1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр.София, 28.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 255/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. И. Л. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 620 от 05.12.2008 г. по гр.д.№ 763/ 2008 г. С посоченото решение частично е потвърдено и частично е отменено решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 2565/ 2007 г., като по този начин [фирма] е осъдено да заплати на касатора сумата 855,36 лв – дължимо трудово възнаграждение за период 21.06.2007 г. – 05.09.2007 г., а е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против [фирма] иск за заплащане на трудово възнаграждение за период 20.04. – 20.06.2007 г. в размер 1 162,98 лв.
Въззивното решение се атакува само от ищеца в частта, в която е отхвърлен искът за сумата 1 162,98 лв със законната лихва и разноските по делото. В частта, в която искът е уважен, въззивното решение не е обжалвано и поради това следва да се счита влязло в сила от момента на изтичане на срока по чл.283 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд отговорил неправилно на процесуалноправният въпрос доказано ли е наличието на трудов договор по делото, въпреки че липсва документ, с който този договор да е сключен. Счита, че по този въпрос има противоречива практика (решение на ВС по гр.д.№ 1622/ 1992 г). В противоречие с решение на ВКС по гр.д.№ 611/ 2006 г. бил и отговорът, който въззивният съд дал на материалноправният въпрос дължи ли се заплащане на трудово възнаграждение и при липса на писмен договор, ако работникът е добросъвестен и е доказал, че е престирал труд за исковия период. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът и ответникът са били страни по трудов договор от 20.06.2007 г. За времето преди този период няма данни между тях да е бил сключен писмен трудов договор, а устният счел за невъзможно да породи правни последици, съответно да възникне по него задължение за плащане на трудово възнаграждение от такъв договор. Сключването на писмен договор от 20.06.2007 г. е прието за установено въз основа на вписванията във ведомостите и искът за плащане на трудово възнаграждение е уважен за периода, в който писмен договор е бил сключен, а е отхвърлен за периода, в който съществуването на такъв не е доказано.
При така изложените фактически и правни изводи на въззивния съд поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос Дължи ли се заплащане на трудово възнаграждение и при липса на писмен договор, ако работникът е добросъвестен и е доказал, че е престирал труд за исковия период, обуславя въззивното решение. Ищецът е твърдял, че е работил при ответника въз основа на сключен устен трудов договор от 20.04.2007 г. и че въз основа на такъв договор му се дължи заплащане на трудово възнаграждение. Изводът на въззивния съд, че при сключен неформален трудов договор, за работодателя не може да възникне задължение за плащане на трудово възнаграждение, противоречи на съдебната практика, обективирана в представеното решение на ВКС, ІІІ г.о., № 611/ 19.05.2006 г. По същият въпрос в това решение е прието, че работодателят отговаря за заплащане на трудовото възнаграждение, въпреки липсата на писмен договор. Предвид изложеното налице са основанията по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и касационното обжалване следва да се допусне. От касатора такса за разглеждане на жалбата не следва да се изисква, на основание чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 620 от 05.12.2008 г. по гр.д.№ 763/ 2008 г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. И. Л. против [фирма] иск за заплащане на трудово възнаграждение за период 20.04. – 20.06.2007 г. в размер 1 162,98 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: