ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121
София, 02.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова търг. дело № 50140 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт Ст.Р. като процесуален представител на [фирма] П. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 16.ХІ.2015г. по в.т.д. № 577/2015г.
В отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител адв. Ев.Б. ответникът по касационната жалба [фирма] е заел становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на предвидените предпоставки за това. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 16.ХІ.2015г. П. е потвърдил решението на Пловдивския окръжен съд от 02.VІІ.2015г. по т.д № 28/2015г., с което [фирма] П. е осъдено да заплати на основание чл.59 ЗЗД на [фирма] 32277.36лв., представляващи платена от ищеца на ответника цена за пренос и цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 01.V.2013г. – 30.ХІ.2013г., с която сума ответникът неоснователно се обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане и разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът е собственик на енергоемко предприятие и на двата недвижими имота, в които то е разположено, както и че снабдяването с електроенергия на предприятието се осъществява от негова собствена разпределителна уредба /РУ/ 20 кV с монтиран на входа й електромер. Уредбата е присъединена посредством негов собствен въздушен електропровод 20 кV към закрита разпределителна уредба /ЗРУ/, намираща се в подстанция К.-1, собственост на [фирма]. По трасето на електропровода преди влизането му в РУ има присъединен трафопост с диспечерско наименование ТП Г.Д., собствен на ищеца, от който се захранват пет потребители – клиенти на ответника. Границата между елсъоръженията на ищеца и на [фирма] са клемите на присъединяване на въздушната линия /въздушен електропровод 20 кV И./ към проходните изолатори на ЗРУ, намиращи се в подстанция К.-1. Елразпределителната мрежа, захранваща ищцовото предприятие, се състои от въздушен електропровод 20 кV И. и присъединен към него трафопост с посоченото диспечерско наименование чрез въздушно отклонение от 13-ти стълб. Сред тези съоръжения няма собствени на ответното дружество. Обектът на ищеца е присъединен на ниво средно напрежение, той е потребител на енергията, посочена във фактурите за процесния период, като количествата са отчитани със средство за търговско измерване – дистанционно. Във фактурите са включени и цени за пренос /23449.86лв./ и за достъп /8827.50лв./, които са в съответствие с решенията на ДКЕВР за исковия период. Няма данни ищецът да е плащал цени за достъп и за пренос на [фирма] или на друго разпределително дружество.
Съдът е съобразил легалните определения на електроразпределителната и на електропреносната мрежи. Приел е, че по силата на чл.86 ЗЕ услугите по достъп и пренос през електропреносната мрежа се предоставят от оператора на електропреносната мрежа, получил съответна лицензия за това. А по силата на чл.88 ЗЕ услугите по достъп и пренос през електроразпределителната мрежа се осъществяват от лицензирани оператори-собственици на такива мрежи. Ако енергийните обекти и съоръжения – елементи от съответната преносна/разпределителна мрежа, които трябва да са собственост на лицензираните предприятия, но са собственост на трети лица, те се изкупуват от съответните предприятия в 12 годишен срок от влизането в сила на закона по уредена в него процедура. Към настоящия момент срокът за изкупуване не е изтекъл.
При тези обстоятелства е направен извод, че ищецът е собственик на електроразпределителна мрежа, включваща електропровод и елуредба със средно напрежение, служеща за разпределение на еленергия, и се явява трето нелицензирано лице, чиято собственост още не е изкупена. Услугата по достъп до еленергия му се предоставя от оператора [фирма] чрез подстанцията му К.-1. Това се отнася и до услугата по пренос на еленергия, която се пренася по елпреносната мрежа чрез съоръженията на [фирма] и [фирма] до посочената подстанция, от където тя се пренася до предприятието на ищеца чрез собствения му електропровод. Налице е директно присъединяване на собствените му съоръжения към електропреносната мрежа. С оглед на това и при липса на съоръжения на ответника не може да се приеме, че услугите по достъп и пренос реално са предоставени от него и, респективно, че за тях ищецът му дължи цена.
Съдът е препратил и към мотивите на първоинстанционния. Приел е, че от обстоятелството, че по собствените на ищеца електропровод и трафопост са захранвани и други потребители, ответникът не може да черпи права, защото няма данни присъединяването на другите потребители да е извършено от него със знанието и съгласието на ищеца и след като съоръженията на ищеца са му предоставени за ползване по реда на чл.117 ал.8 ЗЕ чрез сключване на договор или разпореждане на ДКЕВР. Независимо, че кабелите са част от елразпределителната мрежа, ищецът следва да се счита за пряко присъединен клиент към съоръжение /подстанция „К.-1”/, собственост на [фирма], без опосредяване със съоръжения на ответното дружество. Споделил е и изводът за неоснователност на възражението на ответника, че цена за пренос се дължи от ищеца, тъй като мястото за измерване на еленергията е в неговата уредба, а не на границата на собственост. Прието е в тази връзка, че съобразно чл.29 ал.3 и ал.4 от Наредба № 6/2004г. за присъединяване на производителите и потребителите на еленергия към преносната и разпределетилните мрежи средството за търговско измерване на употпребената енергия следва да бъде монтирано в закритата разпределителна уредба 20 кV „К.-1”, защото там е границата на собственост на елуредбата на ищеца и тази на [фирма]. Принципно изместването на точката на измерване на тази граница е задължение на разпределителното предприятие /в случая третото лице [фирма]/, което е собственик на измервателните уреди. Преместването е трябвало да се извърши след въвеждането на 18.V.2011г. в експлоатация на собствения на ищеца електропровод, което не е сторено, а това поведение е неправомерно действие, от което ответникът не може да черпи права. Прието е и че принципно такса за достъп и пренос се дължи от всеки краен клиент, изключения от което не са предвидени в решенията на ДКЕВР, но това не обосновава отказване на възможността на страната да защити правата си в настоящия процес. Касае се за договор за продажба на еленергия, крайната цена за което, платима от потребителя, е съставна – многокомпонентна, включваща и цената за мрежовата услуга. Мрежова услуга ищецът в случая не е получил от продавача поради прякото му присъединяване към подстанцията, собственост на [фирма]. Липсва пренос и осигурен достъп до еленергия през собствената на ответника елразпределителна мрежа, поради което не е оправдано да се дължи заплащане за нещо, което не е получено. Това, че регулаторния орган не е постановил изрични изключения при наличие на пряко присъединяване, не дерогира възможността за защита на клиента.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса „когато обект на клиент е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез съоръжения, които не са собственост на съответния оператор на електроразпределителна мрежа, но чрез тях се снабдяват и други клиенти на еленергия, следва ли да се приеме, че този клиент е платил без основание цена за достъп и пренос през тази мрежа и същата подлежи на възстановяване от крайния снабдител /чл.55 ал.1 ЗЗД вр. с чл.25 ал.1 ПТЕЕ – ДВ бр.64/2010г., отм. ДВ бр.66/2013г./ и чл.28 ал.1 ПТЕЕ /ДВ бр. 64/2013г./ или същият може единствено да търси обезщетяване на причинените му вреди чрез предявяване на иск за заплащане на цена за достъп до съоръженията му /чл.59 ЗЗД вр. с чл.117 ал.8 ЗЕ/”.
ВКС на РБ намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по така поставения от касатора въпрос поради липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за това.
Въпросът е неотносим към произнасяне от въззивния съд, обусловило решаващите му изводи по спора. Това е така, първо, с оглед изричното условие във въпроса – да се даде отговор без основание ли са заплатени цена за достъп и цена за пренос на еленергия или може единствено да се претендира обезщетение за вреди чрез иск по чл.117 ал.8, когато обект на клиент е присъединен към електроразпределителната мрежа. Решаващият извод в тази насока в атакуваното решение не е, че предприятието на ищеца е присъединено към електроразпределителната мрежа, лицензиран оператор на която е касатора. Решаващият извод е, че предприятието е пряко присъединено към електропреносната мрежа чрез собствената на [фирма] подстанция „К.-1” и че услугите по достъп и по пренос на еленергия се предоставят на ищеца от оператора [фирма]. Въпросът е неотносим и тъй като въззивният съд не е правил преценки по приложението в случая на чл.25 ал.1 ПТЕЕ /отм./, според която разпоредба потребители на крайните снабдители, които използват разпределителни мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, и по чл.28 ал.1 ПТЕЕ /ДВ бр. 64/2013г./, съгласно която битовите и небитовите клиенти на крайните снабдители, които използват разпределителни мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Освен това следва да се отбележи в тази връзка и че посочените разпоредби касаят крайните снабдители, каквито по силата на т.28а от ДР на ЗЕ са енергийните предприятия, снабдяващи с еленергия обекти на битови и небитови клиенти, присъединени към елразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. В разглеждания случай няма извод в атакуваното решение обектът на ищеца да е присъединен към разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение – прието е за установено, че присъединяването е на ниво средно напрежение /което обстоятелство касаторът определя като безспорно в изложението си/. С оглед на това не е от значение за спора искането за произнасяне по поставения въпрос и във връзка с тези разпоредби.
Неотносима е и сочената от касатора практика на ВКС по т.д. № 596/2008г. ІІ ТО, според която спорът относно ползването /от [фирма]/ на достъп до собствените на ищеца съоръжения /подстанция/ в собствения му имот без сключен между тях договор по чл.117 ал.7 ЗЕ следва да се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване, а не като спор по чл.117 ал.7 ЗЕ за заплащане на цената, определена по одобрена от ДКЕВР методика – в настоящия случай предмет на делото не е претенция за заплащане на цена за достъп по чл.117 ал.7 /ал.8 след изменението по ДВ бр.54/2012г./ ЗЕ.
Останалите релевирани в изложението съображения представляват обосновка на касатора за неправилност на изводите на въззивния съд и следователно основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, които подлежат на преценка при допуснато касационно обжалване, но не и в производството по допускането му.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, № 349 от 16.ХІ.2015г. по в.търг.д № 577/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: