О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
С., 14.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 850 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Решение № 96 от 07.03.2012г. по т. д. № 973/2011г. на Пловдивския АС, ТО, 3 състав, с което е обезсилено, на основание чл.270,ал.3,изр.трето ГПК Решение № 62/15.02.2011г. и Решение № 184/14.04.2011г. за поправка по т.д.№ 978/2008г. на Пловдивския ОС и делото е върнато на окръжния съд за произнасяне по предявения иск.
С първоинстанционното решение ответниците [фирма] и Н. Л. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 658 000лв.-част от обезщетение от 904 819лв., дължимо за вреди, нанесени на дружеството вследствие на занижаване на цените, получени при продажба на имоти на дружеството, извършени с нот.акт № 25/04.08.2005г. и 54/27.02.2006г., ведно със законната лихва от завеждането на иска. Съдът е квалифицирал иска по чл.240а във вр. с чл.240,ал.2 ТЗ. Обсъдил е като предпоставки за уважаването му нанесена вреда на дружеството и пряка причинна връзка между вредата и неправомерното поведение на членовете на СД и вината, която се презюмира до установяване на противното. Посочил е, че фактът, че член на СД е юридическо лице не препятства възможността за ангажирането на отговорността му по чл.240 а ТЗ във вр. с чл.240,ал.2 ТЗ, макар тази отговорност да е разновидност на деликтната по чл.45 ЗЗД; мотивирал е, че отговорност по чл.240а ТЗ носят и юридическите лица-членове на съветите, който извод следва и от разпоредбата на чл.234,ал.1 ТЗ.
Апелативният съд е посочил, че въпреки ясно изложените факти в исковата молба, окръжният съд неправилно е приел, че заявените по делото претенции са за репариране на вреди, причинени при условията на деликт-чл.45 ЗЗД, и че предявеният иск, квалифициран с правно основание чл.240 а ТЗ, представлява разновидност на иск за непозволено увреждане. Според мотивите на въззивната инстанция, окръжният съд неправилно е разгледал е наличието на кумулативните предпоставки за ангажирането на извъндоговорната отговорност на ответниците, като е квалифицирал действията им като противоправни и пряко нарушаващи изискването на закона-чл.237,ал.2 ТЗ и като обуславящи настъпването на вредите. Според апелативната инстанция, окръжният съд е следвало да установи дали между членовете на СД и дружеството е имало сключени нарочни договори за възлагане на управлението по чл.244,ал.7 ТЗ и какво е отношението между направените от ответниците възражение за търговска необходимост от сключването на процесните сделки и предвидимостта на вредите, наличието на недобросъвестност на доверениците, за да бъдат преценени границите на отговорността по чл.82,изр.първо, съответно изр. второ ЗЗД. Посочил е, че отговорността по чл.240,ал.3 ТЗ се основава на неизпълнението или лошото изпълнение на задълженията, произтичащи от договорни отношения на мандат /чл.280 сл.ЗЗД/ и може да бъде ангажирана само в границите и при условията на чл.82 ЗЗД, а не в обхвата по чл.51,ал.1 ЗЗД. При направен извод, че съдът се е произнесъл по търсене на отговорност за вреди, причинени от непозволено увреждане, а такъв иск не е бил предявен, решението е обезсилено и върнато за произнасяне по предявения иск.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на въззивния съд като неправилно поради нарушаване на процесуалния закон и необоснованост. Претендира се заплащането на разноски. Поддържа се че, съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е свързан с правната квалификация на иска и с правомощията на въззивния съд при дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация. Поддържа се, че неправилно Пловдивския АС е приел, че окръжният съд се е произнесъл по иск, който не е предявен от ищеца. Според касатора основанието на което съдът ще приеме възможността за реализиране отговорността на членовете на Съвета на директорите и дължимостта на обезщетението е въпрос на правна квалификация. Поради това, дори и да счете, че посоченото от първоинстанционния съд основание на иска е неправилно определено, въззивният съд е следвало да разгледа спора по същество, съобразно определената от него квалификация. Посочва се, че приетото от апелативния съд, че искът следва да бъде разгледан при друга правна квалификация не предпоставя хипотеза на непредявен иск, а евентуално неправилно приложение на материалния закон, което не променя естеството на заявените в исковата молба обстоятелства, в който случай решението би било неправилно, а не недопустимо. Позовава се на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК като счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС формирана на основание чл.290 ГПК, а именно-Решение № 75/2010г. по т.д.№ 923/2009г. на ІІ т.о.; Решение № 124/2011г. по гр.д.№ 882/2010г . на ІV г.о.; Решение № 226/2011г. по гр.д.№ 1470/2010г. на ІІІ г.о.; Решение № 329/2011г. по гр.д.№ 1789/2010г. на ІІІ г.о.; Решение № 138/2011 по гр.д.№ 1127/2010г. на ІV г.о.; Решение № 375/2011г. по гр.д.№ 931/2009г. на ІV г.о; Решение № 45/2010г. по гр.д.№ 516/2009г. на ІІ т.о.; Решение № 673/2009г. по гр.д. № 2868/2008г. на ІІІ г.о.; Решение № 439/2010г. по гр.д.№ 476/2009г на ІV г.о.; Решение № 398/2010г. по гр.д.№ 738/2009г. на ІV г.о.
Посочва и материалноправен въпрос- деликтно или договорно е основанието, на което следва да бъде разглеждана и ангажирана отговорността на членовете на Съвета на директорите на дружеството по чл.240,ал.2 ТЗ във вр. с чл.237,ал.2 ТЗ, независимо дали искът е предявен от самото дружество, или от акционер по реда на чл.240 а ТЗ. Допълнителното основание е обосновано с предпоставката по чл.280,ал.1,т.2 ГПК- въпросът е разрешен в противоречие с други влезли в сила решения- Решение от 13.11.2003г. на ВтАС по в.гр.д. № 223/2002г; Решение № 360/04.07.2006г. на ВКС по гр.д. № 197/2005г., ТК; Решение от 27.12.2006г. на ВКС по т.д.№ 822/2002г. на ІІ т.о.
Отовор на касационната жалба е постъпил от ответниците [фирма], [населено място] и от Н. Л., които оспорват наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Дружеството се позовава на съдебни решения- Решение № 59/020.09.2007г. на ВКС, І т.о. по т.д.№ 531/2006; Решение № 426/16.02005г. на ІІ т.о. на ВКС по т.д.№ 725/2004г. и Решение № 395/2005г. на ТК на ВКС. , като счита, че отговорността на членовете на съветите е съгласно чл.237,ал.2 във вр. с чл.240,ал.2 и 3 и чл.241,ал.6 ТЗ. Претендира се заплащането на разноски.
Изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд за правомощията на съда, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд, е релевантен за делото, тъй като от разрешаването му зависи изходът му – дали въззивният съд следва да реши спора по същество или първоинстанционният съд следва да се произнесе по предявения иск, като даде вярната правна квалификация.
Така разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос за правната квалификация на иска и за правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика, изразена и в посочените от жалбоподателя съдебни актове, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна такава: Решение № 124/2011г. на ІV г.о.; Решение № 226/2011г. на ІІІ г.о.; Решение № 329/2011г. на ІІІ г.о.; Решение № 138/2011 на ІV г.о.; Решение № 375/2011г. но ІV г.о; Решение № 45/2010г на ІІ т.о.; Решение № 673/2009г. на ІІІ г.о.; Решение № 439/2010г. но ІV г.о.; Решение № 398/2010г на ІV г.о.
Поради изложеното, основателно е искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения процесуален въпрос.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора материалноправен въпрос за основанието- деликтно или договорно, на което следва да бъде разглеждана и ангажирана отговорността на членовете на Съвета на директорите на дружеството по чл.240,ал.2 ТЗ във вр. с чл.237,ал.2 ТЗ.
Правната квалификация може да бъде предмет на проверка от касационния съд само ако по делото има постановено решение по същество от въззивния съд, каквото няма, и при наличието на предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на такова решение.
След внасяне от жалбоподателя на следващата се държавна такса- 13 160лв., делото следва да се насрочи за разглеждане на касационната жалба по същество по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 96 от 07.03.2012г. по т. д. № 973/2011г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е обезсилено, на основание чл.270,ал.3,изр.трето ГПК Решение № 62/15.02.2011г. и Решение № 184/14.04.2011г. за поправка по т.д.№ 978/2008г. на Пловдивския ОС и делото е върнато на окръжния съд за произнасяне по предявения иск.
Указва на касатора [фирма], [населено място], на основание чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да представи по делото документ за внесена държавна такса 13 160лв. в едноседмичен срок, като при неизпълнение производството по делото подлежи на прекратяване. Съобщението да се връчи на посочения в касационната жалба съдебен адрес.
След изтичане на срока и с оглед изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване или за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.