2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. София, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3450 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Х., с адрес в [населено място], представляван от адв. В. К., против решение № 558 от 7 декември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 495 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 247 от 23 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 640/2015 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта, с която е прогласена нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение от 1 август 2013 г., по силата на който Х. се е съгласил да получи вместо изпълнение на задължението на С. А. Д.–Ц., с адрес в [населено място], по договор за заем, сключен между двамата на 23 юли 2013 г., правото на собственост върху 9/30 ид.ч. от поземлен имот с площ от 429 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор ……., и е отхвърлен предявеният от Х. против Д.-Ц. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД иск за обявяване за окончателен на сключения между тях договор от 1 август 2013 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 139 от 19 февруари 2018 г., за да се даде отговор на въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото за значението на признание на иска от ответника пред въззивен съд в случай, че искът е оспорен от особен представител, и първоинстанционният съд е отхвърлил иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени, което е доказателствено средство според чл. 175 ГПК, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведените от ищеца правопораждащи факти, а ако ги признае – да противопостави съответни възражения. Съгласно чл. 237 ГПК признанието на иска е свързвано със специфични правни последици: то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при направено такова искане от ищеца. От общото правило, че признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК, изключение са случаите, изрично предвидени в закона, в които решение по смисъла на чл. 237 ГПК при признание на иска не се постановява (сравни чл. 324, чл. 334, чл. 339 ГПК), както и случаите, в които съдът е длъжен служебно да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота (чл. 363 ГПК), при което се постановява решение при условията на чл. 235 ГПК.
Предвидената в чл. 47, ал. 6 ГПК форма на процесуално представителство е в изпълнение на общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК, и произтича от акт на съда, при осъществяване на законовите предпоставки за това – ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, и е спазена процедурата по чл. 47 ГПК. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява. В случаите, когато при назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК ответникът впоследствие, включително пред въззивния съд, се яви или вземе становище по спора, като признае иска, съдът следва да му укаже да вземе становище и по осъществените от особения представител процесуални действия.
Предвид дадения отговор на въпроса, неправилно въззивният съд приема, че становището на въззиваемата ответница в отговора на въззивната жалба (отделен от отговора на назначения от първата инстанция особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и предявил инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на сделката при условията на чл. 152 ЗЗД), че подписаният между страните предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение от 01.08.2013 г. не представлява обезпечение по договора за заем от 23.07.2013 г. и това е действителната воля на страните за подписването му, и се иска постановяване на решение, с което да се обяви за окончателен подписаният между страните предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу изпълнение, следва да се съобразява с всички доказателства по делото, които сочели, че е налице нищожност на договора от 01.08.2013 г. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводството, като не е поискано становището на ответницата по осъществените от особения представител нейни процесуални права.
Тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, свързани с даване на указание на ответницата да вземе становище по осъществените от особения представител процесуални действия, както и ако е необходимо и с дължимата от съда проверка по чл. 363 ГПК, делото следва да се върне на въззивния съд. По искането на касатора за присъждане на разноски ще се произнесе въззивният съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 558 от 7 декември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 495 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 247 от 23 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 640/2015 г. по описа на районния съд в [населено място].
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния окръжен съд в [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: