Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. София, 23.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, 2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА ТОНЕВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора от ВКП ДОЛАПЧИЕВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.394/18 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №17/12.10.17 г., постановена от ОС-Сливен /СлОС/ по Н.Д. 438/17 г., подсъдимите М. И. П. и Г. М. А. са признати за виновни и осъдени за извършени от тях престъпления съответно по чл.199,ал.1, т.4 вр.чл.198,ал.1,пр.1 вр.чл.20,ал.2 вр.чл.29,ал.1,б. А НК за П. и по чл.198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК за А.. На основание чл.54 вр.чл.58 А,ал.1 НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години,което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Зачетено е и времето, през което той е бил задържан по настоящото производство. На А. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години- на основание чл.54 вр.чл.58 А,ал.1 НК, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години-на основание чл.66,ал.1 НК. Двамата дейци са осъдени да заплатят на конституирания граждански ищец сумата от 305 лв.,обезщетение за имуществени вреди от престъпното деяние,ведно със законната лихва, считано от 13.06.17 г.
Присъдата е потвърдена с решение №6/23.02.18 г.,постановено от АС-Бургас /БАС/ по В.Н.Д.298/17 г.
Срещу този съдебен акт е постъпила касационна жалба от П., в която е отразено, че постановената присъда е несправедлива и висока.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият се явява лично и прави искане делото да се върне за ново следствие. Представя писмено развити съображения за неучастие в престъпното деяние и допуснати нарушения на процесуалните му права, като по повод това отправя искане за връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд.
Защитникът на П. претендира допускане на процесуално нарушение при определяне на наказанието спрямо неговия подзащитен, в каквато връзка настоява за изменение на решението с намаляване на определеното наказание.
Представителят на ВКП е на мнение,че жалбата е неоснователна.
Такова е становището и на защитника на подсъдимата А. /сама редовно призована, но неявила се в съдебно заседание/.
Гражданският ищец, Г. Г., редовно призован, не се явява,не заявява становище по жалбата и не изпраща представител.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложеното в нея, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
По време на първоинстанционното разглеждане на делото, в съдебно заседание на 12.10.17 г. двамата подсъдими изрично са поискали приложение на процедурата по чл.371,т.2 НПК. СлОС е изпълнил желанието им,като е преценил, че направеното от тях самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото. Оттук насетне е проведена процедура по съкратено съдебно следствие в неговия втори вариант, с дължимите в тази връзка последици. Те касаят в изключителна степен наложеното на дейците наказание- в съгласие с чл.58 А,ал.1 НК.
При това положение, с оглед изричното изявление, направено в касационната жалба, както и предвид развитието на въпроса от защитника на касатора поради съображения,залегнали в чл.348,ал.5,т.1 НПК /независимо от словното обособяване на оплакването като процесуално нарушение/, този съд намира, че е изправен пред релевиране единствено на касационен повод за явна несправедливост на наложеното наказание.
Що се касае до претенцията на подсъдимия, изразена в писмен вид в съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, по отношение на липсата на авторство, липсва аргумент,който да бъде подведен под изводимо възражение за допускане на съществено процесуално нарушение, отразен в касационната жалба. Макар и да не е заявено по нарочен начин, същината на изложението на П. установява,че той атакува проведената диференцирана процедура. Но това действие се явява реализирано извън срока на обжалване, тъй като възражения за него не фигурират в самата касационна жалба. Не присъства и най-малко оплакване самопризнанието да не е направено доброволно и съзнателно по отношение на дължимите отговорност и последици. В този смисъл по-нататъшно обсъждане на въпроса е ненужно.
Няма основания за намаляване на наложеното на касатора наказание.То е определено близко до минимума на визираното в санкционната част на нормата на чл.199,ал.1 НК такова, с прилагане разпоредбата на чл.58 А НК. БАС е изписал съображения по отношение на индивидуализацията, споделими изцяло от настоящия съд /включително и досежно липсата на предпоставки,които да налагат приложение на чл.55 НК/. Пред последния не се поставят някакви допълнителни доводи, които обуславят необсъжданост или подцененост на някои смекчаващи обстоятелства.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №6/23.02.18 г., постановено от АС-Бургас по В.Н.Д.298/17 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/