4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
гр. С.,06,07,2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 776 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по подадена от Е. А. С. и С. Н. С. молба от 20.01.2015г. за отмяна на решение № 233 / 10.09.2012г. по т.д. № 430/2011г. на Окръжен съд – Бургас, с което е признато по отношение на молителите, че дължат на [фирма] по договор за банков кредит сумата 228 064,29 лева, от които 201 567,32 лева – главница, 26 497,97 лева – договорна лихва за периода от 25.08.2010г. до 07.04.2011г., законна лихва от 08.04.2011г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, както и съдебни разноски и е отхвърлен насрещния им иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД за връщане на сумата от 29 250 лева, поради унищожаемост на договора за кредит, поради измама.
Молителите поддържат, че влязлата в сила на 25.11.2014г. присъда № 109/ 07.11.2014г. по нохд №1952 / 2014г. на Районен съд – Велико Търново представлява новооткрито писмено доказателство за наличие на измама при сключване на договора за кредит, както на кредитополучателя и солидарния длъжник, така и на кредитната институция, което е от съществено значение за делото, тъй като е доказателство за унищожаемост на договора за кредит и анексите към него, каквото възражение е направено от молители- ответници по исковете по време на разглеждане на делото, като са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по молбата, [фирма], [населено място], поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното:
В решението, чиято отмяна си търси, е приело, че между страните по делото е сключен на 04.09.2008г. договор за банков кредит, по който Е. С. има качеството на кредитополучател, а съпругът й С. С. – качеството на солидарен длъжник. Същите на тази дата са подписали договор за покупко-продажба на два апартамента в гр. В.Търново, учредили са договорна ипотека върху тях и договор за кредит с цел покупката на имотите. В двата нотариални акта – за покупката на имотите и за учредяване на договорна ипотека, изрично е записано, че върху тях има ипотека в полза на [фирма], учредена за обезпечение на кредита към тази банка на продавача на имотите – М. Н., като цената от 50 000 лева ще бъде заплатена с кредитни средства от [фирма], като купувачите са се задължили след получаване на сумите по договора за банков кредит, да преведат на продавача цената на имота. Сумата по кредита е постъпила по разплащателната сметка на кредитополучателя, който се е разпоредил с нея с платежни нареждания – превод от 84 000 лева е направен от Е. С. с платежно нареждане от 05.09.2008г в [фирма] по сметката на продавача М. Н., съответно превод от 112 130 лева с платежно нареждане от 15.09.2008г. по сметката на продавача М. Н. в „У. Б.”. Прието е, че у молителите не са налице твърдяните от тях неверни представи относно предмета и съдържанието на договора за кредит като основание за унищожаване на договора, поради измама. Те са знаели, че сключват договор за кредит за сумата 199 000 лева за покупка на недвижими имоти, с което правят услуга на приятеля на дъщеря си, с обезпечаване чрез договорна ипотека. За да приеме възражението за унищожаемост на договора за кредит, поради измама, за неоснователно, съдът е счел за невярно твърдението, че същите са измамени от Н. със знанието и активното съдействие на служителя на банката, Х. Л.. Подготовката за подписването на договора за кредит е започнала по-рано с представяне на необходимите за това документи от Й. П., като самото искане за отпускане на кредит е подписано от служителя на банката Л. и С. в деня на подписване на договора за кредит. Няма данни за подмяна на средните страници и за незапознаване с пълния текст на искането и вписаното в него. Във волята на кредитополучателите е изборът на банката, клонът й в страната, тяхно задължение е предоставянето на необходимите документи и посредничеството на други лица при уреждане на взаимоотношенията без значение, тъй като самият преглед на документите, запознаване със съдържанието им, вписаните обстоятелства и всички реквизити, предмета и съдържанието на договора, подлежат на проверка от самите молители при полагане на подписите. Молителите са подписали общите условия при подписването на анекс № 1 и № 2 към договора за кредит. Личните им взимоотношения с М. Н., неговите изявления и обещания пред тях, не са елемент от предмета и съдържанието на договора, тъй като тегленето на кредита и поемане на задължението за изплащането е направено от тях. От подписания от същите предварителен договор, договорената цена на апартаментите е 120 000 евро, поради което вписването в платежните нареждания на текста „за покупко- продажба на апартаментите”, с подпис на наредителя – крледитополучател, кореспондира с действително поетото задължение от купувача С. към продавача, с вписаните в нотариалните актове уговорки за плащане и наличие на тежести върху тези имоти. Б. кредитор няма задължение да вдигне ипотеката на продавача след превеждане на сумата по първото нареждане в [фирма], а това е задължение на продавача, кредитополечател от [фирма], като последващият превод на останалата сума по сметката му в [фирма] също представлява доплащане на цената на имота. Купувачите на имота са тези, които следят за вдигането на първата ипотека и за представяне на удостоверение за обезпечение в полза на банката като първи по ред ипотекарен кредитор. Нито служителят Л., нито управителите на банковия клон имат участие или знание за действителните отношения на страните по покупко – продажбата, вкл. за твърдяната измама. Липсва задължение на ищцовата банка да обезпечи самостоятелно- чрез свои действия, а не чрез тези на молителите – ответници по исковете, вдигане на учредената в полза на [фирма] ипотека.
С влязла в сила на 25.11.2014г. присъда № 109/ 07.11.2014г. по нохд №1952 / 2014г. на Районен съд – Велико Търново М. Н. е признат за виновен за това, че за периода от началото на м. август 2008г. до 15.09.2008г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, след предварителен сговор с Й. П., при отпускане и усвояване на кредит по процесния договор за кредит от 04.09.2008г. , е възбудил и поддържал заблуждение у служителите на [фирма], Х. Л. – специалист отношения със заможни клиенти във филиал Велико Търново, Н. С. – директор на филиала, Т. Т.- регионален директор и Е. Д. – старши риск мениджър относно: размера на получаваните доходи на кредитоискателката Е. С. и нейния съпруг С. С.; размера на остатъка и таксата за предсрочно погасяване на кредит по договор за жилищен и ипотечен кредит от 28.02.2008г. между [фирма] и М. Н., който следва да се погаси от кредита на С. за заличаване на обезпечаващата го ипотека върху апартаменти № 1 и № 2 в [населено място], [улица], ет.1; заличаване на ипотеката в полза на [фирма] върху двата апартамента, и с това е причинил на [фирма] имотна вреда в размер на 228 065,29 лева, представляваща размера на невърнатия кредит. М. Н. е признат с присъдата за виновен като подбудител и помагач, заедно с Й. П.- извършител, в използването пред Х. Л. на неистински официални документи с цел да бъдат използвани като доказателство за удостоверените в тях факти.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно.
В настоящия случай молителите поддържат, че основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е влязлата в сила присъда след влизане в сила на решението, чиято отмяна се търси, тъй като с нея се установява по надлежен ред наличието на измама по отношение на молителите при сключване на договора за кредит, което доказва основателността за възражението им за унищожаване на договора на това основание.
Влязлата в сила присъдата на наказателния съд, съгласно чл.300 ГПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С представената към молбата за отмяна присъда се установява вина на трети лица за извършена от тях измама само спрямо служители на банката във връзка със сключването на договора за кредит, но такава не се установя по отношение на молителите – кредитополучател и солидарен длъжник по договора за кредит, поради което доказателството не е от значение за направеното от молителите възражение за унищожаване на договора за кредит на основание измама. С присъдата е установено единствено наличие на потестативно право на банката да унищожи договора за кредит, поради измама, което не може да бъде упражнено от другата страна по договора – кредитополучател и солидарен длъжник.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. А. С., ЕГН [ЕГН], и С. Н. С., ЕГН [ЕГН], за отмяна на решение № 233 / 10.09.2012г. по т.д. № 430/2011г. на Окръжен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.