ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120
гр. София, 09.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1348 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. С. П. срещу решение № 69 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 62/09 г. на Окръжен съд гр. Я.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касация Ж. С. С. оспорва жалбата.
Ответникът по касация С. А. П. не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 929 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 749/08 г. Районен съд гр. Я. е осъдил И. П. и С. П. да предадат на Ж. С. владението на апартамент № 9 със застроена площ 56 кв. м. находящ се в гр. Я., к-с “Х” бл. 12 вх. “а” ет. 3, заедно с избено помещение № 36 и 1.082 % ид. ч. от общите части на сградата. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Прието е, че с нот. акт № 26 от 23.05.2001 г. Стоян С. продал процесният апартамент на В. П. срещу задължение за гледане и издръжка. Стоян починал на 04.06.2001 г. и оставил за наследник сина си Ж. С нот. акт № 185 от 17.03.2003 г. Василка и съпругът и П. продали апартамента на ответниците. С влязло на 29.12.2006 г. в сила решение № 73 от 28.04.2005 г. по гр. д. № 130/05 г. Окръжен съд гр. Я. унищожил на основание чл. 31 ал. 2 ЗЗД пълномощното от 22.05.2001 г., с което С. С. упълномощил адв. М да го представлява пред нотариус за продажба на процесния имот срещу гледане и издръжка. Постановил и унищожаване на договора обективиран в нот. акт № 26/01 г. Исковата молба по чл. 31 ал. 1 вр. с чл. 27 и 44 ЗЗД била вписана на 05.06.2003 г. Въззивният съд приел, че с влязло в сила решение сделката от 23.05.2001 г. била унищожена.нищожаването има обратна сила и правата на третите лица отпадат, тъй като отпадат правата на продавача и те владеят без правно основание. Те не били добросъвестни приобретатели, тъй като вписването на исковата молба съгласно чл. 114 ЗЗД има значение само за даване на гласност на спора, а не създава права за добросъвестно владение.
Преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, въпрос по смисъла на закона е винаги този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. С оглед на изложеното ВКС уточнява, че формулиран от касатора съществен въпрос е дали унищожаването на договора за гледане и издръжка има сила на пресъдено нещо по отношение на приобретателите, придобили имота преди вписване на исковата молба по чл. 31 ЗЗД и дали те са добросъвестни приобретатели. Настоящият състав счита, че другият формулиран въпрос, за допустимостта на иска по чл. 31 ЗЗД, е разрешен с влязлото в сила решение и не може отново да се пререшава. По тази причина и посочената съдебна практика по този въпрос не следва да бъде обсъждана.
Представените към изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК решения не обосновават извод, че обжалваното въззивно решение противоречи на трайната практика и ВС и ВКС по специфичния за спора въпрос. В решение № 76 от 02.04.2003 г. по гр. д. № 467/02 г. на 5-членен с-в на ВКС е прието, че силата на присъдено нещо и изпълнителна сила на решението се разпростира не само по отношение на прехвърлителя, но и на приобретателя, т. е. постановеното осъдително решение е с ефект и за приобретателя по сделката за прехвърляне на имота от първия. Решение № 474 от 27.02.1968 г. по гр. д. № 29/68 г. на ВС I ГО е неотносимо към въпроса, тъй като разглежда различна хипотеза – че разпоредбата на чл. 121 ГПК не намира приложение когато е налице специална норма, каквато е тази на чл. 37 ЗН. Решение № 1* от 14.08.1965 г. по гр. д. № 1234/65 г., на ВКС I ГО касае вписване на исковата молба за делба, затова също няма отношение към въпроса. Що се отнася до определение № 278 от 12.03.2009 г. по гр. д. № 16/09 г. на ВКС ІІІ ГО, тъй като е постановено в производство по чл. 288 ГПК, не формира противоречива съдебна практика и не е основание за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като въпросът свързан с изясняване на добросъвестността на третите лица приобретатели на недвижим имот, които са го придобили преди вписване на исковата молба за разваляне на алеаторния договор, е съществен и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 62/09 г. на Окръжен съд гр. Я..
УКАЗВА на И. С. П. в едноседмичен срок да внесе 30 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: