2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1215
гр.София, 22.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1700/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Б. З. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 72 от 06.04.2010 г. по гр.д.№ 969/ 2010 г. С посоченото решение е обезсилено решение на Благоевградски районен съд по гр.д.№ 1948/ 2007 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателката против Г. Р. Т. иск по чл.28 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.) за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност (СИО) между двамата след прекратяването й. Със същото решение въззивният съд потвърдил решението на районния в частта, в която е отхвърлен предявения от Б. Т. против Г. Т. иск по чл.26 ал.2 от СК от 1985 г. (отм.) за прекратяване на СИО между тях по време на брака поради важни причини.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 от ГПК. Формулиран е материалноправният въпрос дали изброяването на важните причини за прекратяване на брака по ППВС № 5 от 1972 г. е изчерпателно и дали сред тези причини може да бъде застрашаването на интересите на другия съпруг, когато от бака няма ненавършили пълнолетие деца. Според касатора отговорът на въззивния съд по този въпрос противоречи на задължителното тълкуване, дадено от ВСРБ в цитираното постановление. От значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото според него е отговорът на въпросите застрашава ли интересите на съпруг действията на другия съпруг за превръщане на СИО в еднолична собственост и дали това е достатъчно да се приеме, че са налице важни причини за прекратяване на общността, ако от брака няма ненавършили пълнолетие деца. От същото значение счита, че е и въпросът могат ли да се съединяват с една искова молба исковете по чл.26 ал.2 и този по чл.28 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.). На тези основания претендира за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са съпрузи, бракът им не е прекратен, а по време на него страните са придобили при условията на СИО недвижими имоти и движими вещи, както твърди ищцата. Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака. От правна страна е направен извод, че ако с действия на единия съпруг се накърняват интересите на другия съпруг, това не е основание за прекратяване на СИО по време на брака, тъй като под „важни причини” в чл.26 ал.2 от СК от 1985 г. (отм.) се разбира накърняване на интересите на семейството и децата. По отношение на иска за определяне на по-голям дял от имуществената общност е направен извод, че е недопустимо същият да бъде предявен преди прекратяване на общността и поради това решението на районния съд, с което този иск е разгледан по същество, е обезсилено.
Видно от изложеното, всички повдигнати от жалбоподателката въпроси обуславят въззивното решение – правните изводи на съда са направени именно въз основа на даден отговор по тези въпроси. За иска по чл.26 ал.2 от СК от 1985 г. (отм.) е налице и твърдяното противоречие с ППВС № 5 от 1972 г. по въпроса налице ли са важни причини за прекратяване на СИО по време на брака, ако поведението на единия съпруг създава сериозна опасност за увреждане интересите на другия. Относно иска по чл.28 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.) отговорът на въпроса може ли този иск да се предяви с една искова молба заедно с иск по чл.26 ал.2 от СК (отм.) е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото ГПК или СК не съдържат изрично разрешение по въпроса и по него няма съдебна практика.
Предвид тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне в неговата цялост, като на касаторът бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 72 от 06.04.2010 г. по гр.д.№ 969/ 2010 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса в размер 80 лв (осемдесет лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: