5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
гр. София, 24 юни 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди и шестнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Лада Паунова
при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №289 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия К. Т. срещу решение №19 от 03.02.2016 г., постановено по ВНОХД №357/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново
С присъда №39, постановена на 04.11.2015 г. по НОХД №514/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр.Русе подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 07.04.2015 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с Б. Г. на ГКПП /наименование/- трасе изход /наименование/ направил опит да преведе през границата на страната 41 лица, без разрешение на надлежните органи на властта, като използвал моторно превозно средство- товарен автомобил /марка/ с рег. №/номер/ и полуремарке с рег. № /номер/, като превозените не са български граждани и четирима от лицата не са били навършили шестнадесет годишна възраст, като на основание чл.280, ал.2, т.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 и чл.373, ал.2 и чл.58а, ал.1 и чл.54 НК му е наложено наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.61, т.3 и чл.59, ал.1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип.
С присъдата подсъдимият Т. е признат за виновен за това, че на същата дата и място, в условията на продължавано престъпление, предложил подкуп- сумата от 2 625евро на длъжностни лица В. С. М.- старши специалист в отдел „Борба с наркотрафика“ и на О. В. А.- полицейски орган, за да не изпълнят служебните си задължения да осъществят контрол на товарния автомобил, като на основание чл.304а, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.373, ал.2, във вр. с чл.58а, ал.1 и чл.54 НК са му наложени наказания една година и четири месеца „лишаване от свобода“ което на основание чл.61, т.3 и чл.59, ал.1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип и „глоба“ в размер на 3 000 лева.
С присъдата подсъдимият Т. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за първото деяние, включено в продължаваното престъпление по чл.304а НК.
С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК по отношение на подсъдимия Т. е наложено едно общо най- тежко наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода“ което на основание чл.61, т.3 и чл.59, ал.1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип и към него на основание чл.23, ал.3 НК е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 3 000 лева.
С присъдата на основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Т. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и на основание чл.307а НК са отнети паричните средства- предмет на престъплението по чл.304а НК.
С присъдата подсъдимият Т. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 86, 99 лева.
С решение №19 от 03.02.2016 г., постановено по ВНОХД №357/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново първоинстанционната присъда е изменена, като наказанието, наложено на подсъдимия Т. за престъплението по чл.280, ал.2, т.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 НК е увеличено от една година и четири месеца „лишаване от свобода на четири години „лишаване от свобода“, наказанията, наложени за престъплението по чл.304а, във вр. с чл.26, ал.1 НК са увеличени от една година и четири месеца „лишаване от свобода“ на четири години „лишаване от свобода“ и от „глоба“ в размер на 3 000 лева в „глоба“ в размер на 6 000 лева, а определеното общо наказание е увеличено от една година и четири месеца „лишаване от свобода на четири години „лишаване от свобода“ и към него е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 6 000 лева.
Постановената първоинстанционна присъда е потвърдена в останалата й част.
В жалба пред тази инстанция се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Поддържа се, че не е направен верен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като на Т. са наложени наказания, които са явно несправедливи и не са съответни на тежестта на осъществените от него престъпления.
Твърди се, че неправилно са преценени като отегчаващи отговорността обстоятелства високата интензивност на тези престъпления, като не е отчетено, че често шофьорите на тежкотоварни автомобили са жертва на бежанците, които упорито използват този начин на придвижване към Западна Европа.
Правят се оплаквания, че неправилно като смекчаващи отговорността обстоятелства не са ценени доброто поведение на подсъдимия, това, че има болна съпруга и собствени здравословни проблеми, както и проявеното разкаяние и съжаление за извършеното.
На тези основания се предлага да бъде изменен постановения въззивен съдебен акт, като бъдат определени наказания, идентични с тези отмерени от първоинстанционния съд.
В хода на касационното производство защитниците поддържат касационната жалба, като възпроизвеждат отразените в нея оплаквания. Твърдят, че отмерените наказания следва да са съответни на тежестта на извършените престъпления и е недопустимо те да бъдат наложени в определените от въззивния съд размери, защото за същите престъпления в други съдебни райони се налагат наказания, изпълнението на които се отлага по реда на чл.66, ал.1 НК.
Предлагат при преценка на основателността на касационната жалба да бъдат отчетени не само целите на генералната, но и на специалната превенция, като бъде прието, че наложените наказания са необосновано тежки и изтърпяването им не би постигнало целта на чл.36 НК, а по скоро би имало обратен ефект.
Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъдат оставени частично уважена.
Поддържа, че неправилно въззивният съд е изменил постановената присъда като е наложил наказания, които са по- високи от тези, поискани с въззивния протест. На това основание предлага решението да бъде изменено, като на подсъдимия бъдат отмерени наказания, каквито са поискани с въззивния протест. Предлага искането на защитата за намаляване на наказанията до тези определени с първоинстанционната присъда, да не бъде уважавано, като поддържа, че правилно не е бил приложен института на условното осъждане, предвид естеството на извършените престъпления.
Подсъдимият Т. се извинява за извършеното престъпление и моли да му бъдат намалени наказанията.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационната жалба е частично основателна.
Касационният съдебен състав прецени, че въззивното производство се е развило по протест на прокурор от Окръжна прокуратура- гр.Русе, като в него е отразено недоволство от отмерените наказания на подсъдимия Т.. Направени са оплаквания за това, че същите са необосновано леки и е направено искане постановената присъда да бъде изменена, като на подсъдимия бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години (след извършена редукция по чл.58а НК) и „глоба“ в размер на 5 000 лева.
Въззивната инстанция има правомощия да осъществи контрол на атакувания съдебен акт и да го измени по реда на чл.337, ал.2, т.1 НПК, като увеличи отмереното наказание единствено при наличието на съответен протест. Това императивно законово изискване от една страна осигурява яснота по отношение на границите на въззивното производство, а от друга е съществена гаранция за спазване на забраната reformation in pejus.
Ето защо съответния протест винаги следва да съдържа ясно и конкретно оплакване и съответно с него да е направено конкретно искане за промяна на атакувания първоинстанционен съдебен акт. Независимо от съществуващото служебно начало по отношение на въззивната инстанция, тя е ограничена в рамките на отправеното искане с протеста и няма възможност да надхвърли неговите рамки.
В конкретното производство държавното обвинение е поискало на подсъдимия Т. да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години и „глоба“ в размер на 5 000 лева, които са и максимално тежките наказания, които е било възможно да бъдат наложени на подсъдимия. С изменението на първоинстанционната присъда и налагането на по- тежки наказания съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и то от категорията на абсолютните.
Ето защо, независимо, че такова оплакване не е било направено с касационната жалба настоящият съдебен състав е длъжен да констатира по служебен път нарушението и да го отстрани.
С оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено и това, че касационната инстанция категорично не споделя мотивите на въззивния съд, че направеното искане с въззивния протест е неясно или, че същото няма обвързваща сила. Напротив в протеста изрично и конкретно е посочено какви наказания се искат и застъпената позиция на представителя на държавното обвинение в хода на въззивното съдебно заседание по никакъв начин не може да разшили или промени очертаните в протеста рамки на производството. Противното би било обезсмислило разпоредбите на чл.319 и чл.320 НПК.
При преценка на законосъобразното наказание, което следва да изтърпи подсъдимия Т., касационният съд прецени, че правилно като смекчаващи отговорността му обстоятелства са били ценени чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни, а като отегчаващи сравнително високата степен на обществена опасност на осъществените престъпления предвид броя на лицата- за престъплението по чл.280 НК и размера на предложените средства- за престъплението по чл.304а НК и наличието на няколко квалифициращи обстоятелства за престъплението по чл.280 НК.
На това основание касационната инстанция прецени, че наказанието на подсъдимия Т. следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. На посочените по- горе основания и доколкото наказанията „лишаване от свобода“ не могат да бъдат наложени за срок по дълъг от три години (две години след приложението на чл.58а НК), а наказанието глоба не може да е в размер над 5 000 лева, касационният съд прецени, че именно такива трябва да бъдат търпените от подсъдимия наказания.
Касационният съд прецени, че по отношение на извършеното престъпление по чл.280, ал.2, т.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 НК следва да бъде наложено наказание две години „лишаване от свобода“, по отношение на престъплението по чл.304а, във вр. с чл.26, ал.1 трябва да се наложи същото наказание „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 5 000 лева.
На основание чл.23, ал.1 НК следва да бъде определено едно общо най- тежко наказание две години „лишаване от свобода“, като на основание чл.23, ал.3 НК към него бъде присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лева.
Определеното общо наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип, тъй като няма основание за приложението на чл.66, ал.1 НК. Касационният съд е категоричен, че отлагането на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, независимо от неговата продължителност не би било съобразено с тежестта на извършените престъпления и няма да осигури постигането на целите на чл.36 НК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №19 от 03.02.2016 г., постановено по ВНОХД №357/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново, КАТО НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия К. Т. наказания от четири години „лишаване от свобода“ на две години „лишаване от свобода“ и от „глоба“ в размер на 6 000 лева в „глоба“ в размер на 5 000 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 НК едно общо най- тежко наказание две години „лишаване от свобода“, като на основание чл.23, ал.3 НК ПРИСЪЕДИНЯВА към него и наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.