6
Р Е Ш Е Н И Е
№121
гр. София, 04.07.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на прокурор АНТОНОВА със секретар ЛИЛИЯ ЗЛАТКОВА като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 1324 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 41 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за политическите партии.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 727 от 20.04.2016г. по т. дело № 5285/2014г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав, с което е отхвърлен предявеният от Софийска градска прокуратура срещу Политическа партия „Български земеделски народен съюз – единен“, регистрирана по ф. дело № 3134/1990г. по описа на СГС, иск с правно основание чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП за разпускане на политическата партия поради неучастие в избори за народни представители на 05.07.2009г., избори за президент и вицепрезидент на Република България на 23.10.2011г., избори за общински съветници и кметове на 23.10.2011г., избори за народни представители на 12.05.2013г., и Софийска градска прокуратура е осъдена да заплати на ПП „Български земеделски народен съюз – единен“ сума в размер 300 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Релевира доводи, че съдът неправилно е тълкувал значението на понятието „участие в избори“ във връзка с политическите партии, като вместо да приложи стеснително тълкуване и да приеме, че участието в избори на определена политическа партия се свежда единствено до периода след допускането й в изборния процес, т. е. нейната регистрация, съдът е приел, че участието обхваща и решението на партията за това. Касаторът се позовава и на разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от Избирателния кодекс /отм./, налагаща извод, че регистрацията е необходима предпоставка за участие на определена партия в изборния процес и отказът на ЦИК за допускане до участие в изборите следва да се приравни на неучастие в избори. Относно присъдените разноски касаторът поддържа, че такива не се дължат, тъй като съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК производствата, образувани по иск на прокурор са освободени от такси и разноски. В хода на касационното производство представителят на Прокуратурата на Република България е изразил становище за правилност и обоснованост на решението на СГС по аргументи, че отказът на ЦИК за допускане до участие в избори не може да се приравни на неучастие в избори по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП.
Ответникът Политическа партия „Български земеделски народен съюз – единен“ чрез процесуален представител С. Ц. оспорва касационната жалба като неоснователна и релевира доводи за правилност на решението на СГС. Поддържа становище, че регистрацията на партията е осъществена с подаването на заявлението за участие в избори, с което е изпълнено административното изискване на ИК – Политическа партия „Български земеделски народен съюз – единен“ е взела решение и е участвала в изборите за общински съветници и кметове на 23.10.2011г.; партията е подала заявление за участие в тези избори с вх. № 58/04.08.2011г.; с решение № 122-МИ от 08.08.2011г. ЦИК е постановила отказ. Ответникът моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди направените оплаквания и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 41, ал. 1 ЗПП от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Софийски градски съд е установил, че Политическа партия „Български земеделски народен съюз – единен“ е регистрирана по ф. д. № 3134/1990г. по описа на СГС. Констатирал е, че със заявление за регистрация на партия по чл. 89, ал. 1 от Изборния кодекс партията е поискала да бъде регистрирана за участие в изборите за общински съветници и кметове на 23.10.2011г., но с решение № 122-МИ/08.08.2011г. на ЦИК е получила отказ. За проведените избори за народни представители на 05.07.2009г., за президент и вицепрезидент на Републиката на 23.10.2011г., за общински съветници и кметове на 23.10.2011г. и за народни представители на 12.05.2013г. са регистрирани от ЦИК други партии и коалиции, но не и Политическа партия „Български земеделски народен съюз – единен“.
За да отхвърли предявения иск като неоснователен, СГС се е аргументирал, че чрез подаване на заявление за регистрация на партията за участие в изборите за общински съветници през 2011г. и решение № 122-МИ/08.08.2011г. на ЦИК Политическа партия „Български земеделски народен съюз – единен“ е демонстрирала воля за участие и по този начин е станала участник в избори през последните пет години, поради което не е налице една от материалните предпоставки за уважаване на иска по чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП.
Решаващият съд е тълкувал израза в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП „участие в избори“ във връзка с правилата на Изборния кодекс – чл. 127 и сл. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 132, ал. 1 ИК, предвиждаща, че партиите се регистрират за участие в изборите в Централната избирателна комисия, отчитайки систематическото място на текста в глава IX „Регистриране на партии, коалиции, инициативни комитети“, раздел II „Регистриране на партии“, и съобразявайки, че раздел I в същата глава IX на ИК е със заглавие „Участие в изборите“, СГС е направил извод, че самото подаване на заявление за регистрация пред ЦИК прави политическата партия участник в изборния процес. Изложил е съображения, че в хипотезата, когато партията е искала да упражни свое право, станала е част от процеса по неговото упражняване, но е получила отказ от ЦИК, не биха могли да възникнат неблагоприятни последици за съответното лице или политическа партия.
Съдът е приел, че с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП законодателят цели да разпусне и прекрати онези политически партии, които са неактивни и тяхното съществуване е обезсмислено правно и житейски, включително с оглед основните политически права на гражданите. Тълкувал е стриктно и стеснително посочената правна норма поради това, че същата се свърза с неблагоприятни последици, както за съответната политическа партия, така и за гражданското общество като цяло – на разпускане и прекратяване подлежи онази политическа партия, която не е участвала самостоятелно или в коалиция повече от пет години от последната й регистрация и не е правила опит за това, тоест изобщо не е участвала в изборния процес под каквато и да било форма. По аргумент от чл. 11, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи решаващият съд е изложил съображения, че противното разбиране и тълкуване би довело до ограничаване на политически плурализъм без това да е необходимо за едно демократично общество. При мотивиране на решението си СГС се е позовал и на практиката на Европейския съд по правата на човека – решения по дело Georgian Labour P. срещу Г., дело Yumak and Sadak срещу Турция и дело Ц. срещу България.
Решението е законосъобразно и обосновано, тъй като е постановено при правилно тълкуване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП и съобразяване с установената по делото фактическа обстановка. Предвиденото в посочената правна норма основание за разпускане на политическа партия е неучастие на партията за период повече от пет години, считано от последната й регистрация, в избори за народни представители, за президент и вицепрезидент или за общински съветници и кметове. Отказът на ЦИК за недопускане до участие в избори не може да се приравни на неучастие в избори по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП. Регистрирането на политическите партии и обявяването им от ЦИК е една от фазите на изборния процес, етап в организацията на изборите. Този етап се предхожда от допълнителни дейности, които всяка политическа партия извършва с цел да бъде регистрирана в ЦИК и да издигне свои кандидати в изборите. Тези дейности са свързани с конституционните функции, възложени на партиите – да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите и по този начин да изразяват интересите на отделни социални групи. Една от тези дейности в изборния процес представлява изготвянето на списък, съдържащ имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 7 000 избиратели, подкрепящи регистрацията, и подаването на заявление за регистрация в ЦИК. В настоящия случай категорично е установено, че Политическа партия „Български земеделски народен съюз – единен“ е предприела действия за регистрация в изборите за общински съветници през 2011г. като е събрала значителен брой подписи на избиратели, които са подкрепили регистрацията на партията, подала е заявление за регистрация по чл. 89, ал. 1 от Изборния кодекс /отм./ и по този начин активно е демонстрирала волята си за участие в изборите за общински съветници през 2011г. Партията е участвала в един от етапите на изборния процес при организацията на изборите за общински съветници през 2011г., поради което не е налице предвидената в чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП предпоставка за нейното разпускане.
Изложените от СГС съображения относно ограничаването на политически плурализъм без това да е необходимо за едно демократично общество при евентуално разпускане на партията на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП с позоваване на решението по делото Ц. срещу България са правилни и съответстват на практиката на ЕСПЧ по тълкуването на разпоредбата на чл. 11, т. 2 КЗПЧОС, създадена в множество решения – Решение от 13.02.2003 г. на ЕСПЧ по делото Партия на благоденствието и други срещу Турция /Refah Partisi /T. W. P./ and Others v. T./, Решение от 25.05.1998 г. на ЕСПЧ по делото Социалистическата партия и други срещу Турция /T. Socialist party and others v. T./ и други съдебни актове. Политическите партии са форма на сдружаване с важна роля за правилното функциониране на демокрацията и предвид тяхната роля, всяка предприета срещу тях мярка засяга не само свободата на сдружаване, но вследствие на това и демокрацията в съответната държава. Поради това разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП следва да се тълкува стеснително, както правилно е процедирал и първоинстанционният съд. Отказът на ЦИК за недопускане до участие в избори на Политическа партия „Български земеделски народен съюз – единен“ при активни действия за участие в изборния процес от страна на политическата партия не може да бъде приравнен нито на неучастие на партията в изборния процес по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП, нито може да обоснове належаща обществена нужда от разпускане на политическата партия по смисъла на чл. 11, т. 2 КЗПЧОС.
Относно доводите на касатора, че не се дължат разноски на ответника по иска, тъй като съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК производствата, образувани по иск на прокурор са освободени от такси и разноски, е неоснователен. Освобождаването от такси и разноски на Прокуратурата по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК не се отнася до освобождаване от заплащане на направените от ответника разноски при евентуално отхвърляне на иска като неоснователен. Разноските на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат в зависимост от изхода на спора и се изчисляват съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящия случай искът е отхвърлен, поради което правилно Софийски градски съд е осъдил Софийска градска прокуратура да заплати на ответника направените разноски за първоинстанционното производство в размер 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Софийски градски съд е правилно – постановено е при спазване на материалния закон, като не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора Върховна касационна прокуратура следва да бъде осъдена да заплати на Политическа партия „Български земеделски народен съюз – единен“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер 500 лв. – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 727 от 20.04.2016г. по т. дело № 5285/2014г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България чрез Върховна касационна прокуратура да заплати на Политическа партия „Български земеделски народен съюз – единен“, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.