О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1204
София, 26.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19 август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 719 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280ал.1 т.2 ГПК.
Г. С. Х. от г. С. е обжалвал решението на Старозагорския окръжен съд от 29.12.2008г по гр.д. № 632/2008г в частта в която е оставено в сила решението на Радневския районен съд от 14.12.2007г по гр.д. № 121/2007г в отхвърлената част на исковете му за присъждане обезщетение за претърпяни от трудова злополука неимуществени вреди / всъщност Окръжният съд отменил изцяло решението на районния съд,,присъдил наново обезщетенията за претърпяни болка и страдания в размери: 30 000 лева за ампутация на дясното ходило, 15 000 лева за увреждане органите на слуха и 5 000 лева за другите тежки травматични увреждания и изгаряния на двете подколенници/. Но касационната жалба се отнася до оставеното в сила решение на Радневския районен съд в отхвърлената част на исковете за разликата над 30 000 лева до 100 000 лева,над 15 000 лева до 100 000 лева и над 5 000 лева до 100 000 лева,защото отменяване на първоинстанционното решение и в уважената част на иска е недопустимо,след като въззивната жалба е била само от ищеца-не може въззивният съд при обжалване на пъървоинстанционното решение да се влошава положението му- чл. Чл. 271. (1)ГПК:” Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.”
В изложението към касационната жалба се сочи като основание за допусимост разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК- същественият материално правен въпрос за размера на обезщетенията бил разрешен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и тази на съдилищата.
Касационна жалба срещу решението на Старозагорския окръжен съд е постъпила и от Р. „Т” с. М., клон на М. ” М. И. ” ЕАД г. Р. в уважената част на исковете за 3 025 лева- сума,която решаващият съд не бил приспаднал от общото обезщетение,като сума получена от застрахователя по застраховка „трудова злополука” от пострадалия работник. В тази част решението било неправилно,а като основание за допустимост касаторът е посочил разрешен материално правен въпрос-приспадане на получена застраховка от общо определеното обезщетение за претърпяни вреди-в противоречие със съдебната практика –основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2ГПК
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост на касационното обжалване прие следното:
По делото е било изяснено, че в резултат на станала на 30.06.2006г трудова злополука Г. С. Х. претърпял много сериозни увреждания: „осакатяване на десния крак – силно увреждане и замърсяване от експлозивните наранявания , а след това и ампутация на дясното ходило / премачкване на дясното ходило с открити счупвания на предходилни кости- вещото-вещо лице д-р П/.”Получил е двустранни перфорации на двете тъпанчеви мембрани,намаление на суха и шум в ушите-в.л.д-р А. А. Имал е контузия на главата и гръдния кош и изгаряне на двете подколенници.
За претърпяните болка и страдания въззивният съд определил обезщетенията в посочения по горе размер- 30 000 лева ,15 000 лева и 5 000 лева,общо 50 000 лева и не е приспаднал получената застрахователна сума в размер на 3 025 лева, тъй като с нея били заплатени разходите за оперативно лечение, медикаменти и възстановяване.
Върховният касационен съд в настоящия състав приема,че по въпросите за справедливостта на присъденото обезщетение съществува различна и противоречива практика както на отделните състави на ВКС,така и на другите съдилища в България- Р на Софийски апелативен съд от 7.01.2008г по гр.д. № 427/2007г, Р на ВКС, 3 Г. О. от 8.02.2006г по гр.д. № 1575/2003г.
Различна е практиката и за приспадането на получената застрахователна сума. Така с Р № 221 от 27.05.1990г на ВС, 4 Г. О. е прието,че „… ако стойността на билета или картата, с която работникът е пътувал,са били заплатени от предприятието,изплатената на пострадалия работник сума по Указа за задължителното застраховяване на пътниците и персонала по железопътния въздушния ,водния и автомобилния транспорт-УЗЗППЖВАВТ/ ,се намалява от обезщетението по чл.200 КТ”
С Р № 131/4.04.1989г на ВС 4 Г. О. Върховният съд е приел,че „Когато предприятието е поддържало застраховка,получената застрахователна сума се спада от обезщетението. Ако застрахователната сума покрива напълно обезщетението за вреди,искът по чл.200 КТ се отхвърля.”
В подобен смисъл е било и решението на Софийския апелативен съд от 10.12.2007г по гр.д. № 590/2007г.
При противоречивото решаване на въпроса кога следва да се приспадне получената от застрахователя сума-дали само при определяне размерът на обезщетението за претърпяни имуществени вреди или и при определяне справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД за претърпяните болка и страдания.т.е. за претърпяните неимуществени вреди- Върховният касационен съд следва да се произнесе с решение.
Той има задължението да уеднаквява практиката на съдилищата по приложението на законите и това е един от случаите,при които са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,както в отхвърлената част на исковете,така и в уважената част за сумата 3 025 лева.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 29.12.2008 г по гр.д. № 632/2008г в отхвърлената част на исковете общо за разликата над 50 000 лева до общо 300 000 лева и в уважената част на иска в размер на 3 025 лева.
ЗАДЪЛЖАВА Р. „Т” с. М., клон на М. ” М. ” ЕАД г. Р. в седмичен срок от получаване на съобщението за това, да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 61 /шестдесет и един / лева.
НАСРОЧВА делото за 17 март 2010г за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: