– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120
гр. София, 02.02.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 20.01.2016 (двадесети януари две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 6175 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от Л. А. С. и Л. А. С., срещу решение 1034/20.05.2014 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 4174/2014 година, касационна жалба с вх. № 9036/01.07.2015 година.
С обжалваното решение е отменено изцяло първоинстанционното решение № 3677/28.08.2014 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 163/2013 година и на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на кредитора-ищец [фирма] [населено място] сключеният на 08.04.2011 година между Л. А. С. и Л. А. С., в качеството им на дарители и А. Л. С., в качеството му на дарен, договор за дарение на самостоятелни обекти с идентификатор № ….. и с идентификатор № ….., намиращи се в сграда с идентификатор № ….., построена в поземлен имот с идентификатор № …., оформен с нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . година на Д. С.-нотариус с район на действие района на Районен съд Благоевград, вписана под № 499 в регистъра на Нотариалната камара.
В касационната си жалба Л. А. С. и Л. А. С. твърдят, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Сочи се, че то е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което било и необосновано. Излагат се съображения за това, че въззивният съд неправилно е приел, че приложимите за спора материално правни разпоредби са тези по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Касаторите твърдят, че тъй като [фирма] [населено място] е придобило качеството на кредитор след сключване на оспорвания договор, то приложимата разпоредба е тази по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Затова касаторът е трябвало в хода на производството да докаже, че двете страни по договора са го сключили със специалната цел да бъде увреден кредитора, което не било направено. Освен това въззивният съд не бил взел предвид, че в случая презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение. С оглед на тези съображения е поискано обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният от [фирма] [населено място] иск да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите поддържат, че на налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор с вх. № 15 435/23.11.2015 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което такова не трябва да се допусне, а ако това бъде направено жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение.
Необходимия другар на касаторите А. Л. С. не е подал отговор на касационната жалба и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Л. А. С. и Л. А. С. са били уведомени за обжалваното решение на 01.06.2015 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 9036/01.07.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В хода на съдебното производство и пред двете инстанции по съществото на спора е прието, че оспорвания договор е сключен на 08.04.2011 година като към този момент [фирма] [населено място] не е имало качеството на кредитор на дарителите Л. А. С. и Л. А. С.. Такова то е придобило на 06.07.2012 година, когато нотариална покана рег. № 1746/04.07.2012 година на М. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Благоевград, вписана под № 493 в регистъра на Нотариалната камара е била връчена на Л. А. С.. С тази нотариална покана кредиторът „В и В 2002” [населено място] по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е уведомил Л. А. С., в качеството му на длъжник по сключен между тях договор за строителство от 15.05.2008 година, че с договор за цесия от 03.07.2012 година е прехвърлил вземанията си по договора за строителство на [фирма] [населено място]. Цедентът „В и В 2002” [населено място] е предявил срещу Л. А. С. иск за вземанията си по цитирания договор за строителство като оспорвания договор е сключен при наличието на вече образувано въз основа на този иск съдебно производство. С влязло в сила съдебно решение е установено, че Л. А. С. е изпаднал в забава по отношение на „В и В 2002” [населено място] за претендираните от последното по договора за строителство от 15.05.2008 година вземания на 14.07.2009 година. Предвид това вземанията на „В и В 2002” [населено място] предшестват извършването на оспорвания договор за дарение. Касаторите обаче се позовават на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и твърдят, че договорът за цесия има действие по отношение на Л. А. С. от датата на връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а именно 06.07.2012 година, поради което [фирма] [населено място] има качеството на кредитор от този момент и тъй като той е след датата на сключването на договора за дарение дружеството не може да иска обявяването на относителната недействителност на договора по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а само по реда на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
Становището на касаторите относно правната квалификация на иска е възприето и от първоинстанционният съд. Същият е квалифицирал предявения от [фирма] [населено място] иск като такъв по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД и го е отхвърлил тъй като ищецът не е доказал, че при сключването на договора за дарение страните по него са имали намерение за увреждане на кредитора, като при това трябвало да се има предвид, че при това сключване дареният А. Л. С. е участвал чрез пълномощник, а именно Е. С. С.. При това първоинстанционният съд е отрекъл приложението на презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Обратното становище е възприето от въззивната инстанция. Същата е приела, че предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и предвид събраните по делото доказателства същият е основателен. При това съставът на Софийския апелативен съд е приложил презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като е била налице предвидената в разпоредбата родствена връзка, поради това, че дареният е низходящ (син) на дарителите. Въз основа на тези си изводи въззивната инстанция е отменила изцяло първоинстанционното решение и е постановила ново, с което е уважила предявения от [фирма] [населено място] иск.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос, който е бил включен в предмета на спора, обсъден е от съда и е обусловил решението му, а именно: от кой момент възниква вземането на ищеца и каква е правната квалификация (чл. 135, ал. 1 или чл. 135, ал. 3 от ЗЗД) на иска, с който кредитор е поискал да бъде обявена за относително недействителна спрямо него сделка, с която длъжникът го уврежда, в случая когато ищецът е придобил качеството на кредитор по силата на договор за прехвърляне на вземане с предшестващ кредитор, сключен след извършване на сделката, но прехвърленото вземане е било възникнало преди извършването й. Въпросът за правната квалификация на иска е включен в предмета на делото и е бил предмет на разглеждане от състава на Софийския апелативен съд, предвид на задължението му самостоятелно да определи тази квалификация, а оттам и приложимите въз основа на нея законови разпоредби. Освен това този въпрос е стоял пред въззивната инстанция и по повод на направените с въззивната жалба на [фирма] [населено място] оплаквания за извършена от първоинстанционният съд неправилна квалификация на иска. При това въпросът е обуславящ за постановеното по делото решение по съществото на спора, тъй като въз основа на извършената квалификация на иска въззивният съд е приел, че приложими за спора са разпоредбите на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, а не хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
С оглед на изложеното трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, тъй като поставения въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
На Л. А. С. и Л. А. С. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на 259.30 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като им се укаже, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 1034/20.05.2014 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 4174/2014 година.
ДАВА на Л. А. С. с ЕГН [ЕГН] и Л. А. С. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 1, ап. 1 едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на 259.30 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като им УКАЗВА, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.