О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1206
София, 14.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1147/2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т. 1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „А. д.К., Г., П. К.”, представлявано от управителя С. Г. срещу решение № 347/05.03.2012 г. по гр.д №2511/2011 г. на Софийски Апелативен съд, г.к.,ІІ състав.
Ответникът по касационната жалба „ П. и.”-ООД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Д. П., оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на 66 685 евро.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение настоящият състав на ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
Жалбоподателят е предявил иск по чл. 422 вр.чл. 415 ал.1 ГПК против ответника , претендирайки незаплатено възнаграждение по договор за правна помощ, определено по часова ставка въз основа на сметка, изготвена от изпълнителя, във връзка с изграждане на многофункционална сграда в м. „Ц.”, [населено място] в упи от който възложителите притежават 8,383% ид.части. За доказване на претенцията си жалбоподателят е поискал с доказателствената част на исковата молба допускане на шест свидетели при довеждане, с подробно описание на обстоятелствата, които ще се установяват чрез техните показания.С допълнителна искова молба жалбоподателят е поискал допускането на нови три свидетели, във връзка с направени от ответника оспорвания. С определение от 08.01.2010 г. първоинстанционният съд е допуснал двама свидетели, в с.з. от 07.2011г. е отказал трети, а за останалите не е взел становище. С определение от 09.11.2010 г. отново е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допускане на пет свидетели.С решение № 1740/30.03.2011 г. по гр.д.№5802/2009 г. на Софийски градски съд искът е отхвърлен като недоказан и то е потвърдено с обжалваното решение.Във въззивното производство, с въззивната жалба жалбоподателят отново е поискал допускане до разпит на двама свидетели за установяване съответствието на действително извършения обем работа с отразеното в представените отчети, което е оставено без уважение.Въззивният съд е приел, че към допълнителните споразумения, с които ответникът е приел изпълнението по договора към съответния момент липсват описи , от които да се установи обема на извършената работа .Поради това намира, че не може да се направи извод за съвпадение между приетата и неплатена работа.Приема, че не са били ангажирани доказателства, въз основа на които да може да се направи извод, че работата е извършена за посочените от жалбоподателя часове.Тъй като възнаграждението се формира на час свършена работа размерът на възнаграждението не може да се определи при условията на чл. 162 ГПК.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел следните въпроси, съответно уточнени и конкретизирани, а именно:
-дължен ли е въззивният съд да приложи чл. 266 ал.3 ГПК при условие, че искът е отхвърлен поради недоказаност на факти, за установяването на които са направени своевременно искания за допускане на свидетели в първоинстанционното производство, но не са уважени поради процесуални нарушения и за което са наведени оплаквания във въззивната жалба;
-приложими ли са правните последици на чл. 154 ГПК относно определени факти, ако съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 146 ал.1 т.5 и ал.2 ГПК;
-след приемане на изпълнението по договор за изработка за кого е доказателствената тежест за установяване на неизвършена работа по него;
– почасово изпълнение по договор за поръчка може ли да бъде установявано освен с опис, съдържащ посочване на брой часове работа и вид извършени дейности и с всички допустими доказателствени средства и какво е съотношението между изричното приемане на работата от възложителя, липсата на описи за видове и брой часове работа и презумпцията по чл. 264 ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят поддържа становище, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 284/21.07.2010 г. по гр.д.№378/2009 г., ІV г.о., решение № 224/02.07.2010 г. по гр.д.№177/2010 г., ІІ г.о.,решение № 417/12.07.2010 г. по гр.д.№788/2009 г., ІV г.о.,представляващи задължителна съдебна практика, произнесена по реда на чл. 290 ГПК, което представлява касационно основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС ,ІV г.о. намира, че решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия поставен от жалбоподателя процесуалноправен въпрос.При решаването на въпроса с доказателствените искания на жалбоподателя процесуалните действия на въззивния съд са в противоречие с разрешението му в цитираните решения.
Останалите въпроси поставени от жалбоподателя не са обуславящи за изводите на въвзивния съд и не следва да бъдат допускани. Въззвният съд не се е занимавал с оплакване за неизпълнение на задълженията на първоинстанционния съд по чл. 146 ал.1 т.5 и ал.2 ГПК, както и с поставените материалноправни въпроси, доколкото едва пред касационния съд жалбоподателят навежда довод за характера на сключения договор за правна помощ, като съдържащ елементи и на договор за изработка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 347/05.03.2012 г. по гр.д №2511/2011 г. на Софийски Апелативен съд, г.к.,ІІ състав.
Указва на „А. д. К., Г., П. . К..” да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 2 608,50 лв. и да представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: