О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София , 22.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2934/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Р. А. чрез адвокат К от АК гр. М. срещу въззивното решение от 13.02.2008 г. по в. гр. д. № 343/07 г. на Окръжния съд гр. М., с което е обезсилено решение от 20.07.2007 г. по гр. д. № 214/07 г. на Районния съд гр. М. и производството по отрицателния установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ да се признае за установено, че Я. М. А. не е собственица на 4/6 ид. ч., а А. С. С. и В. С. С. не са собственици на по 1/6 ид. ч. от недвижим имот, подробно описан, е прекратено като недопустимо. Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществените процесуалноправни въпроси дали вземането на съделителите за имот, който е изнесен на публична продан, представлява парично вземане по смисъла на чл. 336 ГПК /отм./ и дали трети за делбеното производство лица могат да защитят претендираното от тях право на собственост върху имота чрез отрицателния установителен иск, основан на чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./. Поддържа, че въззивното решение по тези въпроси противоречи на практиката на Върховния касационен съд и разрешаването им ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото относно правното средство за защита в разглеждания случай.
От ответниците по касация Я. М. А. счита, че касационното обжалване не следва да се допуска, а по съществото на жалбата изразява становище за нейната неоснователност, А. и В. С. С. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са подали отговори.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна. Въпросът за обжалваемия интерес не е поставян и не е решен, но с оглед предмета на делото той не е под 1 000 лева. Жалбата е процесуално допустима.
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд приел, че предмет на изпълнителното производство не е парично вземане, а изпълнение на съдебно решение, с което имотът е изнесен на публична продан. Затова в случая страните не са изправени пред хипотеза по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./, която допуска предявяването на отрицателен установителен иск само когато изпълнението е за парично вземане. Като намерил, че предявеният иск е с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, съдът приел, че той е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като за ищцата, която счита да е съсобственица с един от съделителите, съществува правна възможност да защити претендираното право на собственост с друг иск.
Разрешените от въззивния съд процесуалноправни въпроси са съществени, защото са свързани с правото на защита. Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са налице поради следните съображения:
С решение № 2* от 12.06.1959 г. по гр. д. № 1774/59 г., I г. о. на ВС /Съдебна практика на ВС на НРБ – граждански отделения, 1959 г., С., Наука и изкуство, 1960 г./ е признат правен интерес за третото лице-купувач по договор за обещание за покупко-продажба, да предяви иск по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./ по отношение на имот, за който кредиторът е получил влязло в сила решение от съда да го изнесе на продан за данъци на длъжника. С решение № 1* от 25.07.2002 г. по гр. д. № 701/2002 г. на ВКС на РБ, V г. о. /Бюлетин на ВКС, бр. 8/2002 г., стр. 35/ е приет за допустим иск по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./ в производството по несъстоятелност.
Споменатите съдебни актове дават разрешения на въпрос, сходен с този, пред който страните са изправени, но в смисъл противоположен на възприетия от въззивния съд. Това налага да се допусне касационното обжалване на решението на Окръжния съд гр. М., за да се произнесе Върховният касационен съд по основателността на жалбата, която зависи от правилното разрешение на въпроса дали публичната продан е способ за събиране на парични вземания и могат ли третите за делбеното производство лица да се защитят с иск по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./ когато изпълнението е насочено върху имущество, което не принадлежи на съделителите.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 13.02.2008 г. по в. гр. д. № 343/07 г. на Окръжния съд гр. М..
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 48.30 /четиридесет и осем лв. и 30 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: