г.д. „И. на н.” [населено място] да заплатят на първата от тях сумата от 5000.00 лева обезщетение за имуществени вреди и сумата от 20 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, а на втората сумата от 2500.00 лева обезщетение за имуществени вреди и сумата от 10 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, поради допусната от ответниците дискриминация на лично и обществено положение. Молбата е била предявена пред Административен съд Сливен, който е образувал адм. д. № 58/2016 година по описа на съда. Впоследствие производството по исковете е разделено като по отношение на С. И. Г. е образувано адм. д. № 62/2016 година по описа на Административен съд Сливен. Ответници и по двете производства са останали Д. п. „Ф. ч.д.” [населено място] и Г. д. „И. на н.” [населено място], като е запазено и искането за солидарното им осъждане. С определение № 67/24.02.2016 година, постановено по адм. д. № 58/2016 година и с определение № 70/24.02.2016 година, постановено по адм. д. № 62/2016 година Административен съд Сливен е приел, че тъй като Д. п. „Ф. ч. д.” [населено място] е гражданско правен субект по смисъла на чл. 37 от ЗИНЗС и чл. 62, ал. 3 от ТЗ отношенията между страните в производството не са такива на власт и подчинение, а между равнопоставени субекти, поради което предявените искове са били подсъдни на общите съдилища. Предвид на това е прекратил производството по образуваните пред него адм. д. № 58/2016 година и адм. дело № 62/2016 година и ги е изпратил на Районен съд Сливен.
След получаването на преписа от определение № 67/24.02.2016 година на Административен съд Сливен, постановено по адм. д. № 58/2016 година и определение № 70/24.02.2016 година на Административен съд Сливен, постановено по адм. д. № 62/2016 година в Районен съд Сливен са образувани гр. д. № 703/2016 година по описа на Районен съд Сливен за предявените от Р. С. В. искове и гр. д. № 843/2016 година по описа на същия съд, за предявените от С. И. Г. искове. С определение № 2163/03.10.2017 година, постановено по първото дело и протоколно определение от 29.09.2017 година, постановено по второто дело, Районен съд Сливен е приел, че разглеждането на предявените срещу Д.п. „Ф. ч.д.” [населено място] е от неговата компетентност. Освен това е прието, че исковите молби освен на извършени от Д. п. „Ф. ч.д.” [населено място] дискриминационни действия се основават и на такива извършени от Г.д. „И. на н.” [населено място], която е част от държавната администрация и затова компетентен да се произнесе по предявените срещу нея искове е Административен съд Сливен. С оглед на това Районен съд Сливен и е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд Сливен за това, кой от тях е компетентен да разгледа предявените от Р. С. В. и С. И. Г. срещу Г.д. „И. на н.” [населено място] искове.
Настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че производството по делото следва да бъде спряно.
В случая липсва проведено производство по глава четвърта, раздел І-ви от ЗЗДискр, поради което предявените от Р. С. В. и С. И. Г. срещу Д.п.„Ф. ч.д.” [населено място] искове трябва да се квалифицират като такива по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, тъй като провеждането на такова производство е предпоставка за предявяването на исковете по посочената разпоредба на закона. Затова тези искове са подсъдни на общите съдилища. Що се отнася до исковете срещу Главна дирекция „И. на наказанията” [населено място] то съгласно даденото с т. 4 от ТП № 2/19.05.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2014 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС тълкуване те следва да бъдат разгледани от съответния административен съд, тъй като според мотивите на постановлението, провеждането на производство по глава четвърта, раздел І-ви от ЗЗДискр не е предвидено като условие за предявяването на иска по посочения тест от закона, а освен това разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр е специална по отношение на чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. При това тълкуване предявените от Р. С. В. и С. И. Г. срещу Държавно предприятие „Ф. четворно дело” [населено място] ще подлежат на разглеждане от общия съд, докато тези предявени срещу Г.д. „И. на н.” [населено място] ще трябва да се разгледат от административния съд. Това води до невъзможност за съединяване на исковете по ЗЗДискр срещу тези двама ответници в една искова молба (като е направено в случая), както и до такава за солидарното им осъждане с едно решение (каквото е искането), независимо от това, че те евентуално носят солидарна отговорност спрямо увреденото лице. Към настоящия момент е образувано тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС, по въпроса за на кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗЗДискр, като с разпореждане от 15.11.2017 година, предметът на производството е допълнен и с искането ако при постановяване на тълкувателното постановление Общото събрание, че тези искове са родово подсъдни на районен съд да се произнесе и по въпроса на кой съд са подсъдни делата образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, като обяви за изгубило актуалност ТП № 2/19.05.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2014 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС в частта му по т. 4. Ако т. 4 от ТП № 2/19.05.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2014 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС бъде обявена за загубила актуалност то предявените от Р. С. В. и С. И. Г. срещу Г.д. „И. на н.” [населено място] искове ще могат евентуално да бъдат квалифицирани като такива по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, тъй като исковете по тази разпоредба са допустими в случай, че не е проведено производство по глава четвърта, раздел І-ви от ЗЗДискр. В този случай въпросът за това кой съд е компетентен да се произнесе по този искове ще бъде разрешен с постановяване на тълкувателното постановление по тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС. С оглед на това са налице предпоставките по чл. 292 от ГПК и производството по сегашното дело трябва да бъде спряно до постановяване на ТП по тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС.
По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. д. № 50/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. до постановяване на ТП по тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
3.
4.