Решение №1213 от 4.11.2008 по гр. дело №707/707 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                           РЕШЕНИЕ
 
                                                              N 1213
 
София, 04.11. 2008  година
 
В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осма година в състав:
              
                                                                            Председател:Жанин Силдарева
                                                                            Членове:Маргарита Соколова
                                                                                           Дияна Ценева
                                                         
при секретаря Даниела Никова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 707/08 година, и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.
К. И. Т. и И. Х. Т. са подали в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ касационна жалба срещу въззивното решение № 285 от 06.12.2007 г. по гр. д. № 1654/07 г. на Софийския апелативен съд, с което в сила е оставено решението от 10.07.2007 г. по гр. д. № 3044/05 г. на Софийския градски съд, I-во г. о., 4-ти състав, с което са отхвърлени предявени от касаторите искове за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на по 20 000 лева. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна се иска, поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
Ответникът по касация Генералният щ. на Българската армия не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По делото е установено, че ищците са собственици на жилище, под което е разположен стол за хранене на кадрови военнослужещи и граждански лица на Министерството на отбраната на Република България. Предявените искове са за обезщетяване на неимуществени вреди, които ищците търпят от извършвана от ответника експлоатация на стола, находящ се в гр. С., ул. “Ш” № 3.
Въззивният съд, след обстоен анализ на събраните писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза, приел за безспорно установено наличието на вреда, изразяваща се в търпените от ищците ограничения и страдания, свързани с наднормения шум в жилището им, дължащ се на дейността на стола и на обслужващите го асансьорни инсталации. Въз основа на съдебно-медицинска експертиза заключил, че ищците страдат от редица заболявания, върху които наднорменият шум и вибрациите оказват неблагоприятно въздействие, водят до нарушаване на изискващия се достатъчен сън и са свързани с отрицателни емоции.
За да отхвърли исковете Софийският апелативен съд приел за недоказано ведомственият стол, собственост на Министерството на отбраната, да е предоставен за управление на ответника Г щ. на Българската армия – обособена част, структурирана като самостоятелно поделение № 4* София. Поради това ответникът не носи отговорност за вреди от вещи, които не са поставени под негов надзор. Съдът приел, с оглед представената по делото кореспонденция, че столът се стопанисва и управлява от Министерството на отбраната. Оттук и като намерил, че за пасивната материално-правна легитимация съдът не следи служебно, заключил, че искът срещу ответника, за когото се твърди да осъществява надзор върху вещта, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Въпросът за надлежния ответник е поставен в първоинстанционното производство от главния експерт-юрист М. З. – представител на Министерството на отбраната /л. 47 по гр. д. № 3044/05 г. на Софийския градски съд/. Становището е, че Генералният щ. няма качеството на юридическо лице и не притежава правосубектност да бъде ответник. Становище за липса на пасивна процесуалноправна легитимация е изложено и в писмената защита, представена от Министерството на отбраната във въззивното производство.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ГПК /отм./ съдът във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност и на другите посочени в закона процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Процесуалната дееспособност е призната от закона способност на правоспособното лице лично да извършва валидни процесуални действия, респективно лично спрямо него да се предприемат такива действия. При проверката, която съдът извършва за наличието на процесуалната дееспособност за някоя от страните по делото, той изхожда не от твърденията на страните за нейната наличност, а от обективното й съществуване като правно качество на страните. При това съдът следи служебно както за процесуалната дееспособност, така и за процесуалната правоспособност като призната от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. Ето защо и независимо от изявлението на ищците, че поддържат исковете си срещу Генералния щ. , съдът е следвало да им укаже да отстранят нередовността на исковата молба чрез насочване на исковете срещу правосубектния ответник Министерството на отбраната, което съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството на отбраната от 1999 г. /отм./ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, ул. “Д” 3. В този смисъл е нормата на чл. 2, ал. 1 и от сега действащия Устройствен правилник, в сила от 1.08.2008 г. Това задължение на съда произтича от обстоятелството, че като неправосубектна структурната единица Г. щ. на Българската армия въобще не може да бъде страна в процесуалното правоотношение, дори да беше установено възлагане на правото да стопанисва и управлява вещта.
Допуснатото съществено процесуално нарушение е довело до недопустимост на постановеното решение – основание за касиране по чл. 218б ал. 1, б. “б” ГПК /отм./. За този порок касационната инстанция следи служебно и без довод от страните. Затова обжалваният съдебен акт и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да се обезсилят, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
 
Р Е Ш И:
 
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 285 от 06.12.2007 г. по гр. д. № 1654/07 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него решение от 10.07.2007 г. по гр. д. № 3044/05 г. на Софийския градски съд, I-во г. о., 4-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top