РЕШЕНИЕ
N 1208
София, 04.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 797/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. И. срещу решение от 29.11.2007 г. по гр. д. № 662/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 77/2007 г. на Бургаски районен съд, с което упражняването на родителските права върху детето Е. , родено на 8.04.2006 г. е предоставено на майката С. М. , определен е режим на лични отношения на бащата А. И. с детето и той е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80 лв. Инвокирани са доводи за необсъждане на събраните по делото гласни доказателства в съвкупност и неправилно прилагане на материалния закон – касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че касаторът и ответницата по иска С. М. са заживяли на семейни начала на 23.04.2005 г. в дома на касатора в с. Г. при родителите му. В къщата е живеело и семейството на неговия брат. В резултат на съвместното съжителство на страните се е родило дете Е на 8.04.2006 г. Взаимоотношенията между майката на детето С. и майката на касатора не са били добри поради това, че детето е било кръстено с име, различно от избраното от майката на касатора. Майката на касатора не е допускала С. да излиза от къщата сама или с детето. Това и други поводи са били причина между двете да не е налице разбирателство. Отношението на майката на касатора към С. е станало причина и между тях да не се създаде разбирателство. През 2007 г. ответницата е поискала да отиде на гости при родителите си. Касаторът се е съгласил, но при условие, че остави детето да бъде гледано от майка му. След това посещение С. е останала при родителите си и е отказала да се върне в дома на касатора, който е преустановил да й осигурява възможност да се вижда и взема детето. Това е мотивирало майката С. също да подготви искова молба за предявяване на иск по чл. 71, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права върху детето Е. за упражняване от нея.
Касаторът е мотивирал искането си да му се предоставят родителските права за упражняване с това, че той по-добре се грижи за детето, а когато е на работа те ще се полагат от майка му. Твърдял е, че финансово е по-добре обезпечен от майката на детето, тъй като работи като строител, а тя не работи.
Съдът, след като е обсъдил събраните гласни доказателства е приел, че родителските права върху детето Е. следва да се упражняват от майката и в този смисъл е постановил решението си.
Този извод е споделен изцяло и от въззивния съд.
Неоснователен е касационният довод, че съдът не е обсъдил показанията дадени от свидетелката на касатора Н.
Разпитаната свидетелка е установила, че при посещение в дома на майката на касотара е виждала, че тя се грижи за детето Е. Тези показания са били обсъдени от въззивния съд, който не е отрекъл факта, че майката на касатора се грижи за детето и проявява готовност и за в бъдеще да го прави. Съдът при правилно прилагане на закона, който повелява, че грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговите родители – чл. 68 СК, е преценил, че родителките права следва да се упражняват от майката на детето. Изводът за това е обоснован с ниската възраст на детето, при която връзката с майката е много по силно изразена, както и потребностите му от майчини грижи. Правилно е приел, че по делото няма данни майката на детето да не може да се грижи за него поради липса на родителски качества или по други – здравословни, материални или морални съображения, да не е пригодна да полага тези грижи. Взето е предвид и това, че майката живее при родителите си и тя ще бъде подпомагана при отглеждане на детето от тях.
Недоказано е по делото майката да е оставяла детето си без надзор и грижа за да отиде при родителите си. Фактът, че тя е желаела и поддържала контакт с родителите си въпреки противопоставянето на трети лица (майката на касатора), не се отразява на родителските й качества.становено е по делото, че майката на касатора се е намесвала в отношенията между двамата, както и в личния живот на майката С. , като й е забранявала да излиза от къщата, да извежда детето, поучавала я е как да върши една или друга домакинска работа. Тези усложнени отношения между двете са били причина майката С. да търси контакт с родителите си и да напусне жилището, в което е заживяла с касатора на съпружески начала. Това не доказва дезинтересираност от детето и липса на качества за отглеждане и възпитание на детето.
При определяне на това кой родител да упражнява родителските права върху детето, съдът е съобразил всички критерии, предвидени в закона и съдебната практика, намерила обобщен изразена в П. № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС и е достигнал до обоснования и законосъобразен извод, че родителските права върху роденото от съвместното съжителство на страните дете Е следва да се упражняват от майката.
Не са налице въведените основания за касиране на решението, поради котето касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.11.2007 г. по гр. д. № 662/2007 г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: