5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
София, 03 април 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори март две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретар: Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 259/2012 година
Производството по делото е по реда на чл. 420, ал.2 от НПК и е образувано по искане на осъдения Р. Ц. И. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 158/22.12.2011 г., постановено по НОХД № 486/2011 г. от Окръжния съд – Ловеч, с което е потвърдена осъдителната присъда на районния съд от същия град.
В искането за възобновяване на делото се съдържа позоваване на всички касационни основания. Прави се основно искане за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане в досъдебната фаза.
В съдебното заседание пред ВКС осъденият Р. И. не се явява, редовно призован, а искането за възобновяване се поддържа от защитник.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на искането за възобновяване, само доколкото е налице неправилна квалификация и по чл. 26 от НК.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното :
І. С първоинстанционната присъда № 72/14.10.2011 г., постановена по НОХД № 1457/2011 г. от Районен съд – Ловеч, подсъдимият Р. Ц. И. е бил признат за виновен в това, че на 02.06.2011 г. във вила № 542, лек автомобил, паркиран пред нея, и необитаема постройка, при условията на продължавано престъпление държал акцизни стоки – цигари, различни по вид на обща стойност 15 704, 30 лева, без акцизен бандерол, като такъв се изисква по закон : чл. 28, чл. 25, от ЗТТИ и чл. 64, чл. 2 от ЗАДС, в немаловажен случай и при условията на повторност – престъпление по чл. 234, ал.2, т. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
ІІ. Подаденото искане за възобновяване е процесуално допустимо, но неоснователно.
Основните възражения, представени в подкрепа на касационното основани по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, се свеждат до неяснота в повдигнатото обвинение с обвинителния акт в две насоки : според защитата, тъй като разпоредбата на чл. 28, ал.1 от ЗТТИ, попълваща бланкетната норма на чл. 234, ал.1 от НК, регламентира транспортирането, пренасянето, съхранението, предлагането на тютюневи изделия, с позоваването на същата не ставало ясно в какво е обвинен подсъдимият – в транспортиране, пренасяне, съхранение или предлагане на такива стоки; освен това, счита се, че в обвинителния акт има неяснота и при формулиране стойността на предмета на престъплението, макар това да е сторено в заключението на експертизата. Обобщено се твърди, че е нарушено правото на обвиняемия да научи в какво е обвинен. Нарушението на материалния закон се обосновава с неправилната квалификация по чл. 26, ал.1 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитата на осъденото лице навежда и друго възражение, а именно липсата на данни за предходно осъждане, които да обусловят правната квалификация по чл. 234, ал. 2, т. 1 от НК – деянието да е извършено повторно. Конкретни доводи за третото от касационните основания не се излагат в искането за възобновяване, такива не се навеждат и от защитата на осъдения.
Касационната инстанция не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения. Основното възражение на защитата на осъдения И. за неясноти в повдигнатото обвинение, така както бе очертано по-горе, не държи сметка за обективната страна на престъплението по чл. 234, ал.1 от НК. В правната норма са обособени два варианта на изпълнение, като на осъдения И. е повдигнато обвинение за втората форма на изпълнително деяние – „държи акцизни стоки”. Нормата на чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 25 от ЗТТИ не очертава форма на изпълнителното деяние. Същата разкрива друга особеност на престъплението – бандеролът да се изисква по закон, каквито изисквания се съдържат в цитираната норма на ЗТТИ.
Неубедително е и следващото възражение със същата насоченост. Предметът на престъплението е ясно и точно индивидуализиран по вид, определена е неговата пазарна стойност чрез използване на специалните познания на експерт.
Затова, напълно несъстоятелен е упрекът за ограничаване на правото на обвиняемия да научи в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Обвинителният акт е удовлетворявал изискванията на чл. 246 от НПК и не е създавал пречки пред пълноценното реализиране на правото на защита, както и да се проведе една от предвидените в НПК диференцирани процедури, а именно – тази по чл. 371, т. 2 от НПК.
На следващо място, вярно е, че в досието на досъдебното производство не се съдържа справка за съдимостта на осъдения И., макар такава да е посочена в описа на документите – виж, опис на материали по дознание и съответното отбелязване на л. 84-86. Проследявайки пълнотата и поредността на материалите от досъдебното производство се установява, че л. 85 и л. 86 липсват. Тази непълнота обаче не е непреодолима до степен да изисква връщане на делото. Първо, защото към момента на постановяване на съдебните актове очевидно данните за съдимостта на подсъдимия И., обуславящи „повторност”, са били налични, след като съдът е коментирал конкретния съдебен акт – определение за одобрено споразумение № 135 от 18.06.2010 г., влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД № 1000/2010 г. по описа на Районен съд – Ловеч, с което е ангажирана отговорността на осъдения за престъпление по чл. 234, ал.1 от НК, извършено на 19.02.2010 г. Второ, служебната справка, извършена и от ВКС (виж, справка за съдимост от к.д., л. 19-22) също потвърждава наличието на това осъждане.
Основателно е възражението, което поставя защитата на осъдения И., относно квалифицирането на престъплението като продължавано, по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК. Както вече се каза, срещу осъдения И. е било повдигнато обвинение за „държане на акцизни стоки без бандерол” – тоест, упражняване на фактическа власт върху стоките. Фактът, че предметът на престъплението е открит и иззет от различни места на претърсвания обект, ползван от осъдения, съвсем не означава, че са осъществени три отделни деяния, които да бъдат квалифицирани като продължавано престъпление. Допуснатото нарушение на закона може да бъде отстранено от касационната инстанция по реда на чл. 425, ал.1, т. 3 от НПК и без делото да се връща за ново разглеждане, тъй като основанието за изменение на решението е в полза на осъденото лице.
В предвид на изложеното и на основание чл. 425, ал.1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 158/22.12.2011 г., постановено по НОХД № 486/2011 г. от Окръжния съд – Ловеч, в ЧАСТТА, с която е потвърдена присъда № 72/14.10.2011 г. по НОХД № 1457/2011 г. на Районен съд – Ловеч относно приложението на чл. 26, ал.1 от НК, като ОПРАВДАВА подсъдимия Р. Ц. И. да е извършил престъплението при условията на чл. 26, ал.1 от НК
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Ц. И. за отмяна на решението в останалата му част.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.