1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
С., 05.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 660/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 2832/18.09.2009 г. по гр.д.№ 3905/2008г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение № 196/ 28.02.2011 г. по гр.д.№ 2413/2009 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска на [фирма] срещу С. Т. И. за признаване на дружеството за собственик на 1793,75/ 4365 кв.м. ид.ч. от недвижим имот пл.№ 1196 по помощен кадастрален план на промишлена зона „П.”, м.”Б. д.” /идентичен с имот № 196 по КП на същата местност/.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намира за неправилно, тъй като се счита за собственик на имота на основание чл.17а ЗППДОбП / отм/, както и че същият имот неправилно е възстановен на ответницата от поземлената комисия.
Ответницата С. Т. И. е един от наследниците на бившия собственик на имота Т. И. Т.. С влязло в сила решение №1019 от 17.07.2007 г. по гр.д.№ 951/ 2005 г. на ВКС, ІV г.о. по иск, предявен от същия ищец „В. А.”, но срещу ответници- останалите наследници на Т. И. Т. / без С. Т. И./, е признато за установено, че собственик на съшия имот е търговското дружество, както и че имотът не подлежи на възстановяване, тъй като е зает от мероприятие по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Във връзка с тези данни касаторът поставя въпроса би ли могла С. Т. И. да бъде призната за собственик / какъвто е резултатът от обжалваното решение, с което искът на търговското дружество е отхвърлен/, при положение, че с другото решение аналогичен иск е уважен, макар и в процес без нейното участие.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът е поддържал, че по силата на чл.17а ЗППДОП е собственик на имот от 25 000 кв.м. в промишлената зона на [населено място], като част от този имот неправилно и в нарушение на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е била възстановена от поземлената комисия на наследниците на Т. И. Т.. С влязло в сила решение, постановено срещу част от наследниците на Т. И. Т. / без настоящата ответница С. Т. И./ ищецът е признат за собственик на спорния имот, представляващ имот пл.№ 196 с площ 4365 кв.м., като е прието че е налице основанието по чл.10б ЗСПЗЗ като пречка за възстановяване на имота поради осъществено мероприятие.
С. Т. притежава по наследство ? ид.ч. от възстановения имот, или 1091,25/ 4365 кв.м. ид.ч., а по дарение от брат си, извършено след възстановяване на имота с нотариален акт от 24.10.2003 г. още 702,50/ 4365 кв.м. ид.ч., или общо 1793,75/4365 кв.м. ид.ч.
За установяване на тези си права тя е предявила срещу [фирма] иск за собственост, по който е образувано гр.д.№ 1133/ 2008 г. В хода на това производство ответникът е предявил насрещен иск, за да установи, че той е собственик на претендираните от С. Т. 1793, 75/ 4365 кв.м. ид.ч. от имота. Насрещният иск не е приет за съвместно разглеждане, но по него е образувано отделно производство в гр.д.№ 3905/2008 г., приключило с отхвърляне на иска по съображения, че ищецът не е доказал твърденията си за собственост на имота и начина на придобиването му. Решението по делото е потвърдено от въззивния съд и сега е предмет на касационно обжалване.
Гр.д.№ 1133/2008 г. по иска на С. Т. срещу дружеството е приключило с признаване на ищцата за собственик на 1091,25/4365 кв.м. ид.ч., колкото е наследственият й дял от възстановения имот. За останалата част от 702,50/ 4365 кв.м. ид.ч. производството е прекратено като недопустимо, тъй като тази част ищцата е получила по дарение по време на висящия процес срещу нейния праводател по гр.д.№ 951/ 2005 г. и по силата на чл.121, ал.3 ГПК / отм./ е обвързана от решението, с което правата му са отречени.
В настоящата касационна жалба отново се поставя въпросът за това, че с влязло в сила решение касаторът е признат за собственик на целия имот пл.№ 196 и че не са били налице условията за възстановяването му в полза на наследниците на Т. И. Т..
С оглед наличието на това влязло в сила решение, за част от обжалваното решение /за 702,50/ 4365 кв.м. ид.ч./ има вероятност последното да е недопустимо, поради което и съгласно т.1 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС това предположение съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
За останалата част на решението също следва да се допусне касационно обжалване, тъй като се поставя въпросът дали отричането на правата за възстановяване в процес срещу част от наследниците може да се противопостави и на останалите наследници в последващ спор за собствеността на същия имот. Касаторът поставя този въпрос като основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като го свързва с необходимостта съдебните решения да установяват стабилност в правата и в правния мир и избягването на противоречиви решения по въпроса за собствеността на един и същ имот.
С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196/ 28.02.2011 г. по гр.д.№ 2413/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Указва на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 25 лв. и да представи в седемдневен срок от съобщението вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: